Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр.София, 09.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 1404 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 7673 от 09.02.2017 г., подадена от Т. И. П. и Д. И. П. срещу решение № 1573 от 21.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 2867/2005 г. на РС – Пловдив, VІ гр.състав в частта му, с която е уважена претенция по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС за извършени подобрения от П. С. К. и А. П. К. в качеството им на добросъвестни подобрители, както и срещу решение № 1550 от 10.11.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 2069/2010 г. на ОС – Пловдив, ІХ гр.състав в частта му, с която е потвърдено решение № 1573 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 2867/2005 г. на РС – Пловдив, VІ гр.състав досежно произнасянето по претенцията по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС. Претендират разноски.
В подаден по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор ответниците по молбата за отмяна П. С. К. и А. П. К. я оспорват като недопустима и неоснователна. Претендират разноски.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 69 от 18.04.2017 г.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е основателна по следните съображения:
С решение № 1573 от 21.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 2867/2005 г. на РС – Пловдив, VІ гр.състав, по предявена от П. С. К. и А. П. К. претенция по сметки във втората фаза на делбеното производство, на основание чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72 ЗС настоящите молители са осъдени да заплатят увеличената стойност на процесния делбен имот (двуетажна масивна монолитна жилищна сграда с обща площ от около 80 кв. м., в която са обособени две жилища, с два входа, разположена в северната част на дворно място с площ 439 кв. м., находящо се в [населено място], ул. „Д-р Ч.” № 10, съставляващо УПИ VІ-119 от кв. 401) в размер на по 20 883,33 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през 1995 г. П. и А. К. са закупили първия партерен етаж от двуетажна паянтова сграда заедно с лятната кухня в северната част на дворното място и 1/2 ид.ч. от мястото. Впоследствие предприели преустройство по архитектурен проект за ремонт и реконструкция на лятна кухня, като в резултат от фактически извършените СМР възникнал нов обект, който на основание чл. 92 ЗС станал съсобствен на страните по делото. Преценено е, че по отношение на този обект подобрителите не могат да бъдат определени като добросъвестни владелци, но е прието, че при условията на чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72 ЗС по отношение обезщетяването им следва да бъдат приравнени на добросъвестните владелци, тъй като подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на съсобствениците Т. и Д. П.. Съдът се е мотивирал, че като носители на права на собственост върху дворното място П., а преди това – техните праводатели, са знаели за осъществяваната строителна дейност. По отношение на непротивопоставянето съдът е приел, че извършената от административните органи проверка през 1997 г. по повод молба на праводателите на настоящите молители касае възражение срещу все още законно осъществяван ремонт на лятната кухня и не съставлява противопоставяне срещу подобрението, а молбите от 17.06.2004 г. и 08.09.2004 г. следват далеч във времето извършването на строителните дейности, което е удостоверено през 1999 г. В тази връзка съдът изрично се е позовал на представените по делото Констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа с посочена в документа дата на съставяне 12.11.1999 г. и на окончателен доклад № Н-204 от 01.02.2005 г. В подкрепа на тезата си П. и А. К. са представили по делото и други документи във връзка със строителството, включително Констативен акт образец 14 за приемане на конструкцията с посочена в документа дата на съставяне 20.10.1999 г. С решение № 1550 от 10.11.2010 г. по в.гр.д.№ 2069/2010 г. на ОС – Пловдив, ІХ гр.състав е потвърдено решение № 1573 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 2867/2005 г. на РС – Пловдив, VІ гр.състав досежно произнасянето по претенцията по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС. Въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3 ГПК на 17.04.2012 г.
С решение № 643 от 25.02.2015 г. по гр.д.№ 19566/2013 г. на РС – Пловдив, ХVІІ-ти гр.състав по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, предявен от Т. И. П., подпомаган от Д. И. П., срещу П. С. К. и А. П. К. е признато за установено, че от неизвестен извършител (неизвестни извършители) са извършени престъпни деяния, изразяващи се в преправяне на съдържанието на констативен акт обр.14 и констативен акт обр.15, издадени за обект „Ремонт и реконструкция на лятна кухня в северната част” в имот пл.№ 119, кв. 401-стар, по плана на Старинна градска част, [населено място] като първоначалните им дати 25.06.2004 г. и 29.06.2004 г. са променени съответно на 20.10.1999 г. и 12.11.1999 г., както и в съставянето на неистински окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ с № Н-204 от 01.02.2005 г. за същата сграда с неавтентични подписи, положени от името на арх. М. М. и инж. С. Б.. Решението на РС е потвърдено с въззивно решение, което е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3 ГПК на 17.01.2017 г. Допустимостта на исковото производство по иска по чл. 124, ал. 5 ГПК е била самостоятелен обект на проверка, приключила с постановяването на Определение № 267 от 09.05.2014 г. по гр.д.№ 2062/2014 г. по описа на ВКС, І г.о.
В настоящото производство искането за отмяна на влязлото в сила решение се поддържа в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК. Изложените по-горе обстоятелства мотивират настоящия състав на съда да приеме, че по делото е установено наличието на релевираното отменително основание. Представените в хода на гр.д.№ 2867/2005 г. по описа на РС – Пловдив, VІ гр.състав Констативен акт обр. 14 за приемане на конструкцията с посочена в документа дата на съставяне 20.10.1999 г., Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа с посочена в документа дата на съставяне 12.11.1999 г. и окончателен доклад № Н-204 от 01.02.2005 г. са относими към преценката за съществуването на претендираните от П. и А. К. подобрения. Съдът е обосновал извода си за отсъствие на противопоставяне по смисъла на чл. 74, ал. 2 ЗС от страна на Т. и Д. П. чрез позоваване на удостоверените дати на съставянето на констативните актове (приемайки, че това е станало през 1999 г.), съпоставени с документираното противодействие на Т. П. през 2004 г. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК атакуваното съдебно решение е основано на констативните актове и окончателния доклад. Въпросът доколко съобразяването на действителните дати на съставяне на констативните актове и неавтентичността на подписите в окончателния доклад би довело до промяна на изхода на спора е извън предмета на преценка за основателност на молбата за отмяна, като произнасянето по него е в правомощията на съда, разглеждащ правния спор по същество, който дължи съвкупен анализ на събраните по делото доказателства.
На следващо място, с влязло в сила съдебно решение трите документа са признати за неистински, доколкото е признато за установено, че съдържанието на констативните актове е преправено и действителните дати на съставянето им са съответно 25.06.2004 г. и 29.06.2004 г., а окончателния доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ носи неавтентични подписи за посочените за негови съставители лица. С оглед установената в рамките на гр.д.№ 19566/2013 г. на РС – Пловдив, ХVІІ-ти гр.състав пречка по смисъла на чл. 24, ал 1, т. 3 НПК за провеждане на наказателно преследване за престъпления по чл. 308, ал. 1 НК относно констативните актове и окончателния доклад, в случая визирания с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК надлежен процесуален ред се явява именно предявяването на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК не изисква установяване самоличността на дееца, извършител на документното престъпление, поради което за нуждите на отменителното производство установяването на обективния факт на невярното документиране е равнозначен на признаването на документа за неистински.
В обобщение и с оглед разясненията по т. 13 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК влязлото в сила въззивно решение, с което е потвърдено решението на РС – Пловдив за осъждането на Т. и Д. П. да заплатят по 20 883,33 лв. на П. и А. К. по иска по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който ще следва също така да се произнесе и по исканията за присъждане на разноските, направени от страните в настоящото производство (т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).
Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 1550 от 10.11.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 2069/2010 г. на ОС – Пловдив, ІХ гр.състав в частта му, с която е потвърдено решение № 1573 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 2867/2005 г. по описа на РС – Пловдив, VІ гр.състав в частта, с която Т. И. П. и Д. И. П. са осъдени да заплатят по 20 833,33 лева – припадащ се дял от увеличената стойност на делбения имот на основание чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72 ЗС на П. С. К. и А. П. К. в качеството им на добросъвестни подобрители.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: