О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 23.07.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 21 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 3729 от 11.10.2018 г., подадена от И. Ц. У. и „Роялтех“ ЕООД, представлявано от А. Е. Д., чрез адвокат С. Д. от САК против частта от въззивно решение № 3461 от 16.07.2018 г. по в.гр.д.№ 268/2018 г. на ОС-Благоевград, с която (след частично отменяване на решение № 6937 от 04.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 295/2016 г. по описа на РС-Разлог) е отхвърлен искът, предявен от И. Ц. У. и „Роялтех“ ЕООД против „Екострой Инженеринг“ ООД за признаване за установено, че „Екострой Инженеринг“ ООД не е собственик на прилежащи площи /тераса/ към съществуващ самостоятелен обект с описание по скица № 15-284474 от 14.06.2016 г., издадена от СГКК-Благоевград, а именно: открита тераса с площ от 24,72 кв.м., прилежаща към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], ет. 1, обект Магазин 1-4, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, брой нива на обекта – 2, с площ на обекта 81,68 кв.м, с прилежащи части 2,28%, равняващи се на 31,02 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, находящо се на приземен етаж, ниво -1 /минус едно/, на кота -3,45метра /минус три цяло и четиридесет и пет стотни/ метра, в секция С, при съседи за обекта от две страни двор, кафе и стълбищна клетка, както и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за поправка (допълнение) на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства на основание чл. 587 ГПК с № 117, том II, рег. № 3108, дело № 211/13.08.2015 г. в частта му, с която към самостоятелен обект Магазин 1-4 е добавена процесната прилежаща към обекта открита тераса с площ от 24,72 кв.м.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответното дружество по касация „Екострой Инженеринг“ ООД не е подало отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск за прилежащата заградена площ от 43,59 кв.м., ползвана като тераса към обекта кафе, собственост на И. У., е основателен на основание чл. 98 от ЗС, а отрицателният установителен иск за прилежащата заградена площ от 24,72 кв.м., ползвана като тераса към обекта магазин 1-4, собственост на ответното дружество, е неоснователен. Ищците са установили, че са собственици на поземления имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като И. У. е собственик на 1/3 ид.ч. на основание наследство, а „Роялтех 2008“ ЕООД – на 2/3 ид.ч. на основание покупко – продажба. Поради това за тях е налице правен интерес да искат да бъде отречено правото на собственост на суперфициаря „Екострой Инженеринг“ ООД, който е построил обекти върху собствения им поземлен имот без надлежно отстъпено право на строеж (при съобразяване на приетото в решение № 118 от 16.11.2016 г. по гр.д.№ 766/2016 г. на ВКС, ІI г.о.). Въззивният съд е изследвал обстоятелството дали терасите са самостоятелен обект на собственост, като е приел, че не притежават такива характеристики. Позовал се е на практиката на ВКС (решение № 173 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1273/2013 г., I г.о.), съгласно която изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж с оглед на това дали може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не. В хипотезата, когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл. 92 ЗС, а когато не е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 ЗС. От заключението на съдебно – техническата експертиза и поясненията в с.з., дадени от вещото лице е установено, че т.нар. две тераси представляват ограждение на част от поземления имот, реализирано чрез изграждане на масивен цокъл с височина от 50 см и облицоването му с бял речен камък и ограждане на това пространство с ажурна част върху цокъла – мрежа. Вещото лице сочи, че достъпът до това пространство се осъществява през вход – врата с ключ на нея. Това ограждане е направено пред двата самостоятелни обекта – кафе и магазин 1-4. Тези т.нар. „тераси” не са конструктивно свързани със сградата и не са елемент от нея, а се ползват само за обслужване на посочените два обекта от сградата. Съгласно § 5, т. 39 ДР на ЗУТ „Обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. В чл. 98, ал. 2, т. 1 Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е предвидено, че в многофамилните жилищни сгради, освен жилища може да има и помещения за общо ползване от обитателите на сградата, в т.ч. за битови, културни, спортни и други спомагателни и обслужващи дейности (зали за събрания, детски занимални, помещения за детски колички и велосипеди, скривалища и убежища, помещения за битови отпадъци, за вторични суровини и за инвентар за почистване на сградата, перални, сушилни, помещения за мотопеди и мотоциклети и др.), разположени в първия надземен, полуподземен или подземния етаж, както и портиерски помещения или портиерски жилища и общи отворени пространства (тераси, балкони и лоджии). По предназначението си двете тераси не са за общо ползване, защото се намират пред два от търговските обекти в източната част на сградата и достъпът до тях не е свободен, а се осъществява през входна врата от към двора или през двата търговски обекта. Заедно с това, нямат самостоятелно функционално предназначение, защото функцията им е да се ползват, както следва едната част с площ 43,59 кв.м. – от кафето, а процесната част с площ 24,72 кв.м. – от магазина като допълнителна търговска площ. Предвид установеното от вещото лице, че не са елемент от сградата, тъй като не са част от конструкцията на същата, не може да се приеме, че са реална част от строежа с определено наименование. В обобщение е направено заключение, че „терасите” не са самостоятелен обект на собственост. Безспорно е установено, че за тях не е учредявано право на строеж на суперфициаря. Тъй като „терасата” с площ 24,72 кв.м. не е самостоятелен обект и предвид установеното, че ответното дружество е собственик на самостоятелния обект магазин 1-4, обслужван от тази „тераса”, то е формиран извод, че ответното дружество е доказало правото си на собственост на прилежащата заградена площ, ползвана като тераса към този обект на основание чл. 98 ЗС. По тази причина отрицателният установителен иск за тази площ (тераса) е отхвърлен като неоснователен.
В представеното изложение на касационните основания е поставен следният въпрос с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
„Изграденото в повече от учреденото право на строеж върху чужд имот, след като е установено, че обслужва главна вещ – Магазин 1-4, собственост на „ЕКОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, което би могло да се отдели без съществено да бъде повредена главната вещ, може ли по силата на чл. 97 ЗС, собственикът на главната вещ, да придобие правото на собственост върху изграденото в повече или не.“
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Поставеното питане няма характеристиките на правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, а представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение, произтичащо от разбирането на касаторите, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Оплаквания по съществото на спора не подлежат на разглеждане в подборната фаза по чл. 288 ГПК. На следващо място – не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби (каквото е изискването съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК). Изводите на въззивния съд, че ответното дружество е собственик на заградената площ от 24,72 кв.м. като несамостоятелен обект, прилежащ към собствения му самостоятелен обект, се основават на принципните вещноправни постановки, че вещно право може да възникне само върху самостоятелен материален обект и че принципът на приращението по чл. 92 ЗС намира приложение само когато допълнително построеното отговаря на изискванията за самостоятелен обект съгласно строителните правила. В този смисъл е практиката на ВКС, включително посоченото Решение № 173 от 26.06.2013 г. по гр.д.№ 1273/2013 г. на ВКС, I г.о. и цитираната в него практика на ВКС (Решение № 137 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3954/2008 г., II г. о.; Решение № 778 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1096/2009 г., I г.о.; Решение № 61 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 291/2011 г., I г.о.). Това разрешение се споделя и от настоящия състав на съда, като наличието на уеднаквена практика по поставения конкретен правен проблем (с която въззивното решение е съобразено), изключва допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (като се отчита и обстоятелството, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отсъстват доводи за наличие на основание за отклоняване от същата).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3461 от 16.07.2018 г. по в.гр.д. № 268/2018 г. на ОС-Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: