О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр. София, 17.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4224 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6077 от 02.08.2018 г., подадена от М. А. Б. и М. А. Н. чрез адвокат П. М. от САК против въззивно решение № 228 от 22.06.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 55/2018 г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав. С него е повърдено решение № 166 от 03.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 972/2016 г. по описа на РС – Самоков, с което е отхвърлен предявения от М. А. Б. и М. А. Н. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на имот пл.№ 128 от кв. 2 по регулационния план на к.к. „Б. б.”, О. С., С. о., представляващ празно дворно място с площ 868 кв.м., при съседи: улица от две страни, А. К. и Б. Б., като неоснователен.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е подал отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, въззивният съд е приел, че към 1975 г. родителите на двете ищци са били собственици на процесния имот. Със заповед № 0-960 от 21.06.1977 г. е постановено отчуждаване на имота в полза на Държавата, като е определено парично обезщетение в размер на 260,40 лв. С платежно нареждане е преведена сумата 9 401,20 лв. по дебитна сметка на К. Б. в ДСК С., получена на депозит с к.№ 5205 от 11.02.1980 г. За имота е съставен АДС № 4542 от 20.04.1982 г. на основание заповед № 0-960 от 21.06.1977 г. на ОНС София. Отбелязано е и че имотът е изплатен с пл.нареждане № 5202 от 11.02.1980 г. След смъртта на родителите е сключен договор за доброволна делба от 28.11.1990 г., съгласно който ищците са получили в дял процесното празно дворно място, като впоследствие са се снабдили и с констативен нотариален акт № 163/1991 г. за собственост по давност, наследство и делба. От правна страна е прието, че собствеността върху имота е преминала в имуществото на Държавата по силата на проведеното отчуждаване, като сумата, представляваща цена на отчуждения недвижим имот, е заплатена. Освен представените в тази връзка документи е отчетено и обстоятелството, че лицата, които не са получили обезщетения за отчуждени по реда на ЗТСУ (отм.) недвижими имоти или части от тях, са могли да поискат да се снабдят с изпълнителен лист за дължимите суми (чл. 108, ал. 1 ЗТСУ /отм./) или да поискат отмяна на заповедта за отчуждаване или извършване на нова оценка (чл. 109, ал. 1 ЗТСУ /отм./), ако в тригодишен срок от влизане в сила на заповедта за отчуждаване не са били обезщетени. В случая не се установява родителите на двете ищци да са искали издаване на изпълнителен лист или да са искали отмяна на отчуждаването. Съобразено е още, че за възстановяването на правото на собственост досежно имоти, които са били отчуждени по ЗТСУ /отм./ е предвидено специално производство по Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, което е ограничено с преклузивен срок. Такова производство в случая не е проведено, поради което в полза на ищците не е възстановена собствеността върху недвижимия имот. Коментирани са и преходните правила по § 9 от ПР на ЗУТ.
В представеното от касаторите изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
„Към кой момент се счита, че е настъпил вещно-прехвърлителния ефект от отчуждаването на недвижим имот при действието на отменения ЗТСУ – към момента на влизане в сила на заповедта за отчуждаването или към момента на изплащане на обезщетение на правоимащите ?” и
„Задължен ли е представителят на Държавата да докаже, че е изплатено обезщетението за отчуждаване на недвижимия имот при твърдение от ищеца, че липсва такова плащане и има ли значение периодът от време, който е преминал от момента на възникване на задължението за плащане ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
И двата въпроса са обосновани с разбирането на касаторите, че по делото не е доказано Държавата да е заплатила следващото се на родителите им обезщетение за отчуждаването, постановено със заповед № 0-960 от 21.06.1977 г. на Председателя на ИК на СОНС, поради което поддържат, че отчуждаването не е приключено с произтичащата от това липса на завършен фактически състав за придобивното основание, на което се е позовала Държавата. Формираният от въззивния съд в тази връзка решаващ извод за противното произтича от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, както и обсъдените обстоятелства, относими към приложението на чл. 108, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 109, ал. 1 ЗТСУ /отм./. Като официален документ, актът за държавна собственост се ползва с обвързващата съда материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно удостоверените с него факти, какъвто е и този за извършеното плащане на обезщетението в полза на собствениците. За установяване на противното не са ангажирани доказателства; няма и индиции в тази насока, както е съобразил решаващият съд, обсъждайки данните за липса на действия по чл. 108, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 109, ал. 1 ЗТСУ /отм./ от страна на отчуждените собственици. Закономерно следствие от формирания извод за извършено плащане на дължимото обезщетение е възприетото разрешение за наличие на приключена отчуждителна процедура с настъпил вещно-транслативен ефект в полза на Държавата, изключващ придобиване на собствеността в полза на касаторките на удостоверените с констативния нотариален акт № 163 от 1991 г. основания (давност, наследство и делба). Изложеното мотивира касационната инстанция да приеме, че поставените в изложението питания нямат обуславящо значение за изхода на спора и като такива не представляват общо основание за допускане на обжалването.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 228 от 22.06.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 55/2018 г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: