O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 14.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4608 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 110561/23.08.2017 год. на С. В. Г. и В. Ц. Г., и двамата от [населено място], заявена от процесуални им представител адв. Д. Я. САК срещу въззивно Решение No 5192 от 13.07.2017 година по гр. възз.д. Nо 1914 / 2017 год. на Софийския градски съд IV Г въззивен състав , В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск им по чл.109 ЗС срещу А. В. П. и Д. В. Х. за преустановяване достъпа до междинна площадка между първия и втория етаж на жилищна сграда- западен близнак, в режим на етажна собственост, построена в дворно място от 787 кв.м., УПИ VII – 747 от кв. 187 в [населено място],[жк], [улица]; отглеждането на трайни насаждения непосредствено под прозорците ищците и складирането на дърва до имота на ищците/ жилището на първия етаж на западния близнак/, както и да премахнат междинната преграда, трайните насаждения и складираните в близост дърва.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част, без да се сочат конкретни нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, съставляващи основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т.1 , т.2 и/или т.3 ГПК /редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година/, по въпросите стълбищната клетка, извън собствено жилище в сграда в режим на етажна собственост, обща част ли е по предназначение и как следва да се ползва от съсобствениците на отделните жилища? Следва ли при изграждането на преграда по стълбището, с поставяне на врата на междинна площадка между първия и втория етаж да е налице спазване на разпоредбите на ЗУТ и ЗС, и дали в конкретния случай те са спазени / конструктивни промени, спазване на изискванията за пожаробезопасност на сградата, достъп до общите части и др. подобни / ? Ако жилищата на втория и на третия тавански жилищен етаж са на един собственик, но имат отделни входни врати, поставяне на врата на стълбището/ обща част / ограничава ли правата на останалите съсобственици на общите части? Следва ли собственикът на втория и трети етаж да осигури безпрепятствен достъп на собственика на първия етаж до покрива и подпокривното пространство, които са общи части; има ли право някой от етажните собственици да прегражда стълбище в обща сграда, което не е в неговото жилище /, с довод, че са произнесени в противоречие със задължителна практика на ВКС по Р No 279 от 20.12.2016 год. по гр.д. No 2698/ 2016 год. на ВКС- IV г.о., Опр.No 452 от 22.06.2009 год. по гр.д. No 27/2009 год. на ВКС- II г.о. Опр. No 271 от 21.03.2012 год. по гр.д. No 224/2012 год. на ВКС- I г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация А. В. П. и Д. В. Х., чрез процесуалния им представител адв.Д. Г. – САК, с който отговор се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване, поради липсата на коректно формулирани правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, поставяне на въпроси извън предмета на спора и такива, които по естеството си съставляват доводи за неправилност на обжалваното решение. По съществото на касационната жалба се излагат обстойни възражения за липсата на основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК/ ред.до изм. ДВ. бр.86/2017 година /, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК и при данните за характера на заявения иск за защита на правото на собственост на основание чл. 109 ЗС и приетите в тази насока разяснения по ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
С посоченото решение в обжалваната част, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 24.08.2016 година постановено по гр.д. No 54362/2014 година на Софийския районен съд по отхвърлените искове на С. В. Г. и В. Ц. Г. по чл.109 ЗС срещу А. В. П. и Д. В. Х. за осъждането им да преустановят достъпа до междинна площадка между първия и втория етаж на жилищна сграда – западен близнак, в режим на етажна собственост, построена в дворно място от 787 кв.м. ,УПИ VII – 747 от кв. 187 в [населено място],[жк], [улица]; отглеждането на трайни насаждения непосредствено под прозорците ищците и складирането на дърва до имота на ищците/ жилището на първия етаж на западния близнак/, както и да премахнат междинната преграда, трайните насаждения и складираните в близост дърва.
За да приеме , че не са налице неоснователни действия от страна на ответниците по иска по чл. 109 ЗС с които се препятства упражняване правото на собственост от страна на ищците в качеството им на носители на правото на собственост на общи части на сградата в режим на етажна собственост, решаващият съд е базирал изводите си на събраните доказателства , констатациите на изслушаното експертно становище, че процесната междинна врата , монтирана на стълбищната клетка на западния близнак е входна врата към жилището на А. П., като същата не ограничава достъпа до общите части и комина – т.е. преграден е достъпа само до жилището-мезонет. Изводът на съда, че засадените плодни дръвчета- череша и кайсия , не препятстват упражняване правото на собственост на ищците се базира на констатациите за точното отстояние на дърветата от сградата в контекста на забраната на чл. 52 ЗС.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведения въпроса .
По изведените два въпроса на касатора не може да се обуслови извод за наличие на предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че ‚обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК е само този, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. дали неговото разрешение с решението на въззивния съд в случая е в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, възприемана като такава по решенията по чл. 290 ГПК/ редакция до им. с ДВ. бр.86/2017 година /.
Въпросът за приложение на чл. 109 и предпоставките за уважаване на иска за преустановяване на действия / респ. бездействие/ от страна на ответниците по иска , с които се препятства упражняване правото на собственост от страна на ищците в пълен обем , е разрешен с приетите задължителни разяснения по ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, прието на 6.11.2017 година. Постановеното от въззивния съд решение е в пълно съответствие с посоченото тълкувателно решение, доколкото изведените правни въпроси не касаят по същество приложението на чл. 109 ЗС, а касаят установяване на фактите от фактическия състав на законовата норма. Дали стълбищната клетка, изградена извън собствено жилище в сграда в режим на етажна собственост има статут на обща част по предназначение и как следва да се ползва от съсобствениците на отделните жилища е правен въпрос , който не покрива предмета на иска по чл. 109 ЗС според дадените разяснения на тълкувателното решение и в тази насока този въпрос няма характера на правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , който е обусловил изхода на спора по делото.Данните по делото сочат , че липсва спор по въпроса за принадлежността на стълбищната клетка като обща част на сградата, а изводите на съда за липса на неоснователни действия от страна на ответниците касаят изградената междинна врата , която не препятства достъпа на ищците до комина на сградата и ползването на общите части. Втората част относно необходимостта при изграждането на преграда по стълбището, с поставяне на врата на междинна площадка между първия и втория етаж да е налице спазване на разпоредбите на ЗУТ и ЗС, и дали в конкретния случай те са спазени / конструктивни промени, спазване на изискванията за пожаробезопасност на сградата, достъп до общите части и др. подобни /също се явява изцяло неотносим към спора по чл. 109 ЗС и не може да бъде основание за селекция и допускане на касационното обжалване. Въпросът дали в хипотеза на съществуването на жилища на втория и на третия тавански жилищен етаж принадлежащи на един собственик, но с отделни входни врати, поставяне на врата на стълбището/ обща част / се ограничават правата на останалите съсобственици в етажната собственост да ползват общите части на сградата също е извън предмета на спора по делото и няма характера на правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК съобразно дадените разяснения на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС за основанията за касационно обжалване.
Въпросите за задълженията на собственика на втория и трети етаж да осигури безпрепятствен достъп на собственика на първия етаж до покрива и подпокривното пространство , които са общи части ; има ли право някой от етажните собственици да прегражда стълбище в обща сграда, което не е в неговото жилище макар и обусловили изхода на спора по делото не могат да бъдат квалифицирани като основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по причина, че цитираните Определения на ВКС са постановени в производство по чл. 288 ГПК и не съставляват задължителна съдебна практика, на базата на която да се извърши подбора за допускане на касационното обжалване, а цитираното Р No 279 от 20.12.2016 год. по гр.д. No 2698/ 2016 год. на ВКС- IV г.о. , като постановено в производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК също не е от категорията на задължителната съдебна практика на ВКС по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК .
По искането за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация – искането е основателно при постановения изход на делото на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. При представени писмени доказателства- Договор за правна защита и съдействие серия А 0542771 от 13.11.2017 година , установяващ размера на разноските, искане като доказано следва да се уважи за сумата от 1000 лв. / хиляда лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / и чл. 81 ГПК, състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 110561/23.08.2017 год. на С. В. Г. и В. Ц. Г., и двамата от [населено място] , заявена от процесуални им представител адв. Д. Я. САК срещу въззивно Решение No 5192 от 13.07.2017 година по гр. възз.д. Nо 1914 / 2017 год. на Софийския градски съд IV Г въззивен състав , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен иск им по чл.109 ЗС срещу А. В. П. и Д. В. Х. за преустановяване достъпа до междинна площадка между първия и втория етаж на жилищна сграда- западен близнак , в режим на етажна собственост, построена в дворно място от 787 кв.м. ,УПИ VII – 747 от кв. 187 в [населено място] ,[жк], [улица]; отглеждането на трайни насаждения непосредствено под прозорците ищците и складирането на дърва до имота на ищците/ жилището на първия етаж на западния близнак/, както и да премахнат междинната преграда, трайните насаждения и складираните в близост дърва.
ОСЪЖДА С. В. Г. и В. Ц. Г., и двамата от [населено място] , да заплатят на А. В. П. и Д. В. Х. сумата 1000 лв. / хиляда лева/, разноски за защита пред касационната инстанция, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл.78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :