О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 05.04.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 60315 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. М. Х. от [населено място], [община], чрез адв. Ив. М., срещу решение № 145 от 3.06.2016 год. по т. д. № 192/2016 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 16.12.2015 год. по т. д. № 30/2015 год. на Търговищкия окръжен съд в частта му, с която е признато за установено, че същият дължи на М. Й. И. от [населено място] сумата 26 700 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за покупко-продажба на дружествени дялове от [фирма], ведно с лихва за забава от 18.09.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1112 от 19.09.2014 год. по ч. гр. д. № 385/2014 год. на районния съд, гр. Омуртаг.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на изводите с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Прилага изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Й. И. от [населено място], чрез адв. Т. В., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. поддържа неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представен списък.
Върховният касационен съд в настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
По релевираните в приложеното към нея изложение основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният по чл. 422, ал. 1 ГПК иск е уважен, въззивният съд, приел, че ответникът, сега касатор, не е доказал възражението си за унищожаемост на упълномощаването с пълномощното от 19.02.2010 год. поради умишленото му въвеждане в заблуждение относно последиците. Показанията на разпитания свидетел не установяват поддържаното твърдение, тъй като същият не е присъствал при подписването на пълномощното пред нотариус, което не се и оспорва от самия касатор. С оглед на това и данните за взетото на същата дата решение от съдружниците в [фирма] за прехвърляне на дружествените дялове от М. И. на Н. Х. и прекратяване участието на първия в дружеството, сключеният въз основа на пълномощното договор за покупко-продажба на дяловете е действителен и е породил правни последици.
Въззивният съд приел за неотносими към въпроса за действителността на упълномощаването действията по вписване на промените по партидата на дружеството, тъй като те не са част от фактическия му състав. В подкрепа на извода за действителност на волята на упълномощителя по пълномощното, въз основа на което е сключен договора за прехвърляне на дяловете за посочената в него цена, съдът приел и предприетите от него последващи действия по разпореждане с всички притежавани от него 50 дружествени дяла в дружеството, извършено по възмезден начин на 1.11.2010 год.
С оглед на това възражението за нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на съгласие е прието за неоснователно, както и това за нищожност поради противоречие с добрите нрави предвид неравностойността на насрещните престации. Съдът приел въз основа на заключението на счетоводната експертиза, че към края на м. февруари 2010 год. дружеството е разполагало със стоки в наличност на стойност 53 000 лв., имало е вземане от доставчици в размер на 3 000 лв. и за възстановяване на ДДС на сума 11 000 лв., поради което и обосновал извод, че уговорената цена по договора от 22.02.2010 год. за разпоредените дружествени дялове не се отклонява от обичайната, а от друга страна, не е изяснен произхода на задълженията на дружеството, за да се изключи вероятността сделката между съдружниците на практика да разпределя понесените от дружествената дейност загуби.
В касационната жалба и в приложеното изложение касаторът поддържа оплакване срещу изводите на въззивния съд относно липсата на опорочаване волята му в подписаното от него пълномощно, въз основа на което е сключен договора за прехвърляне на дружествените дялове на ищеца, с доводи за необсъждане от съда на събраните доказателства и доводите на страните. Този довод е инкорпориран и в поставения в изложението въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства и изложи мотиви във връзка с всички доводи и възражения на страните, /т. 1 от изложението/ и в следващия такъв относно доказването с косвени доказателства /т. 2 от изложението/, като касаторът се позовава на цитираната, но непредставена съдебна практика, обосновавайки наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По горните процесуалноправни въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.10 год. по т. д. № 1/09 год. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на въззивни решения се допуска, когато в тях съдът се е произнесъл по конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и същият е обусловил или подготвил изхода по делото и при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси относно обсъждане на всички доказателства по делото във връзка с доводите на страните не представляват по своята същност правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като, видно от мотивите в обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения по относимите към спора доказателства и заявените от страните доводи, в частност тези на ответника за унищожаемост на упълномощаването поради измама, и нищожност на договора за покупко-продажба на дружествените дялове на релевираните основания, т. е. по тези, свързани със спорното право. Намерил ги е за недоказани, с който извод касаторът не е съгласен, което не представлява основание за допускане на касационно обжалване под формата на горните въпроси.
Останалите въпроси в изложението по своята същност също представляват израз на поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Соченият в т. 3 от изложението въпрос не е и относим, тъй като въззивният съд не е отрекъл „правото на измамената страна да се позове на унищожаемост, ако не е подходила с дължимата грижа при извършване на едностранна упълномощителна сделка, не се е запознала със съдържанието й или не е поискала разяснение за последиците, до които същата може да доведе”, напротив – обсъдил е относимите към поддържаните от ответника възражения доказателства, преценил ги е по вътрешно убеждение и е изложил съображенията си. Не е въведен като предмет на спора въпросът „за личните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че е било подведено да сключи сделка чрез умишлено въвеждане в заблуждение” , поради което и такъв въпрос не е предмет на обсъждане в обжалваното решение. С оглед на това и цитираната съдебна практика по този въпрос не е относима към предмета на настоящето произнасяне.
Формулираните в т. 4 и т. 5 от изложението въпроси за „нищожност на договора поради липса на съгласие” и „нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, в чиято основа е липсата на каквато и да било еквивалентност на престациите” представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд поради касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, наличието на които не са предмет на обсъждане в настоящето производство. За да се отговори на същите следва да се направи преценка на изложените в обжалваното решение съображения за обосноваване на извода на въззивния съд за действителността на договора, което предполага обсъждане и анализ на представените доказателства, а това е предмет на касационното разглеждане на делото, не и основание за допускането му. Това изключва обсъждане на цитираната съдебна практика, обосноваваща поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато, а с оглед този изход касаторът следва да заплати на ответника в настоящето производство разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 145 от 3.06.2016 год. по в. т. д. № 192/2016 год. по описа на Варненския апелативен съд по подадената от Н. М. Х. от [населено място], [община], чрез адв. Ив. М., касационна жалба.
Осъжда Н. М. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], да заплати на М. Й. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 14, ап. 122 разноски за настоящето производство в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: