О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 14.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2902 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Т., подадена чрез адвокат З. Н., срещу въззивно решение № 128 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 7/2019 г. на Софийски окръжен съд, г.о., ІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 99 от 20.07.2018 г., поправено с постановеното по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК решение № 874 от 05.11.2018 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 421/2017 г. по описа на Районен съд – Своге.
С потвърденото (поправено) решение на първата инстанция са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Х. Т. срещу А. Я. С. искове, както следва: (1) с правно основание чл. 108 ЗС – да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижимите имоти (А) УПИ, находящ се в [населено място], С. област, целият с площ от 550 кв.м., представляващ парцел № ** в кв. 5 по ПУП на [населено място] и (Б) УПИ, находящ се в [населено място], С. област, целият с площ от 430 кв.м., представляващ парцел № ** в кв. 5 по ПУП на [населено място] и да се осъди ответника да предаде на ищцата владението върху тях; (2) с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 579, ал. 2 ГПК – да се прогласи недействителността на сделката за дарение на недвижим имот, извършена с н.а.№ 19, т. І, рег.№ 209, н.д.№ 18/2013 г. на нотариус Г. М. – като нищожна поради липса на форма поради това, че в нотариалния акт дарителят Р. Т. не е положил подпис, а отпечатък от десен палец, като нотариусът не е изискал от дарителя да напише собственоръчно, че разбира съдържанието на акта и (3) с правно основание чл. 76 ЗН – да се прогласи недействителността на сделката за дарение на недвижим имот, извършена с н.а.№ 19 от 2013 г. в частта от дарението, касаеща 3/8 ид.ч., получено от наследодателката Л. Е. Т..
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявено е искане ВКС да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът по касационната жалба А. Я. С. не е депозирал писмен отговор.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 239 от 14.08.1967 г., т. I, д.№ 460/1967 г. на Свогенски народен съдия Р. Е. Т. и Л. Е. Т., в качеството на наследници на Е. Т. Д., са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], С. окръг, представляващо дворно място, с площ от около 2,6 декара, в м. „С.” в землището на [населено място], застроено с три къщи и други селскостопански постройки, при граници: Б. К. П., път, С. А. Р. и площад. Л. Е. Т. е починала на 22.02.2007 г., като нейни наследници са пълнокръвния брат Р. Е. Т. и ищцата – дъщеря на едноутробен брат (Х. Т. Г., починал на 15.11.1977 г.). Р. Е. Т. е починал на 13.07.2014 г., оставяйки ищцата (като дъщеря на едноутробен брат) за свой единствен наследник по закон. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, т. I, рег.№ 209, нот.д.№ 18/2013 г. на нотариус Г. М., на 14.02.2013 г. Р. Е. Т. е дарил на ответника А. Я. С. собствените си 7/8 ид.ч. от „следните съсобствени (сънаследствени) имоти: (А) УПИ, находящ се в [населено място], С. област, целият с площ от 430 кв.м., представляващ парцел № ** в кв. 5 по ПУП на [населено място], при граници и съседи на имота: улица, п. **, п. V-36, п. ** – всички в кв. 5 по плана на населеното място и (Б) УПИ, находящ се в [населено място], С. област, целият с площ от 550 кв.м., представляващ парцел № ** в кв. 5 по ПУП на [населено място], при граници и съседи на имота: улица, п. **, п. **, п. ** – всички в кв.5 по плана на населеното място. В графата дарител, е положен отпечатък от десен палец вместо подпис и е направена забележка, че това се извършва на основание чл. 579, ал. 2 във връзка с чл. 189 ГПК. Пред нотариуса правото на собственост на дарителя е удостоверено с Нотариалния акт за собственост по давност № 239 от 14.08.1967 г., удостоверение за наследници и две съдебни решения (непредставени и непоискани за приобщаване като доказателства по настоящото дело).
Произнасяйки се по иска по чл. 108 ЗС районният съд е приел, че не са налице предпоставките за неговото уважаване, тъй като ищцата не е доказала идентичност на имота, предмет на Нотариалния акт за собственост по давност № 239 от 14.08.1967 г. и Нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 19 от 14.02.2013 г. Въззивният съд е отчел липсата на спор относно идентичността на имотите, предмет на н.а.№ 239 от 14.08.1967 г. и н.а.№ 19 от 14.02.2013 г., както и относно притежанието на 1/8 ид.ч. в резултат от наследственото правоприемство между Л. Е. Т. и ищцата като дъщеря на нийния едноутробен брат, но по съображения, че с оглед сключения на 14.02.2013 г. договор за дарение по делото не е доказано ищцата да притежава изключително право на собственост върху процесните недвижими имоти, както и че от ангажираните свидетелски показания не се установява А. Я. С. да владее дарените му 7/8 ид.ч. от недвижимите имоти, е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение. По отношение на иска по чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожността на дарението от 14.02.2013 г. е прието, че полагането на отпечатък от десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. Като понятие недъгавостта е по-стар термин от инвалидността и представлява синоним на тази дума. Включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис /параф/, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. В този смисъл полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления (Решение № 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1409/2010 г., IV г.о.). Той ги защитава от възможна подправка при неособено обработен почерк и подпис поради затруднение за писане. Затова, ако лицето, което не може да положи подпис поради заболяване, е положило отпечатък от палеца, не е нарушен чл. 576 във вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК, защото е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление. С оглед установеното по делото здравословно състояние на дарителя, прието е за доказано наличието на недъгавост, с оглед което в този случай нотариалното удостоверяване не е нищожно. По иска по чл. 76 ЗН за обявяване на относителна недействителност спрямо ищцата на дарението на 3/8 ид.ч. е прието, че безспорно притежаваната от Л. Е. Т. 1/2 ид.ч. от двата процесни имота е наследена след смъртта й от Р. Е. Т. при квота 3/4 и от ищцата (като дъщеря на починал едноутробен брат) при квота 1/4 – с оглед чл. 8, ал. 3 ЗН. Съответно – към 14.03.2013 г. Р. Е. Т. се е разпоредил с притежаваните от него 7/8 ид.ч. от двата имота. Сделката не може да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищцата, тъй като сбъдването на условието по чл. 76 ЗН е свързано с упражняването и реализирането на потестативното право на делба. Възможността за позоваване на тази недействителност преди извършване на делба логически противоречи на защитната функция на нормата. Тъй като по делото няма твърдения и данни за извършване на такава, респективно, че съответните идеални части да са се паднали в дял на ищцата, то не са настъпили материалноправните условия за уважаване на иска и той правилно е отхвърлен от районния съд.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Текстът вменява служебното извършване на проверка за евентуално наличие на такива пороци преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Положителният извод за осъществени предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК прави безпредметно обсъждането дали са налице основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая ищцата е поддържала, от ответника не е оспорено, а в хода на процеса е и установено, че ищцата притежава 1/8 ид.ч. от процесните имоти по силата на наследственото правоприемство от Л. Е. Т.. Този извод се налага, без да е необходимо изобщо да се навлиза в анализ на събраните доказателства и доводите на страните. Същевременно, съобразно разясненията по т. 2.А. от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т.д.№ 4/2014 г., ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, защото искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: (1) да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и (2) да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не го владее или го владее на противопоставимо на собственика правно основание, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита – за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. В случая, излагайки съображения, че ищцата не е изключителен собственик на двата имота, въззивният съд изцяло е отхвърлил претенцията по чл. 108 ЗС, с което е създал предпоставка да се формира сила на пресъдено нещо, отричаща притежаването на каквито и да е права от ищцата по отношение на процесните имоти. Това произнасяне е несъвместимо с правното положение, произтичащо от позициите на страните в частите им, в които отсъства противоречие. Тази несъвместимост представлява основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК и прави безпредметно обсъждането дали са налице основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При допускане на касационното обжалване страната – касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на половината от заплатената в първоинстанционното производство, т.е. 50 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 7/2019 г. на Софийски окръжен съд, г.о., ІІ въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……….
……….……………………… 2020 година от ………… часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Р. Х. Т., чрез адвокат З. Н., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 50 (петдесет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: