О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 23.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2765 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6039/23.05.2019 година на Община ПЛЕВЕН, представлявана от Кмета на Община Плевен Г. С. и заявена от процесуалния и представител Гл.юрисконсулт П. П. срещу въззивно Решение Nо 161 от 19.04.2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 151/2019 година на ОС – Плевен .
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 84 от 17.01.2019 година постановено по гр.д. № 6774/2018 година на РС – Плевен, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по иска на Д. М. П. като Управител на „Кафе Поинт“ ООД срещу Община Плевен, че търговското дружество е собственик на два употребявани кафе автомата марка „Зануси Астро“ със серийни номера 84500231 и 45000065 и е осъдил Общината да предаде владението им на търговското дружество.
За да приеме, че именно търговско дружество „Кафе Поинт“ ООД гр.Плевен е собственик на двата кафе-апарата с посочените серийни номера и марка, съдът е приел, че представените писмени документи – фактура за закупуване и промо-предавателен протокол на двата апарата е годен титул за собственост. Прието е, че общината държи процесните движими вещо без правно основание, тъй като съставените актове в рамките на наказателно – административното производство не е „правно основание“ по см. на закона тези вещи да не бъдат върнати на собственика.
С касационната жалба се поддържат доводи, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, респ. неправилно, като постановено при грубо нарушение на процесуалните правила и противоречащо на материалния закон и приложимите материално – правни норми, основание за отмяна по чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса и чл. 280, ал. 2 предл. 2–ро и 3-то ГПК по процесуално-правния въпрос: Дали при наличието на процесуална преклузия за представяне на доказателства, съдът може да постанови крайния съдебен акт главно въз основа на това доказателство, т.е. писмено доказателство ангажирано от ищеца след изтичане срока по чл. 143, ал. 2 ГПК?, както и материално-правния въпрос „за възможността да се приеме, че общината като ответник по иска по чл. 108 ЗС държи без правно основание движими вещи с неизвестен собственик, когато това държане е по необходимост, а не по желание ?“
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – търговско дружество „Кафе Поинт“ ООД гр.Плевен, с който се взема становище по неоснователността на касационната жалба по същество на наведените доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, без становище по искането за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, като съобрази наведените доводи за наличие предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК и ограниченията на закона за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК, намира :
Касационната жалба на Община ПЛЕВЕН е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Касационно обжалване, като редовна но факултативна инстанция има очертан от разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК предметен обхват – това са въззивните решения, т.е. съдебните актове на окръжните или апелативни съдилища, постановени по гражданско-правни или търговски спорове като втора инстанция в рамките на съответната правораздавателна компетентност.
За да бъде надлежно инициирано касационното обжалване, законодателят предполага допустимост на самото касационно производство – т.е. касае се до наличие на предпоставките /положителни или отрицателни/ за надлежно упражняване правото на касационна жалба. Наред с надлежната процесуална легитимация, обусловена от спазени изисквания на закона относно процесуалната дееспособност на физическите лица и/или за юридическите лица, правният интерес от обжалването т.е. страната касатор да е неудовлетворена от постановения правен резултат по решението на въззивния съд и да съществува възможността, доколкото би била допустима и евентуално основателна касационната жалба, с решението на касационния съд да се постигне по-благоприятен за тази страна изход по правния спор, законодателят е поставил изискването гражданско-правният спор (респ. търговското дело) да са извън категорията на ограниченията, установени с разпоредбата на чл. 280 ал. 3 ГПК /редакция с ДВ. бр.86/2017 год./.
С посочената норма допустимостта на касационното обжалване като редовен правораздавателен път на контрол от по-горната инстанция е ограничена, тъй като „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дала, и до 20 000 лв. – за търговски дела”.
Спазването на посочения критерий, изключващ посочените граждански и търговски дела от обхвата на касационното обжалване, съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на обжалване пред касационния съд и като такава, за съблюдаването и съдът, администриращ касационните жалби, следи служебно. Разпоредбата на чл. 280 ал. 3 ГПК се отнася за всички обжалвани пред ВКС въззивни решения, без значение дали второинстанционния съд се е произнесъл с решението, прогласяващо нищожност, процесуална недопустимост или касаят само решенията произнесли се по правилността на решението на първата инстанция.
С чл. 280 ал. 3 ГПК законодателят очертава обхвата на касационно обжалване по пътя на изключването на определени категории съдебни актове на въззивната инстанция от касационен контрол или въвеждайки изключения, от вече посочените изключения.
Първата категория дела, който не подлежат на касационно обжалване са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Използваният от законодателя критерий е цена на иска – законов, легален термин, дефиниран с разпоредбата на чл. 68 от ГПК като “паричната оценка предмета на делото“.
Принципът заложен в цитирания текст на закона, в действащата му редакция, е да няма ограничения при обжалването на въззивните решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, независимо от цената на иска.
Исковете за собственост на движими вещи не е включена в тази категория на изключения от изключенията, поради което следва, че тези искове подлежат на касационен контрол само ако цената на предявения иск надвишава определения минимален праг за обжалваемост т.е. касае се до обжалване на въззивни решения по спор за собственост на движими вещи с цена на иска над 5000 лв. (пет хиляди лева).
В настоящият случай, по делото, на стр. 58-59 от първоинстанционното производство се намира Фактура № 1000021049/25.05.2013 година и опис към фактурата, от които писмени документи е видно, че стойността на всяка една от процесните кафемашини е с цена от 2 583.33 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и три и 0.33 лв.), поради което следва, че всеки един от обективно съединените искове за собственост на движими вещи е с цена под минималния праг на чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК от 5000 лв., тези искове са изключени от касационното обжалване, поради което и касационната жалба се явява процесуално недопустима и като такава не може да инициира надлежно касационно производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК във вр. с чл. 286, ал. 1 т. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. Nо 6039/23.05.2019 година на Община ПЛЕВЕН, представлявана от Кмета на Община Плевен Г. С. и заявена от процесуалния и представител Гл.юрисконсулт П. П. срещу въззивно Решение Nо 161 от 19.04. 2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 151/2019 година на ОС – Плевен, като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по гр.д. № 2765/2019 година на ВКС, по описа на второ отделение на гражданската колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда и в срока на чл. 274, ал. 2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната – касатор, че определението е постановено.
На основание чл. 7, ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на Община ПЛЕВЕН, касатор по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :