О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 27.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3950 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2050/23.06.2017 година на Г. Д. Х. от [населено място] заявена през процесуалния и представител адв. М. К.- САК срещу въззивно Решение Nо 49 от 03.05.2017 година по гр. възз.д. Nо 88/2017 година на ОС-Силистра.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 54 от 30.01.2017 год., постановено по гр.д. № 427/2015 година на РС – Тутракан, с което е отхвърлено като неоснователно искането на ищците Г. Д. Х. и Х. В. Х. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на Решение Nо 135 от 07.12.2016 година по гр. д. Nо 427/2015 година на РС-Тутракан, за признаване на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС по отношение на ответника- [община] правото на собственост на ищците и „по отношение на празната част от прилежащия терен към лозето с площ от 600 кв.м. към парцел № 000133“.
Мотивът на съдилищата за да приемат , искането на ищците Г. Х. и Х. Х. за допълване на основното съдебно решение за неоснователно, е , че допълване на съдебен акт може да има само и доколкото съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната- ищец. При заявени искове при условията на евентуалност, произнасяне по евентуално заявения иск се дължи само и доколкото искането по основния иск не е уважено на заявеното правно основание.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при въззивното обжалване се дължи произнасяне и по двата иска, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК /редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 год. / се поддържа с довод, че по въпросите: Непроизнасянето на първата инстанция по евентуално предявен иск поражда ли задължение за въззивния съд да се произнесе по този иск , съответно непроизнасянето обосновава ли извод за непълнота на въззивното решение? Непроизнасянето на първата инстанция по главния иск поражда ли задължение за въззивния съд да се произнесе по този иск , съответно непроизнасянето обосновава ли извод за непълнота на въззивното решение ?Длъжен ли е въззивния съд да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по главния иск , както и за допълване на решението при наличие на жалба против цялото решение , в която се инкорпорира искането за произнасяне по главния иск, както и за произнасяне по евентуалния иск , имащо характер на молбата по чл. 250 ГПК и съответно – липса на произнасяне на първата инстанция по някои от исковете , което искане се счита предявено в месечния срок по чл. 250 ГПК? Може ли съдът да се произнесе по евентуалните искове без да се е произнесъл по главния иск , при евентуално съединяване по почин на ищеца? Въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика – т.15 на ТР Nо 1/ 04.01.2001 година на ОСГК на ВКС , Решение No 214/ 04.09.2012 година по в.т.д. No 864/2010 год. на ВКС-ТК II отд. ,Решение No 190/ 29.10.2014 година по в.гр.д. No 3297/2014 год. на ВКС-ГК I отд.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ ред. до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявени при условията на евентуалност искове за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година , настоящият състав намира, че такива не са налице и искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено .
За да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция, въззивният съд е приел, че с решението, постановено по главния иск е удовлетворено изцяло искането за установяването на собствеността върху реална част от имот с пл. № 000133, съобразно изменения петитум. С оглед уважаването на основния иск не са налице предпоставките на закона за произнасяне и по евентуалния такъв за установяването на собствеността върху 1 244/ 11 970 ид. ч. от имот № 000133, тъй като не се е сбъднало условието за произнасянето – отхвърлянето на основния иск. Наред с това от фактическа страна е прието, че с молбата с вх. № 1016/29.02.2016г. и молба с вх. № 1525/29.03.2016г., ищците първоначално са претендирали да се установи правото им на собственост спрямо [община] върху 500 кв.м. от имот с пл. № 000133, граничещи с пътя, като върху представената от тях скица са отразени с червен контур границите на претендирания от тях имот, а след изслушване и приемане на заключението на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че площта на владяната от ищците част от ПИ № 000133 е 644 кв.м., както и че затревената необработена площ около това място е около 600 кв.м., процесуалния представител на ищците е поискал изменение на иска, като е заявил, че иска да бъде допуснато уточняване на петитума, а именно „основната ни претенция да остане за установяване на собствеността върху реална част от имот № 000133, при границите, очертани с червен пунктир от вещото лице, а в условията на евентуалност да се признае собствеността върху 1244/11970 ид. ч. от имот № 000133” .
Поставените въпроси за задължението на решаващия първоинстанционен съд за произнасяне в хипотезите на обективно съединени искове при условията на евентуалност, е разрешен в пълно съответствие със задължителната съдебна практика- т.15 на ТР Nо 1/ 04.01.2001 година на ОСГК на ВКС . Съдът допълва съдебното решение в онези хипотези, когато не е формирал в мотивите и изразил в диспозитива на съдебния акт воля по отношение на онази част от предмет на спора , който е разгледан по същество, но не е формирана сила на пресъдено нещо. При евентуалното съединяване на исковете, съдът има задължение да разгледа по същество и да се произнесе с изричен диспозитив само ако тази претенция подлежи на разглеждане т.е. само и доколкото не е удовлетворена претенцията по главния иск. В конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал целия предмет на спора по главния иск, обсъдил е възраженията на страните и е постановил диспозитив относно този иск. Доколкото главният иск е уважен, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск, поради което и не са били налице основания за допълване на постановеното съдебно решение по реда на чл. 250 ГПК.
Поставените въпроси за правомощията на въззивната инстанция при обжалване на главния иск по отношение на заявен при условията на евентуалност иск е разрешен изрично с разпоредбата на чл.271 ал.2 ГПК. Няма различие в съдебната практика по приложение на законовата норма и доколкото въззивният съд, в рамките на правомощията си, е постановил съдебен акт в пълно съответствие с тази практика, то не са налице предпоставките на закона, установени в чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година /за селекция и допускане на касационно обжалване .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2050/23.06.2017 година на Г. Д. Х. от [населено място] заявена през процесуалния и представител адв. М. К.- САК срещу въззивно Решение Nо 49 от 03.05.2017 година по гр. възз.д. Nо 88/2017 година на ОС-Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: