О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр. София, 07.07.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 196 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по подадената от С. Р. Н. и приподписана от адвокат С. В. от АК – К. касационна частна жалба с вх.№ 83445 от 07.07.2014 г. срещу определение № 10297 от 16.05.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 4330/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, втори брачен състав. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са преповторени оплакванията, съдържащи се в касационната частна жалба, като се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл.
Администриращият съд е извършил размяна на книжа, като по делото не е постъпил отговор от ответника по касация [фирма].
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д.№ 35688/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 57 състав е образувано по предявена искова молба от С. Р. Н. срещу [фирма]. Производството е протекло по реда на глава ХХV от ГПК – „Бързо производство”, като в последното по делото о.с.з., проведено на 12.11.2013 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 27.11.2013 г. Така оповестения срок е спазен от съда, за което свидетелствуват автоматично генерираният от съдебно-деловодната система номер на решението – № 12944 от 27.11.2013 г., както и (косвено) удостовереното на гърба на лист 2 от решението получаване на препис от същото от пълномощника на [фирма] на 28.11.2013 г. В тази хипотеза, съобразно разясненията, дадени с ТР № 12 от 11.03.2013 г. по тълк.д.№ 12/2012 г. на ВКС, ОСГК, срокът за въззивно обжалване е започнал да тече от 27.11.2013 г. и е изтекъл на 11.12.2013 г., като връчването на препис от решението (в случая – на 16.12.2013 г.) има значение само да се изпълни изискването на чл.7, ал.2 ГПК, но не поставя началото на нов срок. Въззивната жалба на С. Р. Н. е подадена на 03.01.2014 г. – след изтичането на срока за подаването й.
В приложеното към подадената от С. Р. Н. частна касационна жалба не е формулиран правният въпрос, който според касатора е произнесен от въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Формулирането на такъв се изисква по силата на чл.278, ал.3 вр.чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната частна жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Това е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 10297 от 16.05.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 4330/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, втори брачен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: