О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 12.07.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2193 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 57726 от 30.04.2019 г. на А. Б. М., чрез адвокат Н. Р. от АК-С. срещу определение № 8807 от 09.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 2532/2019 г. на СГС. Иска се отмяна на въззивното определение като неправилно.
Постъпили са и молба вх. № 59388/07.05.2019 г., както и молба становище вх. № 5412/13.06.2019 г., подадени лично от А. Б. М..
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено Определение № 132 от 08.02.2019 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – София за отказ да разпореди вписването на заявление вх.№ 5540/08.02.2019 г. от А. М. за заличаване на постановление за възлагане. Съдът счел, че постановление за възлагане на недвижим имот от 18.10.2017 г. на ЧСИ А. П., рег. № 849, с район на действие СГС е вписано в Службата по вписванията, след като е влязло в сила на 13.02.2018 г., съгласно чл. 27, ал. 1, т. 10 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър. Липсват доказателства да е бил уважен иск за недопустимост или недействителност на процесното вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство, поради което правилно съдията по вписванията е отказал да заличи вписването (чл. 48 от същата Наредба № 2).
В представеното изложение на касационните основания, обективирано в касационната частна жалба, са поставени следните въпроси с довод, че е налице вероятна нищожност във връзка с първия въпрос, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно останалите въпроси – с позоваване на приложена практика на съдилищата, както и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК:
(1) „Допустимо ли е вписване на АКТ-ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ от 18.10.17г издаден по изп.д.№20158490400711 от ЧСИ , и вписан на 08.11.18г в АВ върху ЕГН-ТО НА КАСАТОРКАТА,СЪГЛ СПРАВКА ОТ АВ ОТ 15.11.2018 г,при положение,че НЕ Е СОБСТВЕНОСТ НА А. М. И СЕ ЯВЯВА ЧУЖДА СЪСОБСТВЕНОСТ,придобита през 2014г ОТ СИНЪТ И Й. М.,ПО ЗАКОНОСЪОБРАЗНА И ВАЛИДНА НОТ.СДЕЛКА, КОЯТО НЕ СЕ ЯВЯВА ПРОТИВОПОСТАВИМА НА МАТЕРИАЛНИЯ ИНТЕРЕС НА КУПУВАЧ,за който,не са налице и несъществуват никакво процесуално гражданско и изпълняемо право,и към който няма ДОКАЗАН ДЪЛГ,ВКЛ.САМИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН ИМОТ НЕ Е ОБРЕМЕНЕН С ВЪЗБРАНА ОТ ЧСИ,А ВЪЗБРАНАТА ОТ 2007Г СЕ ЯВЯВА НЕПРАВОМЕРНО ВПИСАНА И ОТМЕНЕНА С АКТ НА СГС ОТ 24.07.2018Г ПО ГР.Д.№12957/09г?“;
(2) „ДО какъв правен резултат ще се стигне,когато липсата на ЗАКОНОВИ предпоставки за образуване и провеждане на изпълнение,по което е извършено вписване по невъзникнало валидно правоотношение,по невъзникнало валидно изпълняемо право и невалидно вещно притезателно право,довели до вписване на несъществуващо обстоятелство по несъществуващите права и отношение между Страните,се оказват недействителни и дали тези отрицателни предпоставки нямат елементи на престъпен характер,поради порочни процесуални действия и са нищожни по см.на чл.26 от ЗЗД?“;
(3) „ДОПУСТИМО ли е вписване на АКТ,по който СЪДИЯТА по вписване не е извършил предвидената от Правилника за вписване проверка от външна страна за редовност,съгл.указанията,дадени в т.6 от ТР №7/2012г от 25.04.2013г по т.д.№7/2012г на ОСГК на ВКС,съобразно което,Съдията по вписване е преувеличил правомощията си,като е вписал неподлежащ на вписване АКТ,ЗА КОЙТО ЛИПСВА НАДЛЕЖНА ИНДВИДУАЛИЗАЦИЯ НА РЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТА,/в този см.Определение №638/16.11.2009г,по гр.д.№516/09г,1 во ГО.ВКС/, вкл.когато липсва кадастрална карта/скица /арг.чл.6,ал.3 от ПВ/?“;
(4) „Прилагането на разп.на чл.574 от ГПК в производството по вписване,предвидена с оглед на осигуряване на законосъобразността на Гражданския оборот,която очевидно е пренебрегната не само от СЪДИЯТА по вписване ,но и от първоистанционния съд по гр.д.№2532/19г,представлява ли неизпълнение на Служебно задължение на решаващия орган,обуславящо нищожност на ВПИСВАНЕТО, респ.не представлява ли достатъчно основание за ЗАЛИЧАВАНЕТО МУ,ПОРАДИ НАРУШЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ И ЗАКОНЕН СЪСОБСТВЕНИК В ПРОТИВОРЕЧИЕ НА ДОБРИТЕ НРАВИ?”;
(5) „ДОПУСТИМ ЛИ Е ОТКАЗ ОТ ЗАЛИЧАВАНЕ НА НЕРЕДОВЕН АКТ-ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ ОТ 18.10.17г,и вписано на 08.11.2018г,при положение,че липсва валидно обезпечение към периода на вписване върху процесния имот,който в сл.се явява без валидно обезпечение,а публ.продан е нищожна,поради липсата на ТИТУЛ, ОТ КОЙТО ДА СЕ УДОСТОВЕРЯВА НУЖДАТА ОТ ПРИНУДА?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Поставените въпроси са неотносими. Те представляват оплаквания по съществото, и то не на производството по заличаване на вписването на влязлото в сила възлагателно постановление, а на друго производство за защита на накърнени от вписването права, и не подлежат на разглеждане в подборната фаза по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Заличаване на вписване се допуска само в законово предвидените случаи въз основа на влязъл в сила съдебен акт, какъвто в настоящия случай не е налице.
Наред с това, че поставените въпроси са неотносими, не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, които две предпоставки кумулативно образуват общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Не е налице и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съгласно посочената разпоредба, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Регламентирането на очевидната неправилност като касационно основание наред с нищожността и недопустимостта (за които по правило съдът следи служебно /и каквито пороци в случая не са налице/) обосновава извод, че по съществуването и на това основание ВКС може да се произнесе и служебно. Като касационно основание очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна” се характеризира степента на проявление – квалифициран, особено тежък порок. В случая терминът няма субективни измерения – за да се приеме, че е налице очевидна неправилност, не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички – а обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Оплакванията на касаторката са неотносими към настоящото производство, поради което не може да се приеме, че твърдените нарушения са довели до неправилност, още по-малко – очевидна, на въззивното определение.
Молба вх. № 59388 от 07.05.2019 г. и молба становище вх. № 5412 от 13.06.2019 г. са подадени извън срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което съдържанието им не следва да бъде обсъждано.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8807 от 09.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 2532/2019 г. на СГС, І г.о., ІІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: