О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр.София, 27.04.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1473 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по Възражение вх.№ 117641 от 13.09.2017 г., подадено от С. А. Г., което съгласно молба с вх.№ 5170528 от 15.11.2017 г. (доколкото съдържа искане за отмяна на влязлото в сила на 14.06.2017 г. решение № 80523 от 03.04.2017 г. по гр.д.№ 30445/2014 г. на СРС, І г.о., 51 състав) следва да бъде преценявано като молба за отмяна на влязло в сила решение.
Решението на СРС, І г.о., 51 състав се атакува с доводи, че е нищожно, тъй като противно на събраните по делото доказателства е прието, че ищецът М. Л. С. е собственик на процесните имоти, а не действителният такъв – ответника по иска и молител в настоящото производство. Алтернативно се поддържа, че по отношение на решението са налице отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ГПК, защото :
* праводател по дарението, от което ищецът М. Л. С. черпи права, е К. Т. С., а ползващото я саморъчно завещание от 19.03.1996 г. е обявено за нищожно с невлязлото в сила решение от 07.08.2012 г. по гр.д.№ 5097/2007 г. по описа на СРС, ІІ г.о., 58 състав ;
* недопустимо е да се предявява иск за ревандикация на идеални части, както това е постановено с Решение № 631 от 17.07.2007 г. по гр.д.№ 721/2006 г. на ВКС, ІІ г.о. ;
* с определение от 20.01.2015 г. по гр.д.№ 30445/2014 г. на СРС, І г.о., 51 състав съдът е приел, че представения от С. А. Г. отговор на исковата молба е в срок и едва впоследствие съдът е приел обратното
* производството по гр.д.№ 30445/2014 г. на СРС, І г.о., 51 състав е било спряно до приключването на производството по гр.д.№ 5097/2007 г. по описа на СРС, ІІ г.о., 58 състав, което е висящо пред ВКС, І г.о. (гр.д.№ 3341/2017 г.).
По реда на чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата М. Л. С. чрез адвокат Б. П. от САК, в който се оспорват допустимостта и основателността на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното:
С атакуваното от молителя решение СРС се е произнесъл по предявените от М. Л. С. срещу С. А. Г. искове по чл. 108 ЗС относно собствеността на магазин № 5 (имот № 68134.100.117.1.22) и 4/8 ид.ч. от апартамент № 3 (имот № 68134.100.117.1.8), намиращи се в [населено място], [улица], които са уважени. Решението е съобщено на молителя на 30.05.2017 г. По делото не са постъпили въззивни жалби в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и решението на СРС е влязло в сила на 14.06.2017 г.
Подадената в 3-месечния срок по чл. 305 ГПК молба за отмяна е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
На първо място следва да се има предвид, че производството по реда на глава ХХІV от ГПК е средство за извънинстанционен контрол върху правилността на ползващите се със сила на пресъдено нещо съдебни решения, когато за страната не съществува друг ред за защита. Нищожността на съдебното решение е регламентирана както като основание то да бъде признато за порочно по реда на редовния инстанционен съдебен контрол (чл. 270, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 269 ГПК, чл. 281, т. 1 ГПК), а също така на страната е предоставена възможността по чл. 270, ал. 2 ГПК за позоваване на този порок по исков ред или чрез възражение. Наличието на друг процесуален ред за защита срещу нищожните съдебни актове обосновава извод, че нищожността не представлява основание за отменяване на влезлите в сила решения, което е намерило позитивно-правен израз в отсъствието на подобно отменително основание сред изчерпателно уредените с чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК.
На следващо място – основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е приложимо, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото, а това по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК – когато решението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да са обосновани тези основания следва към молбата за отмяна да е приложена влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, удостоверяващи извършеното престъпление или акта, с който се отменява акта на съда или на друго държавно учреждение. Подобни документи към молбата за отмяна на С. А. Г. не са представени. Нещо повече – молбата за отмяна дори не съдържа твърдения за съществуването на обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 или т. 3 ГПК, поради настоящият състав приема, че не е обосновано основание по цитираните норми.
В обсъжданата молба основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е изведено от твърденията, че районният съд е процедирал в нарушение на чл. 131, ал. 1 ГПК, защото първоначално е докладвал като постъпил в срока представения от С. А. Г. отговор на исковата молба /с определението по чл. 140 ГПК, лист 36/, а впоследствие /с протоколно определение от 25.04.207 г., лист 161/ е приел обратното. Защитата срещу евентуално допуснатото в тази връзка процесуално нарушение също попада в обсега на друг процесуален ред, доколкото е било възможно да бъде релевирано посредством подаването на въззивна жалба. Пропускът на молителя да упражни правото си на такава не може да бъде поправен посредством подаването на молба за отмяна и не създава в негова полза право да се позове на нарушено право на участие в делото. Същото важи и относно оплакването, че производството по гр.д.№ 30445/2014 г. на СРС, І г.о., 51 състав е било обусловено от решението по гр.д.№ 5097/2007 г. по описа на СРС, ІІ г.о., 58 състав, поради което не е следвало да се постановява решение по обусловеното дело преди приключване на обуславящото. Касае се за оплакване за допуснато процесуално нарушение извън визираните с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, което налага извод, че в молбата на С. А. Г. липсват надлежни твърдения за наличието на посоченото отменително основание.
Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, е недопустима. По същество същата съдържа само препращане към законовите текстове, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от отменителните основания. Въпреки дадените от районния съд в процеса на администриране указания с разпореждане № 216597 от 18.09.2017 г. (лист 341), молбата е останала нередовна, което налага същата да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна с вх.№ 117641 от 13.09.2017 г., уточнена с молба с вх.№ 5170528 от 15.11.2017 г., подадена от С. А. Г. срещу влязлото в сила на 14.06.2017 г. решение № 80523 от 03.04.2017 г. по гр.д.№ 30445/2014 г. на СРС, І г.о., 51 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1473/2018 г. по описа на ВКС, Второ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: