О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 24.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1189 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 5211 от 20.03.2018 г. (п. кл. от 19.03.2018 г.), подадена от Столична община чрез главен юрисконсулт Г. Д. против въззивно решение № 323 от 06.02.2018 г. по в.гр.д. № 2773/2017 г. на АС – София.
С атакуваното решение е отменено решение № 8688 от 30.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 2000/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І-6 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от С. П. М., М. Д. П. – К., К. К. К., В. К. К., Б. К. К., И. Х. М., Б. Х. М., Х. И. М., Н. П. П., Г. Д. П. (заместен във възззивното производство от С. П. А. – П. и Л. Г. П.), А. П. П. и С. Н. К. срещу Столична община и „Интерфорум Ко” ЕООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и вместо това е обявена за нищожна по отношение на ищците Спогодбата от 10.02.2003 г., сключена между Столична община и „Интерфорум Ко” ЕООД, вписана в СВ при АВ – София 2003, том III, № 5, вх.рег. № 3646, изменена с Допълнително споразумение от 07.04.2003 г. в частта, с която Общината, за да погаси парично задължение към посоченото търговско дружество, е прехвърлила правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Л.”,[жк]с площ от 1 490 кв.м., за който е отреден по скица УПИ **, *, кв. * по плана на [населено място], местност „Л. – 1-ва част”, поради заобикаляне на закона. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответниците Столична община и „Интерфорум Ко” ЕООД е признато за установено, че изброените по-горе ищци са съсобственици по наследство и реституция по ЗВСОНИ на 252,57 / 1020 идеални части от поземлен имот с планоснимачен номер *, бивш парцел **, с площ от 734 кв.м. и **, с площ 284 кв.м., кв. * по плана от 1951 г., одобрен със Заповед № 591 от 15.02.1951 г., целият с площ от 1 020 кв.м., находящ се в [населено място], който имот е част от УПИ **,*, кв. *, местност „Л. 1-в. ч.” съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв. *, одобрен със Заповед № РД- 09-50 от 03.12.2001 г., който УПИ е с площ от 1490 кв.м. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, в която на основание чл. 108 ЗС ответникът „Интерфорум Ко” ЕООД е осъден да предаде на ищците владението на УПИ **,* с площ от 1490 кв.м., кв. 229, местност „Л. 1-в. ч.”, съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв. *, одобрен със Заповед № РД- 09-50 от 03.12.2001 г. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Х. М. против Столична община и „Интерфорум Ко” ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който е поискал да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 142/1020 идеални части от поземлен имот с планоснимачен номер *, бивш парцел **, с площ от 734 кв.м. и **, с площ 284 кв.м., кв. * по плана от 1951 г., одобрен със Заповед № 591 от 15.02.1951 г., целият с площ от 1020 кв.м., находящ се в [населено място], който имот е част от УПИ **, * от кв. *, местност „Л. 1-в. ч.”, на основание наследство, реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и договор за дарение, извършен с нотариален акт № 18, т. II, per. № 4550, дело № 189/2011 г. на нотариус, вписан под № * в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски районен съд.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Насочена е срещу частите от въззивното решение, в които е обявена за нищожна Спогодбата от 10.02.2003 и (посредством потвърждаването на първоинстанционния акт) е уважен установителния иск за собственост, основан на наследство и реституция по ЗВСОНИ на 252,57 / 1020 идеални части от поземлен имот с планоснимачен номер *, бивш парцел **, с площ от 734 кв.м. и **, с площ 284 кв.м., кв. * по плана от 1951 г., който имот е част от УПИ **,*, кв. *, местност „Л. 1-в. ч.” съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв. *, одобрен със Заповед № РД- 09-50 от 03.12.2001 г., който УПИ е с площ от 1490 кв.м. Заявено е искане въззивното решение са бъде отменено в атакуваните части и предявените искове да бъдат отхвърлени, като се преразгледа и отсъждането досежно разноските.
Ответниците по касация С. П. М., М. Д. П. – К. и С. Н. К. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат М. Ц. от САК, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
Ответниците по касация И. Х. М., Б. Х. М., Х. И. М., В. К. К., К. К. К. и Б. К. К. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат С. Д. от АК – П., като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
Ответниците по касация Н. П. П., С. П. А. – П. и Л. Г. П. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат В. Я. от САК, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
Ответникът по касация А. П. П. не е подал отговор на касационната жалба.
Не е подаден отговор на касационната жалба от страна на „Интерфорум Ко” ЕООД.
В кориците на въззивното дело се съдържа подадена от „Интерфорум Ко” ЕООД касационна жалба с вх.№ 7758 от 26.04.2018 г., която е върната с разпореждане на съдията-докладчик от АС – София, постановено на 15.10.2018 г. Последното е потвърдено с определение № 48 от 18.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 966/2019 г. на ВКС, І г.о., което е окончателно. С оглед последното, извън предмета на произнасяне по настоящото дело е, поради което и с настоящия акт не се обсъжда проблема за наличието на основание за допускане на обжалване на въззивното решение по подадената от „Интерфорум Ко” ЕООД касационна жалба с вх.№ 7758 от 26.04.2018 г.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по предявените от настоящите ответници по касация – физически лица претенции, както следва: (1) установителен иск, насочен срещу СО и „Интерфорум Ко” ЕООД с петитум да се прогласи за нищожен договор за Спогодба от 10.02.2003 г., сключен между СО и „Интерфорум Ко” ЕООД, основан на твърдение, че договорът е недействителен поради заобикаляне на закона; (2) установителни искове, предявени срещу СО и срещу „Интерфорум Ко” ЕООД, относно собствеността на описания по-горе недвижим имот в [населено място],[жк], [улица] (3) осъдителен иск по чл. 108 ЗС, насочен само срещу „Интерфорум Ко” ЕООД за предаване на владението върху имота. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която първия обективно съединен иск е бил отхвърлен, Апелативният съд е приел, че с чл. 35, ал. 1 ЗОбС като способ за разпореждане с общинската собственост е предвидена сделката „продажба”, предхождана от вземане на решение от общинския съвет и провеждането на търг или конкурс. Последните имат за цел и гарантират участието на неограничен брой лица с наддавателни предложения и прехвърлянето на собствеността след заплащането на максимално предложената цена. Вместо това, атакуваният договор като резултат преследва не само погасяване на парично задължение на СО към „Интерфорум Ко” ЕООД, но и прехвърляне на право на собственост върху няколко имота частна общинска собственост (един от които е процесният) в противоречие с императивната разпоредба на чл. 35, ал. 1 ЗОбС. Прието е, че по този начин, посредством сключването на принципно допустим от закона договор, е реализиран забранен от закона резултат, постигането на който е съзнавано и целено от страните по сделката, с което е осъществен фактическият състав на недействителността по чл. 26, ал. 1, хипотеза втора ЗЗД. За да потвърди първоинстанционното решение в останалата му атакувана с касационната жалба на Столична община част (с която е уважен установителният иск за собственост), Апелативният съд е приел, че по силата на чл. 1 ЗВСОНИ в полза на ищците е възстановена собствеността на отчуждените по ЗОЕГПНС и преобразувани впоследствие идеални части от имота, които са били собственост на Държавата (826/2407 идеални части от парцел ** , кв. * равняващи се на 252,57 кв.м.), тъй като дворното място съществува реално в размерите, в които е било отчуждено. С оглед недействителността на Спогодбата от 10.02.2003 г., „Интерфорум Ко” ЕООД не е придобил правото на собственост върху УПИ **,* от кв. * по плана на София на деривативно основание. Прието е за неосъществено и оригинерното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, заявено чрез възражение от „Интерфорум Ко” ЕООД.
В представеното изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:
(1) „Липсата на мотиви на въззивната инстанция при постановяване на въззивното решение основание ли е за неговата отмяна ?” – с позоваване на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, както и Решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о.;
(2) „Императивно ли е заложен терминът „продажба” в хипотезата на чл. 35, ал. 1 ЗОС, в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр. 96 от 1999 г. или с текста на същата норма е предвиден общия ред за разпореждане с общинско недвижимо имущество и чрез други незабранени от правна норма способи /визираните в хипотезата на чл. 34, ал. 1 ЗОС в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр. 96 от 1999 г./ извън единствените специално предвидени с текстовете на ЗОС към същия момент способи за разпореждане, а именно: доброволна делба /чл. 36 в относимата към същия момент редакция/, учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост /чл. 37 ЗОС в относимата към същия момент редакция/, учредяване право на надстрояване и пристрояване върху недвижим имот частна общинска собственост /чл. 38 ЗОС в относимата към същия момент редакция/ и учредяване право на ползване върху недвижим имот – частна общинска собственост /чл. 39 ЗОС в относимата към същия момент редакция/ ? Представлява ли Спогодбата, в която Общината участва като субект на частни правоотношения, в условия на спазени законови изисквания за форма и при наличие на санкция от общинския съвет, допустим и законосъобразен способ за разпореждане с имоти – частна общинска собственост в контекста на разпоредбата на чл. 48 , ал. 3 от Наредба на Столичен общински съвет за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 2 по Протокол № 10 от 03.04. 2000 г . на СОС ?” – без позоваване на съдебна практика и без обосновка в подкрепа на твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
(3) „Представлява ли основание за отмяна /респ. обезсилване / решение на въззивния съд при наличие на явно противоречие между мотивната част и диспозитива на решението ?” – с позоваване на т. 2 от ППВС № 1/1985 г.
Касаторът СО се позовава и на недопустимост на въззивния акт, както и на неправилност при наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
На първо място, съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, произтича от предмета на спора и е от значение за решаващата воля на съда, както и при наличие на някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Представляващият общо основание за допускане на обжалването материалноправен или процесуалноправен въпрос не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. По тази причина касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо ВКС приема, че въпрос № 1 не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Същото обобщава оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, които при това не намират опора в данните по делото. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните от значение за решението по делото; преценени са всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Атакуваният акт е постановен в съответствие с 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е извършил решаваща, а не проверяваща дейност, което ясно личи от мотивите, които е изложил. Несъгласието на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
Досежно въпрос № 2 ВКС на първо място констатира, че касаторът не е обосновал наличието нито на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По-същественото е, че изложеното от въззивния съд досежно императивния характер на разпоредбите, регламентиращи разпореждането с имоти и вещи – частна общинска собственост, е в съответствие с трайната практика по приложението на чл. 34 и чл. 35 ЗОбС, съгласно която допустимите от Закона в тази връзка видове сделки са изчерпателно изброени. Сред тях не е включено сключването на договор за даване вместо изпълнение (чл. 65, ал. 2 ЗЗД), какъвто по своя характер представлява процесният договор за Спогодба от 10.02.2003 г. Въззивният съд обосновано е приел, че преследваната със Спогодбата цел да се прехвърли имущество – общинска собственост, независимо от липсата на гаранция за публичност, прозрачност и икономически най-изгоден за публичния субект резултат, съставлява постигане на забранен от Закона резултат посредством принципно допустимо средство (договор по чл. 65, ал. 2 ЗЗД). Не се констатира съществуването на практика на ВКС, в която да е възприето тълкуване на предпоставките по чл. 26, ал. 1, хипотеза втора ЗЗД във връзка с чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 ЗОбС (в относимата редакция, съобразно ДВ, бр. 96 от 1999 г.), различно от приложеното от въззивния съд, а това изключва възможността обжалването да се допусне при условията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е обосновал защо счита, че произнасянето по въпрос № 2 би имало изискваното с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. Последното налага извод, че отсъства допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Третият въпрос няма изискваното съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК в светлината на разясненията по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение за изхода на спора, доколкото не е вярно поддържаното от касатора, че е налице противоречие (още по-малко – явно) между мотивната част и диспозитива на решението.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съмнения срещу валидността на акта не са налице. Касаторът не поддържа конкретни доводи срещу допустимостта на решението, а служебната проверка в тази насока не констатира въззивният съд да се е произнесъл при отсъствие на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна такава. Аргумент в тази насока не предоставя влязлото в сила решение по гр.д.№ 717/2006 г. на СГС (чието касационно обжалване не е допуснато с Определение № 21 от 11.01.2011 г. по гр.д.№ 781/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.), доколкото не е налице пълно субективно тъждество между срещупоставените страни по двете дела (настоящото и гр.д.№ 717/2006 г.). Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Постановеният резултат е в съответствие със закона и установената съдебна практика. Изложените от жалбоподателя доводи в касационната жалба не обосновават извод за наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, за съществуването на които ВКС следи и служебно.
С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати разноските за защита пред ВКС на тези от ответниците по касация, които са доказали извършване на такива. От заявилите искания в тази връзка неоснователно е само изхождащото от С. П. А. – П. и Л. Г. П., доколкото съответната част на сключения от тях ДПЗС (л. 79) е съвършено нечетлив, респ. не установява заплащането на разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.№ 5211 от 20.03.2018 г., подадена от Столична община чрез главен юрисконсулт Г. Д. против въззивно решение № 323 от 06.02.2018 г. по в.гр.д. № 2773/2017 г. на АС – София.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ответниците по касация С. П. М., М. Д. П. – К. и С. Н. К. поотделно сумата 1 000 (хиляда) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ответниците по касация К. К. К., В. К. К., Б. К. К., И. Х. М., Б. Х. М. и Х. И. М. поотделно сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на ответника по касация Н. П. П. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. П. А. – П. и Л. Г. П. за присъждането на разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: