О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 19.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 3694 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 7823 от 3.09.2018 год. /с пощенско клеймо от 31.08.2018 год./, подадена от Г. Д. Т. от [населено място], против определение № 112 от 3.08.2018 год. по гр. д. № 3375/2017 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната подадената от нея частна жалба с вх. № 5869 от 12.06.2018 год. /пощенско клеймо от 8.06.2018 год./ против определение № 248 от 9.05.2018 год. на същия състав по същото дело в частта, с която е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 132/2017 год. на Русенския окръжен съд.
Жалбоподателката излага съображения за нищожност и недопустимост на обжалваното с касационната жалба въззивно решение, по които доводи предходният състав на ВКС в производството по чл. 288 ГПК не се е произнесъл. Вместо това същият се е произнесъл само по допустимостта на касационната жалба, като я е оставил без разглеждане поради липса на правен интерес от обжалването за касаторката, сега жалбоподател, поради прекратяване на производството по предявения срещу нея иск. Поради съображения за наличие на правен интерес от обжалването на въззивното решение като нищожно, респ. недопустимо, жалбоподателката иска отмяна на обжалваното определение от 3.08.2018 год. и вместо това се постанови друго, с което се допусне до касационно обжалване въззивното решение по подадената от нея касационна жалба.
В подадената частна жалба се признават констатираните от предходния състав на ВКС в обжалваното определение факти за просрочие на подадената предходна частна жалба, върната с обжалваното сега определение, и невнасянето на дължимата държавна такса.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о. намира настоящата частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чиято предходна жалба е върната, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да върне подадената от настоящата жалбоподателка частна жалба против определението с № 248 от 9.05.2018 год., съставът на ІІ г. о. на ВКС приел в обжалваното определение от 3.08.2018 год., че същата е подадена извън срока по чл. 275, ал. 1 ГПК – срокът за обжалване на определението е изтекъл на 7.06.2018 год. – четвъртък, работен ден, а частната жалба е подадена на следващия ден – 8.06.2018 год., видно от пощенското клеймо на приложения на л. 207 плик. Освен това, не е внесена дължимата държавна такса в размер на 15 лв., съгласно чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 261, т. 4 ГПК.
Изводът в обжалваното в настоящето производство определение е правилен, поради което и същото следва да се потвърди. С определението с № 248 от 9.05.2018 год. по гр. д. № 3375/2017 год. по описа на ІІ г. о. на ВКС е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. Т. против въззивното решение по гр. д. № 132/2017 год. на Русенския окръжен съд и като преграждащо по-нататъшното развитие на делото, то е подлежало на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС. Постъпилата частна жалба против него обаче е извън срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, с оглед данните за съобщаване на определението и подаването й, което препятства разглеждането й по същество. Това е достатъчно основание за нейното връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК. Просрочието не се и оспорва от частната жалбоподателка, а е налице и допълнителното основание за връщане поради неизпълнение на указанието за внасяне на дължимата държавна такса – чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Изложените от жалбоподателката в настоящата частна жалба съображения касаят произнасянето по същество на доводите по предходната й частна жалба против определението, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивното решение. Поради това и същите са неотносими към предмета на настоящето производство, който е различен и касае произнасяне по жалбата срещу връщането на предходната частна жалба, и затова не могат да се обсъждат. А както се посочи вече постановеното връщане на тази предходна жалба поради подаването й след изтичане на срока за обжалване е в съответствие с разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК, което обосновава извод за потвърждаване на обжалваното определение на предходния състав на ІІ г. о. на ВКС.
Водим от горните съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 112 от 3.08.2018 год. по гр. д. № 3375/2017 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната подадената от Г. Д. Т. частна жалба с вх. № 5869 от 12.06.2018 год. /пощенско клеймо от 8.06.2018 год./ против определение № 248 от 9.05.2018 год. на същия състав по същото дело в частта, с която е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 132/2017 год. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: