O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 15.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3255/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Oбразувано по молба ( заявление ) вх. Nо 3655 / 11.04.2018 година на адв. Т. Б.- САК, като пълномощник на ответницата по касация Р. С. С., за допълнително присъждане на разноските за производството пред касационната инстанция в размер на 1 200 лв./ хиляда и двеста лева/.
Поддържа се, че с представеното на л. 89 от касационното производство пълномощно е удостоверено, че същите са уговорени и платени.
В депозирания в срока по чл. 248 ал.2 ГПК отговор, касатора Ч. Д. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Л. К. – САК, прави възражение за прекомерност на разноските, като поддържа, че вероятно претендираната сума касае евентуалното допускане и разглеждане на делото по същество, поради което с недопускане до касационно обжалване на решението не трябва да се присъжда цялата претендирана сума, а същата да бъде съобразена с действително осъществения обем на защитата.
След преценка на данните по делото, изпълнение процедурата по реда на чл.248 ал.2 ГПК и становището на страните, настоящият състав на ВКС намира:
Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С Определение Nо 178 от 10.04.2018 г., постановено по гр.д. Nо 3255/2017 година на ВКС-II г.о. настоящият състав не е допуснал до касационно обжалване касационна жалба вх. № 18347 от 12.06.2017 г. на Ч. Ч., за отмяна на Решение Nо 519 от 28.04.2017 година по в. гр.д. Nо 41/2017 год. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено Решение № 375 от 04.11.2016 год. по гр.д. No 738/2015 год. на Районен съд- Карлово за признаване за установено по отношение на Р. С. С. и С. С. К., че Ч. Д. Ч. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 36498.502.3208 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: [населено място], [улица], с площ 352 кв. м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10 м.) и е постановено ново, с което искът е отхвърлен.
Съобразно чл. 81 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се дължат сторените от нея разноски за всяка инстанция, пред която се е развило производството, съразмерно уважената част от иска.
Видно от приложения пред касационната инстанция писмен отговор срещу касационната жалба на Ч. Ч., ответницата по касацията Р. С., чрез адв. П. Х. и адв. Т. Б., е взела участие в производството по делото чрез процесуален представител, за което е приложено пълномощно. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, приключил с недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има право да иска заплащането на направените от нея разноски.
Съгласно дадените задължителни разяснения по т. 11 от ТР № 6 от 2013г. по тълк. дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за присъждане на разноски не само следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната инстанция, но в този срок трябва да бъдат представени и доказателства за плащането им, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Данните по делото сочат, че касационното производство е приключило с постановяване на Определение по чл. 288 ГПК. С определението за недопускане на касационно обжалване няма произнасяне по искането на ответника по касация за разноски.
За да бъде уважено искане за присъждане на разноски, е необходимо молителят да докаже, че такива действително са направени и съответно това обстоятелство да е надлежно удостоверено по делото, тъй като на възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски. Ако в договора за правна помощ и съдействие е уговорено, че заплащането на възнаграждението ще се извърши по банков път, то за удостоверяване на това обстоятелство пред съда следва да бъде представен и съответния платежен документ.
От представеното пред касационната инстанция пълномощно е видно, че молителката Р. С. е упълномощила адв. Т. Б. да я представлява по образуваното пред ВКС производство, като с представеното по делото пълномощното е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение 1 200 лв. по банков път по отбелязаната в него сметка. Предвид липсата на представени надлежни писмени доказателства за твърдението, че е извършено плащане по банков път, след като по производството пред ВКС липсва приложено банково платежно нареждане или друг документ, например извлечение от банковата сметка на адв. Б., за изплащане на адвокатското възнаграждение и невъзможността да бъде извършена евентуална проверка по служебен път, направените разноски са недоказани и искането не може да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр.с чл. 81 ГПК и чл. 78, ал.3 ГПК, ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. С. ЕГNo [ЕГН] от [населено място][жк][жилищен адрес] да й бъдат заплатени от Ч. Д. Ч. сторените от нея разноски в производството пред ВКС, ГК, II г.о. по гр. дело № 3255/2017 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: