О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 03.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2950/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. К., Л. Х. К. и М. С. К., [населено място], чрез адв. Д. П., против решение № 89 от 28.01.2019 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд. С него по молба вх. № 32192 от 06.11.2018 год. на ищеца Т. П. С., действащ чрез адв. М. Т., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК във въззивно решение № 1030 от 23.06.2017 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд в диспозитива за разноските в смисъл, че след израза “ОСЪЖДА” и преди “да заплатят на Т. П. С.”, следва ДА СЕ ЧЕТЕ текстът “И. С. К., ЕГН [ЕГН], Л. Х. К., ЕГН [ЕГН] и М. С. И., ЕГН [ЕГН]“, вместо изписаното „П. М. П., ЕГН [ЕГН] и Й. Х. Д.-П., ЕГН [ЕГН]“.
Жалбоподателите сочат, че обжалват решението само в частта, с която са осъдени да заплатят разноски на Т. С. за разликата над 1 030 лв. до 3 050 лв. поради неговата неправилност и необоснованост. Не оспорват, че е налице очевидна фактическа грешка. Сочат, че поради липса на правен интерес не са обжалвали въззивното решение в частта му за разноските, възложени в тежест на други лица – П. М. П. и Й. Х. Д.-П.. Освен това, разноски са поискани само за производството пред ВКС по гр. д. № 721/2016 год., І г. о. и видно от приложен на л. 53 от делото списък по чл. 80 ГПК са в размер на 1 030 лв. Искат отмяна на обжалваното решение в частта му, с която са присъдени разноски за разликата над 1 030 лв. до 3 050 лв. Прилагат и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението въпреки, че настоящето производство се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба – Т. П. С., [населено място], чрез адв. М. Т., поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Ответниците по частната жалба – П. М. П. и Й. Х. Д.-П., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 361 от 15.03.2017 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд е отменено първоинстанционното решение № 182 от 19.01.2012 год. по гр. д. № 3926/2008 год. на Варненски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. П. С. против И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на спорния недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „С. К.” /кв. „И.”/, представляващ ПИ № * с площ по издадена скица от район „Приморски” по графично измервано от 1 007 кв. м., а по КК имот с идентификатор № *, с площ от 849 кв. м., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. С. против И. С. К., Л. Х. К. иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 70, том III, дело № 461 от 03.04.2008 год., като вместо това предявените исковете са уважени; първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за отмяна на нот. акт № 171, том III, дело № 562 от 21.04.2008 год. С оглед този изход на спора, въззивният съд е осъдил И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. да заплатят на Т. П. С. сумата от 2 050 /две хиляди и петдесет/ лв., съдебно – деловодни разноски за водене на делото пред въззивната инстанция.
С решение № 1030 от 23.06.2017 год. по реда на чл. 248 ГПК е прието, че така определената сума съставлява разходите, извършени от касатора Т. П. С. в касационното производство по гр. д. № 721/2016 год. на ВКС, І г. о. в размер на 1 150 лв. и 900 лв. разноски във въззивното производство. Към сумата не са включени разноските в производството по предходното в. гр. д. № 1114/2015 год. на Варненски окръжен съд в размер на 1 000 лв. Тези разходи са своевременно претендирани и доказани, поради което също подлежат на присъждане. Въззивното решение е изменено в частта му за разноските, като съдът е осъдил П. М. П. и Й. Х. Д.-П. да заплатят на Т. П. С. сумата от 3 050 лв.
С решение № 89 от 28.01.2019 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд по молба вх. № 32192 от 06.11.2018 год. на Т. С. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК в решение № 1030 от 23.06.2017 год. в диспозитива за разноските, като е постановено, че след израза “ОСЪЖДА” и преди “да заплатят на Т. П. С.”, следва ДА СЕ ЧЕТЕ текстът “И. С. К., ЕГН [ЕГН], Л. Х. К., ЕГН [ЕГН] и М. С. И., ЕГН [ЕГН]“, вместо изписаното „П. М. П., ЕГН [ЕГН] и Й. Х. Д.-П., ЕГН [ЕГН]“. Прието е, че съставът на въззивния съд в мотивите си е формирал воля за възлагане в тежест на въззиваемите И. С. К., Л. Х. К. и М. С. И. на разноските в производството, възлизащи в размер на 3 050 лв. При обективирането на волята си в диспозитива на съдебния акт, неправилно е посочил лицата П. М. П. и Й. Х. Д.-П..
Предвид така развилото се производство следва да се приеме, че с частната жалба се обжалва решение № 1030 от 23.06.2017 год. по в. гр. д № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд, с което е изменено въззивното решение в частта му за разноските, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 89 от 28.01.2019 год. по същото дело /с уточняване на лицата, на които следва да се възложат разноските по спора/. Това решение настоящите жалбоподатели не са имали правен интерес да обжалват в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, предвид възлагането на разноските в тежест на други лица и обстоятелството, че не се оспорва наличието и отстраняването на допуснатата очевидна фактическа грешка, а само размерът на присъдените разноски. Срокът за обжалване на решението по чл. 248 ГПК е започнал да тече от постановяване на решението по чл. 247 ГПК, поради което частната жалба е подадена в срок. Същата е подадена от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
Решение № 1030 от 23.06.2017 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд, с характер на определение по чл. 248 ГПК, поправено с решение № 89 от 28.01.2019 год., е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК компетентен да се произнесе по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд при първоначалното разглеждане на касационната жалба е съдът, на който делото е изпратено след отмяна на първоначалното въззивно решение. Той следва да се произнесе и по разноските, сторени при двукратното разглеждане на делото във въззивната инстанция, при своевременно искане за присъждането им и представяне на доказателства за тяхното извършване. В случая с решение от 23.06.2017 год. въззивната инстанция е изменила основното си решение в частта за разноските, като с оглед изхода на спора и чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдила такива за касационното производство по гр. д. № 721/2016 год. на ВКС, І г. о., за в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд и за предходното производство по в. гр. д. № 1114/2015 год. на Варненски окръжен съд. Разноските в размера, в който са присъдени – 3 050 лв. са своевременно поискани, представени са доказателства за тяхното извършване, пред всяка от инстанциите по същество ищецът е приложил и списък по чл. 80 ГПК, представляващ положителна процесуална предпоставка за разглеждане на искането за изменение на решението в частта му за разноските /т. 9, ТР № 6 от 06.11.2013 год. по тълк. д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС/ – съответно на л. 10 – в. гр. д. № 1114/2015 год.; л. 53 – гр. д. № 721/2016 год. на ВКС, І г. о.; л. 28 – в. гр. д. № 2074/2016 год. В този размер разноските са поискани от Т. С. и в последното съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция на 27.02.2017 год. и в писмената му защита съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, съдържащ изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. В молбата по чл. 248 ГПК ищецът е поискал допълване /изменение/ на въззивното решение за разликата между заявените със списъка по чл. 80 ГПК разноски за всички предходни инстанции и присъдените от въззивния съд с решението по същество в размер на 2 050 лв., като правилно въззивният съд е присъдил и дължимите за предходното въззивно производство разноски в размер на 1 000 лв. съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното решение, с характер на определение, следва да се потвърди.
С оглед този изход на настоящето производство жалбоподателите следва да заплатят на ответната страна направените в него разноски в размер на 800 лв., дължими за адвокатско възнаграждение, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1030 от 23.06.2017 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 89 от 28.01.2019 год. по в. гр. д. № 2074/2016 год. на Варненски окръжен съд, с което И. С. К., ЕГН [ЕГН], Л. Х. К., ЕГН [ЕГН] и М. С. И., ЕГН [ЕГН], са осъдени да заплатят на Т. П. С., ЕГН [ЕГН], сумата от 3 050 /три хиляди и петдесет/ лв. разноски в производството по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН [ЕГН], Л. Х. К., ЕГН [ЕГН] и М. С. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], да заплатят на Т. П. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], сумата от 800 /осемстотин/ лв., разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: