О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 21.10.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4242 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 6.02.2014 год. по гр. д. № 48/2013 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил изцяло първоинстанционното решение от 29.06.2012 год. по гр. д. № 211/2008 год. на Каварненския районен съд /поправено с решение от 25.10.2012 год./, с което е обявен окончателния разделителен протокол на допуснатите до делба недвижими имоти и вместо това е постановил друго, с което е извършил делбата, като разпределил наследствените имоти между съделителите, на основание чл. 353 ГПК така, както е посочено в диспозитива, с определяне на общи дялове в едно от колената на наследниците и постановил съответното парично уравняване между тях.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителката К. И. А., чрез пълномощника й адв. Ан. Й., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон относно разпределението на имотите въз основа на заключение на вещо лице, отнасящо се до определяне на реални дялове по колена на наследниците, а не такива, съответстващи на броя на съделителите. Касаторката счита, че въззивният съд е излязъл извън рамките на подадената от нея въззивна жалба, относима към извършване на делбата от първоинстанционния съд по колена, а не между всички съделители, с оглед на това, че тя е една от съделителките в коляното на баща й И. И., един от наследниците на общия наследодател, поради което е считала, че извършването на делбата по колена не би прекратила съсобствеността в това коляно. Вместо същността на тези оплаквания въззивният съд служебно е приел за приложим друг способ за извършване на делбата, чрез определяне на общи дялове от имотите за съделителители в това коляно, което противоречи, според касаторката, на представеното от нея решение № 14 от 3.08.2012 год. по гр. д. № 217/2010 год. І г. о. на ВКС, в което е прието за недопустимо произнасянето без надлежно сезиране по въпроса за извършване на делбата.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК касаторката се позовава на противоречие между обжалваното решение и цитираното такова, представляващо задължителна съдебна практика, както и на решение № 22 от 30.01.2012 год. по гр. д. № 145/2011 год. на І г. о. на ВКС по въпроса за съобразяване оценката на имотите с динамиката на пазарните отношения, както и на решение № 821 от 6.02.2004 год. по гр. д. № 326/2003 год. на І г. о. на ВКС по въпроса за съответствието на броя на дяловете с този на съделителите при обявяването на окончателния разделителен протокол. Позовавайки се на приложената съдебна практика касаторката релевира наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
Въззивният съд с обжалваното решение е извършил съдебната делба на наследствените земеделски имоти в землището на [населено място] между съделителите на основание чл. 353 ГПК, приемайки, че тегленето на жребий е в нарушение на разясненията, дадени в ППВС № 7/73 год., т. 5, б. „б”, като отменил първоинстанционното решение, с което е бил обявен разделителния протокол за окончателен с обособяването на 5 реални дяла, равни на броя на колената в наследството на общия наследодател. Доколкото от съдържанието на въззивната жалба е видно, че оплакванията на К. А. касаят обособяването на реални дялове по колена, вместо по броя на всички съделители, въпросът за приложимия способ за извършването на делбата е релевантен за изхода на делбеното производство – въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което е обявен за окончателен разделителния протокол за обособяване на пет реални дяла, за всяко от колената в наследството, и вместо това делбата е извършена чрез разпределение на същите дялове, като от петия такъв са обособени два отделни такива, поставени в дялове на двете групи съделители в това коляно, с оглед заявено желание от тях за групиране в общ дял.
В представеното решение № 14 от 3.08.2012 год. по гр. д. № 217/2010 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че служебното повдигане на въпроса за начина на извършване на делбата от въззивния съд, без да е сезиран с въззивната жалба, е недопустимо и съставлява нарушение на диспозитивното начало в процеса, като в този казус въззивният съд е бил сезиран с жалба против решението в частта за уравнение на дяловете, като вместо това недопустимо е подвигнал въпроса за начина на извършване на делбата. Хипотезата в настоящето производство е различна – доводите на съделителката К. А. във въззивната жалба против първоинстанционното решение касаят извършването на делбата по колена, вместо между всички съделители, в т. ч. делба и в коляното на нейния баща И. И.. Между съделителите в последното според нея реален дял не би следвало да се получи от притежаващите минималния размер по 1/90 ид. ч., респ. общият дял да се възложи на нея и съделителката П. Д. с парично уравнение за останалите, поради което въззивното обжалване касае начина на извършването на делбата, възприет в обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение.
Поради това и въззивният съд не е излязъл извън предмета на въззивното обжалване и представената съдебна практика в случая не е относима.
Въз основа на данните от приетото заключение на техническата експертиза за поделяемостта на един от допуснатите до делба имоти на пет нови и неподеляемостта на два от делбените имоти, и различните части на съделителите в едно от колената, между които е налице и съгласие за групиране, въззивният съд приел, че делбените имоти могат да бъдат обособени в дялове така, че делбата да бъде извършена и между съделителите в коляното на наследодателя на касаторката. Делбената маса позволява получаване на общ реален дял и от съделителките с минимална квота в съсобствеността, и съответно парично уравнение в тяхна полза от част от останалите съделители /колена/, поради което и е разпределил имотите на основание чл. 353 ГПК, с което всъщност е удовлетворил и исканата от съделителката К. А. делба в коляното й и получаване на реален дял от делбените имоти. Разпределението в останалата му част не е обжалвано от останалите съделители, поради което и е влязло в сила.
С оглед на това не е налице противоречие с представената от касаторката съдебна практика по въпроса за съответствието на реалните дялове на броя на съделителите, с отчитане на заявеното от част от тях групиране в общи дялове, и по този за оценката на имотите, установена с приетото заключение на експертизата. Горното обосновава извод за липса на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 /и т. 2/ ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 28 от 6.02.2014 год. по гр. д. № 48/2013 год. на Добричкия окръжен съд, поправено с решение № 105 от 27.03.2014 год., по подадената от К. И. А. от [населено място], чрез адв. Ан. Й., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: