О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 01.03.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2793 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението № 311 от 10.08.2017 год. по гр. д. № 2018/2016 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 26.08.2016 год. по гр. д. № 1749/2015 год. на Варненския районен съд, с което са осъдени Т. Н. Г. и Г. Й. К., двамата от [населено място], по иска на Д. Д. Г. по чл. 109 ЗС:
– да премахнат изградените към ап. 5 второ ниво – емпоре с площ 35.97 кв. м., представляващо спалня-ниша и кабинет, коридор, баня с тоалет, складово помещение, тераса и стълба от първо ниво, и трето ниво с площ 6.02 кв. м., представляващо таванска складова ниша с достъп чрез сгъваема стълба от второ ниво,
-да премахнат изградените към ап. 6 второ ниво с площ 36.85 кв. м., представляващо две спални, баня с тоалет, складово помещение, тераса и стълба от първо ниво, и трето ниво с площ 10.85 кв. м., представляващо таванско складово помещение с достъп чрез подвижна стълба от второ ниво, които са изградени в отклонение на разрешението за строеж № 84/7.04.2000 год. за преустройство и реконструкция на втори и тавански етажи и изграждане на нов трети етаж с две жилища – ап. № 5 и ап. № 6 в жилищна сграда в УПИ ХV-17, кв. 28 по плана на 8-ми подрайон на [населено място] с адм. адрес [населено място], [улица].
Ответниците Т. Г. и Г. К., чрез пълномощника им адв. И. В., обжалват въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искат отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде отхвърлен, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на изложени съображения относно статута на изграденото извън строителното разрешение, което не представлява обща част на сградата и не би следвало да обосновава извод за основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС. Позовават се на противоречие с приложените Р № 294 от 7.01.2015 год. по гр. д. № 4050/2014 год., Р 707 от 25.10.2010 год. по гр. д. № 48/2010 год. І г. о., Р № 177 от 13.07.2010 год. по гр. д. № 745/2009 год. ІІ г. о., Р № 332 от 6.07.2010 год. по гр. д. № 633/2009 год. на ІІ г. о. и ТР № 34 от 1.08.1983 год. на ОСГК на ВС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с произнасяне по процесуалноправните въпроси, формулирани както следва: „1/. Представлява ли нарушение на правото на защита недопускането на повторна експертиза при мотивираното й оспорване, поради противоречие с другите доказателства по делото. Следва ли съдът да назначи повторна или разширена експертиза с участието на три вещи лица при такова мотивирано оспорване? 2/. При назначаване на вещи лица за събиране на доказателства, за които са нужни специални знания, трябва ли съдът служебно да предвиди нужната квалификация на назначаваните вещи лица? При възражение за некомпетентност на назначените вещи лица, следва ли те да бъдат заменени и отказът от замяната им представлява ли нарушаване правото на защита?”. Поставен е и въпрос № 3: „ В кои случаи надстрояването към една сграда представлява самостоятелен обект на собственост, в кои случаи е принадлежност към съществуващата сграда или към отделен обособен обект на собственост в нея и в кои случаи е принадлежност към терена”.
Ищцата Д. Г., чрез адв. П. С., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на решението, по съображенията в представения писмен отговор. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният против касаторите иск по чл. 109 ЗС е уважен по съображения, че е извършено от тях незаконно строителство, представляващо неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като нарушава правото на собственост на ищцата върху самостоятелен обект в същата сграда, поради което и подлежи на премахване. Установени са нарушения при изграждането от касаторите на две допълнителни нива над разрешеното, с което е нарушена и допустимата височина на сградата по КЗСП, въз основа на множество заключения на технически експертизи и писмени доказателства. Изградените второ и трето ниво над разрешеното преустройство и в нарушение на предвижданията на плана не могат да са търпими, по смисъла на ЗУТ, за тях не е налице и съгласие на етажните собственици, същото представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Извършеното незаконно надстрояване на сградата нарушава правото на собственост на ищцата, която е заставена да търпи едно неправомерно действие на ответниците, а също и ограничава достъпа й до покрива на сградата, който представлява обща част по естеството си. Поради това предявеният иск по чл. 109 ЗС е уважен.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед релевираните основания да обоснове твърдяното противоречие с практиката на ВКС и значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираните в приложеното изложение процесуалноправни такива /посочени по-горе като 1/ и 2//, не могат да се приемат за правни въпроси, които да са обусловили направения извод за основателност на иска по чл. 109 ЗС, тъй като, макар и да са формулирани като въпроси, същите представляват оплаквания на страната против отказа на съда за допускане на експертиза при оспорване на такава, как следва да процедира в такъв случай съдът, т. е. доводи срещу изводите на съда въз основа на събраните от него доказателства, в т. ч. и заключения на експертизи, с които касаторите не са съгласни. Обсъждането на тези доводи не може да бъде предмет на настоящето производство, а и не се обосновава наличие на специфичното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на останалите съображения на касаторите в приложеното изложение настоящият състав с оглед правомощието си да конкретизира и уточни правен въпрос приема като такъв следния – дали наличието на незаконното строителство е достатъчно да се осъществи предвидената в чл. 109 ЗС защита, в контекста на въздействието му върху правата на ищцата като собственик на обект в партерния етаж на сградата. Макар и релевантен за изхода на спора този въпрос също не може да обоснове основание за допускане на касационното обжалване. Приетото от съда, че е налице неоснователно въздействие върху имота от касаторите, ответници по иска, което пречи на ищцата да ползва собственият й обект в сградата, в режим на етажна собственост, тъй като й ограничава пространствения достъп до общата част на същата, каквато е покривът на сградата, не е в противоречие с представените решения № 23/9.04.2014 год. по гр. д. № 5465/2013 год. и Р № 33/6.04.2010 год. по гр. д. № 27/2009 год. ІІ г. о. Приетото в тях разрешение, че не всеки незаконен строеж съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, както и че основателността на този иск предполага доказване на неоснователни фактически действия, в т. ч. и противоправни, които пречат за упражняване на правото на собственост в пълен обем не влиза в противоречие с приетото в обжалваното въззивно решение. Макар и да е констатирана незаконността на строежа за двете допълнителни нива над ап. 5 и ап. 6, установено с представените доказателства, искът за премахването им не е уважен само на това основание, а е обоснован и от съображенията за неоснователно въздействие на този незаконен строеж върху цялата сграда, строена през 1942 год., в т. ч. и върху правата на ищцата като собственик на един от обектите в партерния й етаж и върху 1/4 ид. ч. от общите части на сградата. Както е прието в т. 3 от ТР № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело, както и това, че понякога от естеството на извършеното от ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. При установените от събраните доказателства по делото данни, настоящият състав намира направения от въззивния съд извод за основателност на предявения иск да не е в противоречие с горното тълкувателно решение, а и с приложената от касаторите, относима към горния въпрос, съдебна практика.
Макар и неконкретно формулиран в изложението в т. 1 на същото, въпросът дали надстроените две нива представляват общи части в сградата не е относим, нито е обусловил извода за основателност на иска, а и в обжалваното решение не е прието същите да имат такъв статут. Поради това и поставеният от касаторите в т. 2 от изложението последен въпрос /№ 3/ в този смисъл не е относим към извода за основателност на негаторния иск.
С оглед на тези съображения за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационното обжалване не следва да се допуска.
При този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения в настоящето производство договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 311 от 10.08.2017 год. по гр. д. № 2018/2016 год. на Варненския окръжен съд по подадената от Т. Н. Г. и Г. Й. К., чрез адв. И. В., касационна жалба против него.
Осъжда Т. Н. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. Й. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят по равно на Д. Д. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. 4 направените разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: