О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 15.01.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5939 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 250 от 27.04.2015 год. по гр. д. № 168/2015 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 29.12.2014 год. по гр. д. № 570/2013 год. на Панагюрския районен съд, с което е отхвърлено като недопустимо искането на Т. С. Т. за определяне на реалното ползване на съсобствените им с В. И. Т. поземлен имот с площ от 555 кв. м. с идентификатор № 55302.501.2554 по кадастралната карта на [населено място], първия етаж от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ 90 кв. м., таванският етаж на същата сграда и стълбището към него.
С допълнително решение от 22.07.2015 год. по същото дело въззивният съд оставил без уважение молбата на ищцата за допълване на на първото решение.
И двете решения се обжалват с касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК от ищцата Т. Т., чрез адв. Ст. Д. от ПАК, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, а и за нищожност на допълнителното решение на въззивния съд с оглед постановилия го съдебен състав, различен от този по основното решение. Касаторката иска отмяната им и вместо това предявеният иск бъде уважен, като се разпредели ползването между страните на съсобствените им имоти. Претендира и присъждане на направените разноски по делото.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба против първото въззивно решение се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторката счита, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за спора въпрос за допустимостта на иска за разпределение на ползването на съсобствен имот по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС при наличието на предоставяне на ползването му по чл. 56 СК и при положение, че същият няма характер на бивше семейно жилище, както и има ли значение по кой закон е произнесен акта на съдебна администрация е в противоречие със съдебната практика – приложеното решение № 64 от 8.03.2013 год. по гр. д. № 396/2012 год. на ІV г. о. на ВКС. В него е прието, че мерките относно ползването на семейното жилище, като акт на съдебна администрация, показват сходство с разпределението на ползването на съсобствен имот – те не са акт на правораздаване, тъй като не признават, нито отричат материални субективни права със сила на присъдено нещо, но се определя начин на упражняване на субективни права, като това е свързано с различни предпоставки. Според касаторката правното значение на този съдебен акт е едно и също, независимо от основанието на приложения закон. Формулиран е и въпрос, свързан с допустимостта на иска с оглед разграничението относно предмета на предявения иск за разпределение на ползването на няколко съсобствени имоти, само по отношение на един от който е предоставено ползване по СК, за правната квалификация на иска с оглед липсата на статут на един от имотите на семейно жилище, по които въпроси поддържаното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Същите основания се поддържат и в изложението по втората касационна жалба с релевиране на въпроси, свързани с произнасянето на съда по цялото искане и допустимостта на искането за това.
Ответникът В. Т., чрез пълномощника му адв. Г. М., в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 27.04.2015 год., респ. счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.
По втората касационна жалба ответникът не е взел становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба против допълнителното решение е постъпила на 10.09.15 год., т. е. след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 50/15 год., поради което и с оглед предвидената в чл. 250, ал. 3 ГПК обжалваемост на допълнителното решение по общия ред следва да намери приложение чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която разпоредба същото е изключено от касационен контрол като постановено в производство по разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС. Производството по тази касационна жалба следва да се прекрати като недопустимо.
Подадената на 10.06.2015 год. касационна жалба срещу основното въззивно решение е процесуално допустима, съгласно параграф 14 ПЗР на ЗИД ГПК /ДВ бр. 50/15 год./, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, поради което и съдът следва да се произнесе по поддържаните в изложението към нея основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявения от касаторката иск за разпределение на ползването на съсобствените с ответника недвижими имоти, въззивният съд приел, че постановеното решение по бракоразводния процес, с което ползването на първия етаж от жилищната сграда като семейно жилище е предоставено на ответника на основание чл. 56 СК, е пречка да се уважи иска на ищцата за разпределение на ползването му на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Тези съображения са относими към по-общия въпрос за съотношението между предоставяне на ползване на семейното жилище с решението за развод, на основание чл. 56 СК, и правото на ползване на съсобственик, съгласно чл. 32, ал. 1, респ. упражняването му чрез иска по чл. 32, ал. 2 ЗС. Поставеният от касаторката въпрос за възможността да се предяви, респ. уважи иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за съсобствен между съпрузите имот, при предоставено право на ползване по СК върху него на единия от тях или последното представлява пречка, при наличие на възможността да се иска изменение на предоставеното по СК ползване по предвидения за това друг ред – чл. 56, ал. 6 СК. Този въпрос е обусловил извода във въззивното решение, но произнасянето по него не бележи противоречие с представеното от касаторката решение по гр. д. № 396/12 год. на ІV г. о. на ВКС. Приетото в него относно сходството и различията между мерките относно ползването на семейното жилище и разпределение на ползването на съсобствен имот не е в противоречие със съображенията във въззивното решение относно неоснователността на иска за разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС при наличието на предоставено ползване на семейно жилище по реда на чл. 56, ал. 5 СК, решението по което може да бъде променено при изменение на обстоятелствата. Както е прието в съдебната практика, бракоразводното решение в този случай е източник на облигационното право на ползване, то не формира сила на присъдено нещо относно вещните права, в т. ч. и притежаваните от другия съпруг, който на общо основание разполага с всички способи за защитата им. Но правото на ползване, възникнало с бракоразводното решение има правно значение в отношенията между бившите съпрузи и докато то съществува е противопоставимо на другия съпруг относно осъществяване на фактическата власт. Произнасянето в този смисъл с въззивното решение е в съответствие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 132 от 24.07.2015 год. по гр. д. № 1241/2015 год. І г. о. на ВКС по въпроса за противопоставимостта на правото на ползване въз основа на бракоразводното решение срещу предявен от другия съпруг, собственик, ревандикационен иск поради липса на пасивна материална легитимация. С оглед на това настоящият състав счита, че съображенията на въззивния съд за неоснователност на иска за разпределение на ползването на съсобствените имоти поради предоставеното с решението за развода между страните ползване на ответника не противоречи на горната задължителна съдебна практика.
Доводите на касаторката по оспорване характера на семейно жилище на спорния имот, относно предмета на иска за разпределение на ползването на няколко отделни съсобствени между страните имоти и начина за изменение на ползването не представляват правни въпроси, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и не могат да обосноват основание за допускане на касационното обжалване. По част от тях съдът не се е произнасял в обжалваното решение, тъй като предмет на настоящия спор не е бил характера на имота като семейно жилище, нито промяна на предоставеното с бракоразводното решение ползване при изменение на обстоятелствата, което изключва релевантността им за направения извод за неоснователност на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС. Отделно от горното не са изложени и съображения за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Тези доводи представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда поради допуснати нарушения на процесуалните правила при преценка на доказателствата и обсъждането им във връзка с доводите на страните, както и необосноваността им, които оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по чл. 288 ГПК
По тези съображения се налага извода за липса на поддържаните от касаторката основания за допускане на касационното обжалване, с оглед на което същата следва да понесе направените от ответника в настоящето производство разноски в размер на 350 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 250 от 27.04.2015 год. по гр. д. № 168/2015 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, по подадената от Т. С. Т. касационна жалба против него с вх. № 4923 от 10.06.2015 год.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. С. Т. с вх. № 7343 от 10.09.2015 год. против въззивното решение № 449 от 22.07.2015 год. по гр. д. № 168/2015 год. на Пазарджишкия окръжен съд и прекратява производството в тази му част.
Осъжда Т. С. Т. от [населено място], [улица] да заплати на В. И. Т. със същия адрес направените в настоящето производство разноски в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Определението в частта му, с която е прекратено частично производството, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС, в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: