O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 06.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3134 /2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 29479 / 02.03.2016 год. на В. С. И. заявена чрез адв. М. К.- САК срещу въззивно Решение No 587 от 21.01.2016 година по гр. възз.д.Nо 11089 /2014 година на Софийския градски съд .
С касационната жалба защитата на В. И. поддържа , че въззивното решение е недопустимо поради недоказан правен интерес от заявения установителен иск срещу него, респ. неправилно , постановено в нарушение на процесуалните правила , материалния закон и е необосновано , основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока на недоказано, при условията на пълно и пряко доказване , на правото на собственост на основание твърдяната реституция, поради липса на основания за отмяна на отчуждаването по чл. 2 ЗВСНОИ по ЗБ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. благоустройствени закони .
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по материално-правните въпроси: 1.1/ Застрояването върху терена пречка ли е за отмяна на отчуждаването по чл. 2 ЗВСНОИ по ЗБ,ЗПИНМ, ЗТСУ и др. благоустройствени закони при възможност незастроената част да бъде обособена като самостоятелен имот- независимо от обстоятелството,че върху терена е осъществено комплексно мероприятие ? 1.2./ за допустимостта съдът да преценява нововъзникнали факти и обстоятелства, следващи момента към който , съгласно ЗВСНОИ по ЗБ, ЗПИМН, ЗТСУ и др. благоустройствени закони следва да се преценяват предпоставките за отмяна на отчуждаването, за да формира извода си относно законосъобразността на проведената процедура по възстановяване на собствеността?“и 1.4/ За преценка дали даден имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиване на собственост от преобразуваното в търговско дружество по ред на чл. 17а ППЗДОбП /отм./ достатъчно ли е този имот да е бил отреден по регулационния план за нуждите на съответното предприятие? и 1.5/ Близките родствени отношения между ищците, всеки от които претендира поотделно право на собственост върху отделен недвижим имот, и възможността отделните имоти, прет6ендирани поотделно да бъдат обединени в общ УПИ, могат ли да са основание за неглижиране на липсата на изискванията за обособяване на самостоятелен УПИ за някой от претендираните имоти при преценка за настъпването на правните последици, които изискват наличието на нормативите за обособяване на самостоятелен УПИ ?“ с довод , че са от съществено значение за развитие на правото и точното прилагане на закона по причина , че липсва съдебна практика.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: “за придобиване собствеността по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ необходимо ли е имуществото да е било вписано в капитала на преобразуваното търговското дружество ?, с довод , че въззивният съд се е произнесъл в смисъл противоречащ на разясненията по т.2г на ТР 4/2014 год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Т. Т. и К. Т., с който отговор обстойно се излагат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, като се поддържа , че поставените въпроси нямат отношение към предмета на въззивно обжалване, очертан отменителното решение на ВКС, а по въпроса за предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ съдът е изложил доводи , че принципно няма доказано фактическо предоставяне на терен за стопанисване от ответника, за да е релевантен въпроса за заприходяването и отразяването му в счетоводните книги и баланс на дружеството. Развиват се доводи и за неоснователността на касационната жалба по същество.
С втора самостоятелна касационна жалба вх.No 50501/ 12.04.2016 година на [фирма] / в несъстоятелност/ чрез синдика А. М. и процесуалния пълномощник адв.С. Б. – САК се обжалва въззивно Решение No 587 от 21.01.2016 година по гр. възз.д.Nо 11089 /2014 година на Софийския градски съд.
С касационната жалба защитата на [фирма] /н/ С. поддържа , че въззивното решение е недопустимо поради недоказан правен интерес от заявения установителен иск срещу него, респ. неправилно , постановено в нарушение на процесуалните правила , материалния закон и е необосновано , основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложение , изцяло аналогично на това на кастора В. И. се поддържат основания за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК по идентични въпроси.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Т. Т. и К. Т. с който отговор се обстойно се излагат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК , намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск- положителен установителен иск за собственост на недвижим имот , на основание реституция, настоящият състав приема същите за процесуално допустими.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 218 ГПК / отм./ и чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ , след отменително решение на ВКС и дадени конкретни указания по приложение на материалния закон , е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск на Т. К. Т. и К. Т. Т. по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за признаване правото на собственост на възстановени по реда на ЗВСНОИ по ЗБ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. благоустройствени закони недвижими имот и е постановил ново решение , с което е прието за установено по отношение на ответниците [фирма] /в несъстоятелност/ и В. С. И. , че Т. К. Т. и К. Т. Т. са собственици на ИМОТ пл.No 271 кв.5 по плана на [населено място] , м.“НПЗ Х.В.“ с площ от 756 кв.м., представляващ част от УПИ I- за обществено обслужване и офиси, целият с площ от 2 207 кв.м., както и на ИМОТ пл.No 272 кв.5 по плана на [населено място] , м.“НПЗ Х.В.“ с площ от 220 кв.м , представляващ част от УПИ I- за обществено обслужване и офиси, целият с площ от 2 207 кв.м., на твърдяното правно основание – отмяна на отчуждаване по реда на ЗВСНОИ по ЗБ , ЗПИНМ, ЗТСУ и др. благоустройствени закони .
За да приеме за основателен иска на ищците , въззивният съд е приел , че ищците се легитимират за собственици на спорните имоти на основание Заповедите на кмета на СО за частична отмяна на отчуждаване, извършено през 1973 година , предвид на нереализираното в пълен обем мероприятие , в полза на което е извършено отчуждаването и доказан фактически състав за отмяна на отчуждаване по ЗВСНОИ по ЗБ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. благоустройствени закони. От фактическа страна е прието, че спорните имоти, включени в парцела отреден за мероприятието „ МВР-противопожарна охрана „ са останали незастроени, в частта , която е изън обхвата на парцела след слизане в сила на последния градоустройствен план. За неоснователни са приети релевираните от ответниците правоизклюващи възражения , а именно , че първият от тях е собственик на имота на основание чл. 17а ППЗДОбП / отм./ респ. на основание придобивна давност , а вторият на основание придобивна давност по силата на присъединено владение, доколкото към датата на публичната продан търговското дружество в несъстоятелност не е било собственик на имота.
С отменително Решение No 186 от 10.07.204 година , постановено по гр.д. No 650/2014 год. на ВКС- I г.о., въпросът , обусловил касационното обжалване , е бил: „осъществен ли е фактическия състав на чл.2 на ЗВСНОИ по ЗБ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. благоустройствени закони по отношение на незастроен парцел, в случай на реализирано отчуждително мероприятие на държавата в обем, по-малък от планираното и при липса на установяване на функционална свързаност между незастроения терен и останалата част на отчуждения имот , в която мероприятието е частично осъществено“. Даденият с цитираното решение по чл. 290 ГПК отговор е базиран на възприета като относима и споделена съдебна практика на ВКС , гласи , че „когато в отчужден по благоустройствените закони незастроен недвижим имот е започнало фактическо строителство, но е останала свободна площ , която не е заета от мероприятието и не представлява нормативно определена площ към съществуваща сграда , няма пречки за частична отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ по … и др. благоустройствени закони за възстановяване собствеността на тази свободна площ“, с оглед на което е изведен основният мотив,а именно, че „ когато с влязъл в сила последващ градоустройствен план е намалена площта на парцел, отреден за държавно мероприятие, върху изключената площ може да се проведе възстановяване на собствеността по чл. 2 ЗВСНОИ по …. и др. благоустройствени закони, ако са налице и останали предпоставки на закона , включително и мълчаливо съдържащото се изискване имотът да е останал собственост на държавата“.
С оглед на така изведеният отговор по основния правен спор , с отменителното решение на ВКС делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд поради несъобразяване на фактите по делото относно обема на реализираното с изграждане на основната сграда на пожарната охрана, трафопост и тренировъчна полоса отчуждително мероприятие „МВР-районна пожарна охрана“ и възможността незаетата част от терена да бъде възстановена като незасегната от мероприятието с изложените разяснения по тълкуване приложението на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗБ, ЗПИМН , ЗТСУ и др. благоустройствени закони.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените въпроси .
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е само този въпрос, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. с решението на въззивния съд е дал неговото разрешение или 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или 2./ е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата , като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос , по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви приложението на конкретна правна норма.
Формулираният въпрос и по двете касационни жалби „застрояването върху терена пречка ли е за отмяна на отчуждаването по чл. 2 ЗВСНОИ по ЗБ,ЗПИНМ, ЗТСУ и др. благоустройствени закони при възможност незастроената част да бъде обособена като самостоятелен имот- независимо от обстоятелството,че върху терена е осъществено комплексно мероприятие ? е намерил отговор още с тълкувателните мотиви на отменителното решение на ВКС , изрично цитирани по-горе , поради което като правен въпрос по приложение на закона , същият не може да бъде да бъде отново основание за допускане на касационното обжалване , а още по –малко в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Решението на въззивния съд не сочи на отклонение от дадените от ВКС разяснения по приложение на закона, поради което и не може да се иска отново тълкуване на закона в обратен смисъл.
Изведените от касаторите по двете касационни жалби въпроси за допустимостта съдът да преценява нововъзникнали факти и обстоятелства, следващи момента към който , съгласно ЗВСНОИ по ЗБ, ЗПИМН, ЗТСУ и др. благоустройствени закони следва да се преценяват предпоставките за отмяна на отчуждаването, за да формира извода си относно законосъобразността на проведената процедура по възстановяване на собствеността?, както и относно преценка дали даден имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиване на собственост от преобразуваното в търговско дружество по ред на чл. 17а ППЗДОбП /отм./ и/или е достатъчно този имот да е бил отреден по регулационния план за нуждите на съответното предприятие?нямат качеството на правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.Тези въпроси не могат да бъдат приети като обусловили изхода на правния спор , тъй като по естеството си са въпроси, свързани с установяването на определени факти, а не касаят тълкуването на факти в рамките на конкретен фактически състав на материално правна или процесуална правна норма.
Въпросът близките родствени отношения между ищците, всеки от които претендира поотделно право на собственост върху отделен недвижим имот, и възможността отделните имоти, претендирани поотделно да бъдат обединени в общ УПИ, могат ли да са основание за неглижиране на липсата на изискванията за обособяване на самостоятелен УПИ за някой от претендираните имоти при преценка за настъпването на правните последици, които изискват наличието на нормативите за обособяване на самостоятелен УПИ ?“ не предполага необходимост от уеднаквяване на съдебната практика, тъй като конкретната хипотеза да се уважи иска общо и се приеме , че може да се обособи самостоятелен общ парцел от невключените части в новия парцел на реализираното отчуждително мероприятие от отчуждените като самостоятелни парцели на лицата- ищци , се базира не на обстоятелството за близки роднински връзки, а на факта , познат като законодателно разрешение по ЗТСУ/отм./ , че при формирането на два маломерни имота в резултат на регулационни промени, се отрежда един общ в съсобственост на лицата.
Не може да се допусне исканото касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: “за придобиване собствеността по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ необходимо ли е имуществото да е било вписано в капитала на преобразуваното търговското дружество ?, тъй кто даденият с обжалваното решение отговор с изложените основни мотиви на решаващия съд не са произнесени в смисъл противоречащ на разясненията по т.2г на ТР 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, след като липсват доказателства за основен факт-предоставяне на спорния терен за стопанисване и управление на търговското дружество – праводател, елемент от сложния състав на придобиване на право на собственост , на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./, поради което и спорът относно това дали или не е заприходен спорния терен по баланса на търговското дружество е ирелевантен и обуславя неотносимостта на въпроса.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 29479/02.03.2016 год. на В. С. И. заявена чрез адв. М. К.- САК срещу въззивно Решение No 587 от 21.01.2016 година по гр. възз.д.Nо 11089 /2014 година на Софийския градски съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване и по касационна жалба вх.No 50501/12.04.2016 година на [фирма] / в несъстоятелност/ заявена чрез синдика А. М. и процесуалния пълномощник адв.С. Б. – САК срещу въззивно Решение No 587 от 21.01.2016 година по гр.възз.д.Nо 11089 /2014 година на Софийския градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: