О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 04.06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. д. № 1170 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 794 от 22.01.2015 г. на М. Е. Г. чрез адв. Ю. Д. и частна жалба вх.№ 850 от 23.01.2015 г. на Д. К. К. чрез адв. М. Ф. против определение № 394 от 17.12.2014 г. по гр.д.№ 5357/2014 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане касационни жалби на С. Б. П., М. Е. Г. и Д. К. К. срещу въззивно решение № 712 от 13.05.2014 г. по гр.д. № 3181/2013 г. на ОС – Варна.
В частните жалби се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че неправилно предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане касационните жалби, тъй като обжалваемият интерес на ищеца по делото е в размер на 10 140 лв., което е над определения в чл.280, ал.2 ГПК минимум от 5 000 лв. за граждански дела.
Извън срока по чл.275, ал.1 ГПК в съда са депозирани писмени отговори на К. Н. К., Н. Ж. К. и С. Б. П., чрез адв. К. К., с които се поддържа, че частните жалби са основателни.
Ответникът по жалбите [фирма] -гр.В., чрез адв. К. Ж., е подало писмен отговор, с който намира същите за неоснователни.
Частните жалби са постъпили в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото, и са процесуално допустими съгласно чл. 274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Разгледани по същество частните жалби са неоснователни поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че всеки един от субективно съединените положителни установителни искове от [фирма] за правото на собственост върху 137 кв.м. ид.ч. от УПИ III – 141, целият с площ от 812 кв.м., находящ се в [населено място] против М. Е. Г., Дивна К. К. и С. Б. П. са с цена от по 3 379,95 лв., което е под предвидения в закона минимум от 5 000 лв. за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Определението е правилно.
В разглеждания случай съдът е сезиран с искове за защита на правото на собственост върху идеални части от недвижим имот, като съобразно чл.69, ал.1, т.2 ГПК цената на иска в тези случаи е равна на данъчната оценка на съответните части от имота. Само при липса на данъчна оценка цената на иска е равна на пазарната стойност на вещното право, респ. на съответните части от имота. Прилагайки разпоредбата на чл.70, ал.1 ГПК, с определение от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 3861/2012 г. районният съд е определил като цена на всеки един от предявените искове сумата от 3 379,95 лв. Този размер кореспондира с данъчната оценка за претендираните по отношение на всяка от настоящите касатори по 137 кв.м. от имота. В качеството им на ответници по иска М. Е. Г. и Д. К. К. не са повдигали въпрос за цената на иска до приключване на първото заседание за разглеждане на делото, предвид което така определената цена на иска се е стабилизирала и остава непроменена до приключване на производството с влязло в сила решение (доколкото в случая не е предприемано изменение на размера на иска при условията на чл.214 ГПК). При депозиране на въззивните жалби срещу решението на районния съд М. Е. Г. и Д. К. К. са се съобразили с така определената цена на иска и на тази база са внесли държавните такси за въззивното обжалване. Доколкото подадените от двете касаторки касационни жалби са насочени срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, същите са процесуално недопустими и правилно са оставени без разглеждане. Обстоятелството, че във въззивното решение неправилно е посочено, че същото може да бъде обжалвано с касационна жалба, не създава такова право, тъй като инстанционният контрол е императивно уреден в процесуалния закон.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 394 от 17.12.2014 г. по гр.д.№ 5357/2014 г. на ВКС, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: