О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София,06.10.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4550/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Т. П. У. от [населено място], чрез адвокат М. Д., против въззивното определение с № 2090 от 12.06.2015 год. по ч. гр. д. № 1452/2015 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 23.03.2015 год. по гр. д. № 14315/2014 год. на Варненския районен съд. С него е прекратено производството по предявените от жалбоподателя против [фирма] искове за прогласяване нищожността на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2700/2013 год. на Варненския районен съд.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалвания акт с молба за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на исковете. Претендира направените съдебни разноски.
Ответната страна не е взела становище по частната касационна жалба.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба против въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявените искове, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че изложените от ищеца, сега жалбоподател, твърдения не обосновават поддържаната нищожност на съдебните актове. Съдът се е позовал на приетото в доктрината и съдебната практика становище относно нищожността на съдебния акт, касаеща случаите на постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, при липса на писмена форма, абсолютно неразбираемо съдържание или неподписването му. В случая твърдението на ищеца за липса на основание за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, както и липсата на номер на акта, не попадат в тези хипотези, поради което и предявените искове при тези твърдения са недопустими.
Следователно, по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на иск за нищожност на актовете в заповедното производство, въззивният съд, приемайки приложимостта на приетите в практиката съображения за нищожност на съдебните актове, позовавайки се на ТР № 1 от 10.02.2012 год. по т. д. № 1/2011 год. ОСГТК, не се е произнесъл в противоречие с тази задължителна съдебна практика. Изводът му за недопустимост на исковете обаче е обусловен от липсата на твърдения относно поддържаната нищожност, като приел, че липсата на основание касае неправилността на постановения акт, която се релевира по реда на предвидения в закона инстанционен контрол на съдебните актове. Поради това и формулираните в изложението към частната касационна жалба въпроси не са относими към процесуалноправния въпрос, обусловил извода за недопустимост на производството, тъй като касаят по същество спора за валидността на съдебния акт. Всъщност от твърденията на ищеца следва извода, че същият цели да постигне защита срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. срещу издадения изпълнителен лист, за което в процесуалния закон е предвиден друг ред – писмено възражение по чл. 414 ГПК, респ. възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК, респ. чрез иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК, към приложението на който ред всъщност сочат поддържаните доводи на ищеца за получено писмо след изтичане на срока за възражението. Изчерпването на предвидения процесуален ред за защита на длъжника, респ. пропускането му, не обосновава наличие на правен интерес от предявяване на иск за нищожност на актовете в заповедното производство на същото основание.
С оглед липсата на посочени от касатора релевантни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2090 от 12.06.2015 год. по ч. гр. д. № 1452/2015 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: