О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№446
гр. София, 04.11.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1577 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 8 от 18.01.2019 год. по гр. д. № 245/2018 год. Силистренският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 18.07.2018 год. по гр. д. № 189/2015 год. на Дуловския районен съд, с което е обявен за окончателен предявения на съделителите проекторазделителен протокол, със съставяне на три реални дяла, подробно описани, на стойност всеки от тях 17 947 лв.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от С. Б. Х. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Р. Никова от АК- С., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон относно начина на разпределение на делбените имоти в отделните реални дялове и несъобразяване с искането на касаторката относно способа за извършване на делбата чрез поставяне в неин дял на нивата от 9.987 дка и част от нивата с площ 7.141 дка от 4.141 дка, общо този дял възлиза на площ 14.128 дка, а останалите делбени имоти да се поделят по равно между другите две съделителки. Счита, че неправилно въззивният съд е отказал да допусне исканата нова техническа експертиза за разпределение на имотите в реални дялове по искания от касаторката начин с оглед избягване на общи граници на нейния дял с тези на другите съделителки поради влошените им взаимоотношения. Иска отмяна на обжалваното въззивно решение и вместо това искането й за разпределение на делбените имоти бъде уважено, като й се присъдят и направените по делото разноски.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на допуснати от съда нарушения на процесуалния и материалния закон като основание за допускане на касационното обжалване на решението. Поддържа становище за основателност на искането й за разпределение в неин дял на сочените делбени имоти, с което не са нарушават правата на останалите съделители, както и поставя въпроса относно целесъобразността при формиране на реалните дялове.
В представен писмен отговор съделителката С. Б. М., чрез пълномощника й адв. Ст. Н. оспорва наличието на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, евентуално оспорва жалбата като недопустима, респ. неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски съгласно представения списък.
Съделителката М. М. Б. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е съставен и обявен окончателния разделителен протокол, въззивният съд споделил съображенията на първоинстанционния съд при приложението на разпоредбата на чл. 272 ГПК. Изводите са обосновани с приетото заключение на техническата експертиза относно проекта на разделителния протокол, предявен на страните, въз основа на който от допуснатите до делба четири имота са формирани три реални дяла съобразно броя на съделителите и притежаваните от тях равни дялове. При предявяването страните не са релевирали възражения.
По отношение направеното от настоящата касаторка искане за поставяне в неин дял сочените от нея имоти – една от нивите и реална част от другата, въззивният съд е посочил, че то не е прието от другите съделители, като обявил, че делбата ще се извърши чрез теглене на жребий /чл. 352 ГПК/.
Следователно, спорът между страните е по избрания от съда способ за извършване на делбата чрез теглене на жребий след влизане в сила на решението по разделителния протокол и разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК, поддържано от касаторката, в каквато насока са оплакванията й. За да избере способа по чл. 352 ГПК за извършване на делбата, въззивният съд е изложил съображения, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има друг предмет – обосноваване наличието на основания за допускане до касационно обжалване на решението.
Настоящият състав счита, че такива не са налице.
Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да е включен в предмета на делото, същият трябва да е обусловил изхода на спора, така както е разяснено в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. По принцип всяка страна в производството има право да предявява своите искания и да сочи доказателства, което е допустимо и в делбеното производство с цел извършване на делбата при спазване на закона и зачитайки правата на страните. Обстоятелството, че настоящата касаторка е поддържала искане за поставяне в неин дял на посочените от нея делбени имоти не е достатъчно да обоснове допускане на нова техническа експертиза, и то служебно от съда, тъй като такова искане в първоинстанционното производство не е направено от касаторката, а това пред въззивния съд е прието за преклудирано, съгласно чл. 266 ГПК. Изложените доводи срещу този извод представляват оплакване за допуснато процесуално нарушение, което не обосновава наличието на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Освен това допускането на нова задача на техническата експертиза за изработване на друг вариант на разпределение на имотите не означава извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти, поради което дори и да се приеме така поставен въпросът относно правомощието на въззивния съд да назначи експертиза за възможните варианти за разпределение на делбените имоти, същият не е обуславящ решаващия извод на съда относно избрания способ на делбата по чл. 352 ГПК. Съобразяването на решаващия съд с приетото по делото заключение представлява произнасяне по съществото на спора за извършване на делбата, при изложените в мотивите на решението /при приложение на чл. 272 ГПК/ съображения относно критериите за групиране на имотите съобразно броя на съделителите и техните права, еднаквата пазарна стойност на дяловете. Предпочитаният от касаторката способ за извършване на делбата е предпоставен от наличието на други обстоятелства, които не са били предмет на обсъждане по делото, поради което и доводите в касационната жалба и приложеното изложение към нея не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване е необходимо съдът да се е произнесъл по правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В случая съображенията на касаторката относно възможни други варианти за разпределение на делбените имоти, при липса на възражения при предявяване на проекта на разделителния протокол, не представлява такъв правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е оплакване за неправилност на решението.
Както е разяснено в мотивите на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, каквито в случая липсват.
Не се констатират и основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1- 3 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.
С оглед този изход на настоящето производство касаторката следва да заплати на ответницата в него С. Б. М. направените разноски от 450 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 8 от 18.01.2019 год. по гр. д. № 245/2018 год. на Силистренския окръжен съд по подадената от С. Б. Х. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Р. Никова от АК- С., касационна жалба против него.
Осъжда С. Б. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Б. М. от [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: