O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№318
С., 19.09.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3748 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 96167 / 26.08.2013 год. на А. К. и М. К. чрез адв. Е. М. Б. – САК срещу въззивно Решение от 02.07.2013 година по гр. възз. д. Nо 5951/2012 год. на Софийския градски съд по допускане на делбата на жилищния имот в [населено място]
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по чл. 344 ал.1 ГПК с която е допусната съдебна делба на имот – жилищна сграда от къща близнак , ведно с ? идеална част от дворно място УПИ VIII-174 кв. 27а м.“Х. Д.“ [населено място] с площ от 623 кв.м. между Т. И. А., Н. И. Ч./ дъщери наследници по закон на И. Д. К. – поч.2008 год. / и А. Д. К. и М. Г. К. при посочените права.
За да допусне делбата на спорния недвижим имот , въззивният съд е приел , че ответниците по иска А. К. и М. К. не са придобили на основание изтекла в тях полза придобивна давност спорната 1/6 идеална част от имот, права останали като наследство на И. Д. К. – син на общите наследодатели.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 69 ЗС, на съществени процесуални правила и е необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С представеното по делото изложение , искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , презумпцията на чл. 69 ЗС е приложена неправилно по отношение на М. К., която не е наследник на покойния Д. К. и решението на въззивния съд по този въпрос е в противоречие на задължителната съдебна практика на ВКС – ТР 1/06.08.2012 год.ОСГК на ВКС.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : 1. необходимо ли е когато двама съпрузи са установили владение върху един недвижим имот, който е собственост на други двама съпрузи в режим на СИО , след смъртта на единия от тях, когато само единият съпруг –владелец е наследник по закон , и двамата съпрузи владеещи недвижимия имот да извършват действия, с които да афишират пред останалите наследници по закон намерението си да своят имота или е достатъчно да продължат владението като отблъскват претенциите на останалите? 2. за значението на извършена от владеещите съпрузи сделка покупко-продажба на идеални части от спорния недвижим имот и демонстрираното намерение за своене на целия имот от тях- единият като наследник , а другия само като владелец, с довод че отговорът на тези въпроси е важен за развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- Т. А. и Н. Ч. – чрез адв.А. П. АК Х. , се оспорват посочените основания за допускане на касационното обжалване, респ. релевираните основания за отмяна , претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск , настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията , визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
С ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС се прие, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците , когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите , при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание , което изключва владението на останалите , намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже , че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато е започнал да владее своята идеална част , но да държи вещта като обща , то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита оборена.
Прието е , че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността , съсобственикът който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност като основание за изключителна собственост на недвижим имот, при спор за собственост следва да докаже онези действия , с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Изложените от касатора и защитата му доводи за „неправилността на въззивното решение поради нарушение на материалния закон по приложение на чл. 69 ЗС и противоречие с разясненията на ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС не могат приети. Данните по делото сочат на различна фактическа обстановка . Р. възражение за придобивна давност на спорните 1/6 идеална част е за времето от 1977 година / отговора по чл. 131 ГПК/ .Към посочения момент няма открито наследство след като бащата / собственик на имота/ Д. К. умира през 1991 година. Именно от този момент е налице съсобственост по отношение на делбения имот и от този момент би могло да се разсъждава за развилите се отношения между съсобствениците. С разясненията на посоченото тълкувателно решение ясно е посочено в каква насока следва да се ценят установените факти във всеки конкретен случай , свързани с отношенията между съсобствениците.
Постановено от въззивния съд съдебно решение е в насока, съобразна с задължителна съдебна практика.
Поставеният въпрос за значението на извършена разпоредителна сделка на идеални части от страна на един от съсобствениците на сънаследствен недвижим имот на друг от съсобствениците винаги и еднозначно е зачитан като юридически факт , по силата на който разпоредената идеална част, до момента на сделката е част от патримониума на титуляра на правото на собственост дори и да е владяна от лицето, комуто е прехвърлена в последствие чрез сделката. Колкото до последиците на осъществено владение на останалата идеална част , с титуляр друг от съсобствениците , то насоката на преценката за евентуалното придобиване по давност е изяснена именно с цитираното тълкувателно решение , което е приложено от решаващия състав в смисъла , даден с тълкуването на общото събрание на ВКС.
По искането на ответника по касация за разноски: искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба и при изхода на касационното производство – недопускане на касационното обжалване , искането е основателно. С оглед на представените писмени доказателства разноските са доказани в размер на сумата 1000 лв. / хиляда лева/ и следва да бъдат присъдени именно за тази сума.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 96167 / 26.08.2013 год. , заявена от А. К. и М. К. чрез адв. Е. М. Б. – САК срещу въззивно Решение от 02.07.2013 година по гр. възз. д. Nо 5951/2012 год. на Софийския градски съд по допускане на делбата на жилищния имот в [населено място]
Осъжда А. К. и М. К. да заплатят на Т. А. и Н. Ч. сумата 1000 лв. / хиляда лева/, разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :