О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 18.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 4144 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. К. С. от [населено място] против определението от 28.05.2014 год. по ч. гр. д. № 134/2014 год. на Бургаския окръжен съд, с което й е отказано предоставянето на правна помощ по повод обжалване на предходното определение на въззивния съд от 28.01.2014 год.
Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради неприложимост на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗПрП, на която е обосновал извода си окръжният съд, за да отхвърли искането за предоставяне на правна помощ във формата на процесуално представителство, съгласно чл. 21, т. 3 ЗПрП. Счита, че са налице предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗПрП за преценка от съда за основателност на искането за предоставяне на правна помощ поради липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за обжалване на въззивното определение по делото, поради което и иска отмяна на обжалваното определение и вместо това молбата й бъде уважена.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като прецени доводите в частната жалба приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна – ищец в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество същата е и основателна, поради следните съображения:
Въззивният съд е постановил определение от 28.01.2014 год. по ч. гр. д. № 134/2014 год., с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на подадената от настоящата жалбоподателка искова молба против [фирма], [населено място] за признаване за установено, че между страните не съществува облигационно отношение, по силата на което [фирма] да предоставя услугите си за наетия от ищцата имот, собственост на [община], както и за признаване за установено, че протокол от 23.08.2011 год., изготвен от служители на [фирма] е неистински документ.
В срока за обжалване на това въззивно определение жалбоподателката е подала молба за предоставяне на правна помощ с оглед обжалването му с твърдения, че не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на частната касационна жалба.
В изпълнение на указанията на съда същата е представила писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПрП.
За да отхвърли искането за предоставяне на правна помощ за касационно обжалване на въззивното определение, съдът приел, че получаваната пенсия в размер на 234.79 лв. не дава право на жалбоподателката на безплатна правна помощ, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗПрП, тъй като надвишава размера на диференцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 2 ППЗСП за получаване на месечна помощ по този ред. Освен това претенциите на ищцата са преценени за очевидно недопустими, обуславящи извод за нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права пред съда, съгласно чл. 3 ГПК, поради което и отказът е мотивиран с приложение на чл. 24, т. 2 ЗПрП.
Изводът не се споделя от настоящата инстанция, поради което обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се предостави исканата правна помощ на жалбоподателката. Съображенията за този извод са следните: Безплатната правна помощ за процесуално представителство по ЗПрП се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда, при която, въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи, се установи липса на средства за заплащане от страната на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПрП преценката на съда се формира въз основа на посочените в закона обстоятелства относно доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. В настоящия случай от представените писмени доказателства е установено, че жалбоподателката е на 72 години, разведена, с единствен доход в размер на получавана пенсия от 234.79 лв., не притежава имущество, страда от удостоверените от д-р Б. Б. заболявания. При тези данни преценката на настоящия състав е за липса на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за адвокат с оглед изготвяне на частната касационна жалба против въззивното определение, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с оглед необходимостта същата да бъде приподписана от адвокат, с приложение на адвокатското пълномощно за приподписването. За да се изпълнят тези изисквания за редовност на частната касационна жалба е необходима адвокатска помощ, за заплащането на която жалбоподателката не разполага със средства в размер на минималното, предвидено в чл. 11 от Наредба № 1/2004 год. адвокатско възнаграждение, поради което и на същата следва да се предостави правна помощ по чл. 23, ал. 3 ЗПрП.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 1455 от 28.05.2014 год. по ч. гр. д. № 134/2014 год. на Бургаския окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на М. К. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 6, ап. 7, на основание чл. 23, ал. 3 ЗПрП правна помощ, изразяваща се в изготвяне и приподписване от адвокат на частна касационна жалба против въззивното определение по ч. гр. д. № 134/2014 год. на Бургаския окръжен съд, и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящето определение да се изпрати на Адвокатския съвет, [населено място], за определяне на адвокат, като при възможност се определи адв. Г. И. Н., посочена от М. К. С. в молба от 26.05.2014 год., съгласно чл. 25, ал. 5 ЗПрП.
Връща делото на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: