О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 19.12.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2384/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 48943/05.04.2018 година на И. Я. Я. и Д. Н. Б. , и двамата от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. С. Х. – САК срещу въззивно Решение Nо 1277 от 28.02.2018 год., по В.гр.д. Nо 5457/2016 година на Софийския градски съд , постановено в производство по чл. 108 ЗС, в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанция досежно уважения ревандикационен иск и в частта за разноските.
С касационната жалба се подържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по разпределяне на доказателствената тежест и преценка на фактите въз основа на събраните оспорени и неоспорени писмени доказателства , използвани като сравнителен материал и необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 280 т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с довод , че по въпросите : 1./ Допустимо ли е съдът да постанови решението си въз основа на оспорен от страните доказателствен материал от експертизата, при положение , че е указал на страните да посочат спорни и безспорния, и след като това е направено на вещото лице е разпоредено да работи само въз снова на неоспорения ? въззивният съд е произнесъл решението в противоречие с Р No 153 от 15.03.2010 год. по гр.д. No 4632/2008 год. на ВКС- I г.о.; 2./ Допустимо ли е съдът да преценява сам достоверността на сравнителен материал , след като страните са посочили кои от доказателствата се оспорват и кои не и при изричното указания експерта да работи само въз основа на неоспорения материал. Необходимо и е , при даден позитивен отговор, съдът да мотивира своята преценка в насока защо не възприема неоспорения материал и констатациите на експерта ? е налице произнасяне на съда без да са съобразени задължителните указания, дадени по ТР 1/04.01.2001 година на ОСГК на ВКС, , Р No 12 от 16.02.2016 год. по гр.д. No 1284/ 2015 год. на ВКС- III г.о. , Р No 132 от 29.05.2015 год. по гр.д. No 7298/ 2014 год. на ВКС- III г.о. , , Р No 241 от 23.10.2013 год. по гр.д. No 3194/2013 год. на ВКС- I г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК с довод , че по въпросите : Следва ли гражданския съд да зачете присъда на наказателния съд , в която се приема , че конкретно пълномощно не е подписано от лицето, от чието име изхожда и лицето , посочено като упълномощено лице е осъдено за използване на неистински документ , при условие , че по делото са събрани неоспорени и приети доказателства ( експертиза и изявления на страните), че ползвания сравнителен материал по наказателното дело не изхожда изцяло от лицето, което е следвало да положи подписа си и да изпише имената си , може ли гражданския съд да ревизира изводите на наказателния съд по присъдата ? въпроси които са от значение за точното прилагане на закона липса на съдебна практика и съществуващата такава по Р No 569 от 27.09.2010 год. по гр.д. No 1243/ 2009 год. на ВКС- III г.о. ; Р No 163 от 26.10.2011 год. по т.д. No 1025/2010 год. на ВКС- ТК- II о. ,
Наред с изложените съображения по изложението на касаторите се поддържа и , като основание за допускане на касационното обжалване, визираното такова по 280, ал. 2 ГПК- а именно очевидна неправилност, обосновано с доводи за явно неправилни констатации до факти, обусловили неточно и погрешно прилагане на материалния закон , незачитане правилата на формалната логика и явно необосновано, до степен да изненада страните с изводите си как следва да се ценят доказателствата по делото.
По делото е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответникът по касацията – Й. И. Т. , М. И. А. и М. И. Т., чрез адв.А.С. – САК с който се обосновава липсата на основания по чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване. Оспорва се и основателността на самата касационна жалба, поддържайки, че изложените съображения за касиране на въззивното решение са неоснователни, постановеният съдебен акт е законосъобразен.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на доводите в жалбата и изложени основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК намира:
Касационната жалба е процесуално допустима от гл. т. спазване срока по чл. 283 ГПК и с оглед изискванията на чл. 280, ал. 3 ГПК съобразно предмета на спора , а именно иск за собственост на недвижим имот.
След преценка на наведените доводи , настоящият състав намира , че не са налице основания за селекция и допускане на касационното обжалване.
Исковото производство по чл. 108 ЗС е образувано по иска на Й. И. Т. , М. И. А. и М. И. Т. срещу И. Я. Я. и съпругата му Д. Н. Б. за собственост на апартамент в [населено място] , с твърдения , че са собственици , всяка от тях , на по 1/9 идеална част от имота и искане за предаване владението на целия имот.
Ответниците по иска са възразили , че ищците не са собственици на идеални части от имота , поради обстоятелството , че решението от 08.11.2012 година , постановено по гр.д. 40116/2010 година на СРС за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба по НА 102/ 2009 година , легитимиращ праводателя им Г. Т. Д. като собственик на процесния имот , е влязло в сила след сключване на сделката по НА 91/2010 год.( по силата на която са „придобили собствеността на целия имот) , поради което силата на пресъдено нещо на съдебното решения няма действие спрямо тях и им е непротивопоставимо.
Висящността на спора пред втората инстанция е обусловена от въззивните жалби на страните , съответно: в уважената част на иска по чл. 108 ЗС – от въззивната жалба на ответниците И. Я. и Д. Б. ; в отхвърлената част на иска по чл. 108 ЗС и частично в уважената част по насрещния иск по чл. 72 ЗС – от въззивната жалба на ищците по делото Й. И. Т. , М. И. А. и М. И. Т..
С обжалваното решение , въззивният съд е потвърдил обжалваното решение на първата инстанция във всички обжалвани части, след като е приел : по жалбата на И. Я. и Д. Б. досежно спора за частична недействителност на сделката по НА 102/2009 година, макар и по различни съображения от първата инстанция –а именно, съдът да е приел, че въпреки действителността на упълномощителната сделка (при констатациите на експертизата по делото и зачитане последиците на влязлата в сила присъда по НАХД 5061/2014 година ) не може и да се направи извод за надлежното транслиране на вещно право на собственост в полза на купувача Г. Т. Д. в обема права на ищците, оспорващи сделката , поради липсата на категорични данни , че за купувач по Договора за покупка на общинска собственост е подписал собственика на имота – т.е. общия на страните наследодател В. Т.. По жалбата на Й. И. Т. , М. И. А. и М. И. Т. е приел, че същите не могат да претендират за предаване владените на целия имот , а претенцията им следва да се уважи само обема признати вещни права. Прието е , че няма правно основание в полза на ответниците, като ищци по насрещния иск по чл. 59 ЗЗД , което да изключва установената от закона възможност да получат , като подобрители на чужд имот на основание чл. 72 ЗС , сумата , съставляваща увеличената стойност на имота , резултат на вложените средства за подобрения.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато въз основа на поставените от касаторите И. Я. и Д. Б. въпроси, явяващи се неотносими към правният проблем- за зачитане правните последици на сделката по НА 102/2009 година респ. обема на придобитото право на собственост от касаторите по последващата сделка по НА 91/2010 година.
Правните изводи на съда за липсата на основания да се приеме , че има надлежно транслиране на права ( в обем на 1/3 идеална част – общия обем права наследени от ищците), се базират на факта за липса на категоричен данни за лицето, подписало за продавач по сделката по НА 102/2019 година, т.е. на извод за липса на форма на сделката. Поставените въпроси като основание за селекция от своя страна касаят единствено начина на събиране и проверка на факти в рамката на едно конкретно процесуално действие на съда, а именно преценката на експертното становище, прието по делото. Евентуално допуснатите пороци в рамките на преценка на експертизата като елемент от доказателствения материал по делото , свързани с начина на извършване на определени процесуални действия при проверка на достоверността на писмения доказателствен „сравнителен“ материал , ползван за изводите и констатациите на експерта , по естеството си съставляват порочни процесуални действия, чиято проверка може да бъде извършена само при висящо касационно производство.Преценката за последиците от „неточното“ ( според касаторите ) приложение на закона , не касае приложение на правото, защото не се отрича извършване на разписаното според закона процесуално действие , а само начина на установяване на факти на база други факти , поради което и не могат да бъдат обуславящи правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Очевиден би бил един позитивен отговор на поставения въпрос относно „ допустимостта съдът да постанови решението си въз основа на оспорен от страните доказателствен материал от експертизата, при положение , че е указал на страните да посочат спорни и безспорния, и след като това е направено на вещото лице е разпоредено да работи само въз снова на неоспорения , но този отговор може да бъде даден само при проверката по същество на оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила, защото изводите на съда в аналогични хипотези могат да бъдат и с обратен знак- съдът да не зачете констатациите на експертизата. Посоченият от защитата на касаторите цитат от Р No 153 от 15.03.2010 год. по гр.д. No 4632/2008 год. на ВКС- I г.о. сочи точно изводи на касационния съд в тяхната не абстрактно – мотивна част като отговор на правен въпрос , а конкретни мотиви, който касаят отговор на релевирани основания по чл. 281 т.3 ГПК.
В същата насока на съображения, поставените въпроси за допустимостта съдът да преценява сам достоверността на сравнителен материал , след като страните са посочили кои от доказателствата се оспорват и кои не и при изричното указания експерта да работи само въз основа на неоспорения материал и за необходимостта при даден позитивен отговор, съдът да мотивира своята преценка в насока защо не възприема неоспорения материал и констатациите на експерта , не могат да бъдат квалифицирани за такива по см. на чл. 280, ал.1 ГПК. Проверката на незаконосъобразността констатациите в резултат на сочените процесуални действия може и следвало да бъде извършена чрез оспорването на експертното становище по време на висящия спор пред втората инстанция, но не може да бъде основания за селекция т.е. за съпоставяне с други разрешения на ВКС в рамките на посочените мотиви по конкретните казуси по , Р No 12 от 16.02.2016 год. по гр.д. No 1284/ 2015 год. на ВКС- III г.о. , Р No 132 от 29.05.2015 год. по гр.д. No 7298/ 2014 год. на ВКС- III г.о. , , Р No 241 от 23.10.2013 год. по гр.д. No 3194/2013 год. на ВКС- I г.о.
Не може да се приеме , че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 предл. 3-то ГПК.
Очевидната неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, като основание за допускане до касационен обжалване по по чл. 280, ал.3 предл.3 ГПК , предполага такава неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт , която се констатирана от касационния съд без необходимостта от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила или необоснованост.
Очевидната неправилност следва съствлява „квалифицирана“ форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, водещи до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, постановен в противоречие със закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, или решението е постановено при явна необоснованост на поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, когато неправилността произтича от неточно прилагане и тълкуване на закона, от неправилното решаване от съда на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето или от неправилното възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, не е налице очевидна неправилност и предпоставка за допускане на касационното обжалване е реда и условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- т.3 ГПК.
В случая не може да се приеме , че обжалваното решение е очевидно неправилно, доколкото липсват видими прояви на тежко нарушение на материалния или процесуален закон. Изложените от касатора аргументи с касационната жалба за неправилно възприемане на фактите, не могат да обосноват тезата за очевидна неправилност на решението.
По направеното искане за разноски от страна на ответниците по касация с оглед изводите , че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване се явява и основателно- арг. чл. 78, ал.3 ГПК. Искането е направено своевременно- с отговора на касационната жалба , представени са надлежни писмени доказателства , намиращи се в кориците на делото- л.33-34, поради което същото следва да бъде уважено в доказания размер на сумата от 600 лв. ( шестстотин лева).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК и чл. 78, ал.3 ГПК , Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 48943/05.04.2018 година на И. Я. Я. и Д. Н. Б. , и двамата от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. С. Х. – САК срещу въззивно Решение Nо 1277 от 28.02.2018 год., по В.гр.д. Nо 5457/2016 година на Софийския градски съд , постановено в производство по чл. 108 ЗС, в частта , с която е потвърдено решението на първата инстанция досежно уважения ревандикационен иск .
ОСЪЖДА И. Я. Я. и Д. Н. Б. , и двамата от [населено място] да заплатят на Й. И. Т. , М. И. А. и М. И. Т. сумата от 600 лв. (шестстотин лева) , разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :