О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр. София, 24.07.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 97 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената в срока по чл. 283 ГПК от съделителя В. А. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. С.-Ц., касационна жалба срещу въззивното решение от 13.09.2017 год. по гр. д. № 3480/2017 год. на Софийски градски съд в частите, в които е потвърдено първоинстанционното решение от 9.11.2016 год. по гр. д. № 39788/2008 год. на Софийския районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатия до делба между съделителите Ж. Г. П. с дял 3/4 ид. ч. и В. А. М. с дял 1/4 ид. ч. апартамент , находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, със застроена площ 127.07 кв. м., подробно описан в решението, заедно с мазе от 19.94 куб. м. и 33.45 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с площ от 536 кв. м., съставляващо парцел X-4 в кв. 549, м. „Ц.” по плана на [населено място], и е осъден В. М. да заплати на Ж. П. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетение за лишаването й от ползване на апартамента в периода от 1.05.2009 год. до 7.03.2012 год. общо в размер на сумата 9 444.86 лв., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в размер на сумата 1 491.53 лв.
Изложени са оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за неговата отмяна и вместо това делбеният апартамент бъде поставен в дял и на двамата съделители, а исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД бъдат отхвърлени.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпросите: 1. Когато съделителя при ползване на имота не надхвърля своята квота, дължи ли обезщетение на другия съсобственик?; 2. Ако съсобственото жилище има и втори вход, който е достъпен за другия съделител, следва ли да се приеме, че този съделител не е ограничен в ползването на общия имот? Дължи ли се в този случай обезщетение?; 3. Може ли съдът, на когото му липсват специални знания, да излезе извън заключенито на вещото лице и да прави изводи, които са в компетенциите на специалист /вещо лице/? Съставлява ли този извод на съда нарушение на съдопроизводствените правила? Във всички случаи ли, когато са необходими специални знания съдът следва да назначи вещо лице?
По първите два въпроса касаторът поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./, обосновавайки противоречие в произнасянето по тях с ТР № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС, а по третият – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед произнасянето на съда без необходимите знания.
Ответникът по касационната жалба Ж. Г. П., чрез пълномощника й адв. Р. Г., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като счита, че поставените въпроси не представляват такива по чл. 280, ал. 1 ГПК, а и не е налице противоречие със задължителната съдебна практика, нито е допуснато процесуално нарушение при възприемане заключението на вещото лице. Изложени са съображения и относно неоснователността на касационната жалба.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав прие следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е изнесен на публична продан делбения апартамент, приел, че същият е реално неподеляем, съгласно заключението по приетата съдебно-техническа експертиза. Обстоятелството за наличието на два входа на апартамента не обосновава извод за поделяемостта му съгласно изискванията на чл. 40 ЗУТ на две самостоятелни жилища.
В тази част въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване поради липса на релевиране на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК- в изложението си касаторът не формулира правни въпроси, които да са обусловили извода на съда за този способ за извършване на делбата, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Освен това, видно от данните по делото, претенции за поставяне в реален дял не са заявени в срок, и двамата съделители са поддържали становище за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.
За да потвърди първоинстанционното решение в частите му, с които е осъден касатора да заплати на съделителката Ж. П. обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения апартамент, въззивният съд приел, че са налице предпоставките на закона за уважаването на предявената претенция – страните са съсобственици на имота при посочените дялове, в исковия период същият е ползван само от ответника, което е установено от събраните свидетелски показания. С получаването на препис от исковата молба същият е поканен да заплати обезщетение за ползване на идеалната част на съсобственика. Относно размера на обезщетението е кредитирано заключението на експертизата за размера на средния месечен наем на имота, определящ размера на пропуснатата полза на неползващия съсобственик, въз основа на което и с оглед правото на ищеца на съответната ид. ч. от поземления имот в различните периоди на ползването е присъдил обезщетение в посочените размери, респ. и дължимата мораторна лихва за забавата.
С оглед горните съображения на въззивния съд за основателност на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС до посочения размер, съответно на претенцията за мораторна лихва, поставените от касатора в изложението му въпроси № № 1 и 2 не представлявават правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а израз на оплакването му срещу направения от съда извод въз основа на установените от доказателствата факти и поддържано от касатора твърдение за различни такива. Въззивният съд е приел, че касаторът е ползвал съсобствения имот по начин, изключващ ползването на другия съсобственик, поради което и дължи обезщетение в размер съобразно квотата на лишения от ползване съсобственик. Не е обсъждан въпросът дали това ползване съответства на неговата квота в съсобствеността, както и дали вторият вход е достъпен за другия съсобственик, за да се приеме релевантност на тези обстоятелства. Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Така поставени първите два въпроса касаят оплакванията на касатора във връзка с присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на имота и определяне размера на обезщетението въз основа на данните в приетото заключение на експертизата, поради което и не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, произнасянето на въззивния съд кореспондира с разясненията в ТР № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС относно установения по делото факт за ползването на имота от касатора като лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, което изключва довода за противоречие с тази задължителна съдебна практика, респ. релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е посочено в него, за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта, от значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират, което поражда правото на последните на обезщетение за това, от получаване на писменото поискване. Произнасянето на въззивния съд по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС е в този смисъл.
Формулираният в изложението процесуалноправен въпрос /с № 3/ също не може да обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като представлявава довод за неправилност на обжалваното решение поради твърдяно процесуално нарушение на съда при допускане на експертиза, като липсват и изложени съображения за наличие на допълнителната предпоставка, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС.
Поради горните съображения настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6357 от 13.09.2017 год. по гр. д. № 3480/2017 год. по описа на Софийски градски съд в обжалваните от В. А. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. С.-Ц., части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: