О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София, 16.06.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2324 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 532 от 10.11.2014 год. по гр. д. № 537/2014 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция в правомощията си по чл. 269 и чл. 271 ГПК, е отменил първоинстанционното решение от 25.03.2014 год. по гр. д. № 585/2009 год. на районния съд, [населено място] и вместо това е постановил друго, с което признал за установено по предявения по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск, че общият наследодател на страните Б. В. Р., починал на 15.05.1966 год., е бил собственик към момента на образуване на ТКСЗ в [населено място], [община] на земеделския имот – нива с площ от 5 700 кв. м., находяща се в землището на [населено място], м. „М. д.” при граници към момента на внасяне в стопанството: от две страни улици, река и С. Б., който имот е възстановен неправилно на наследниците на Д. Б. К., дъщеря на общия наследодател с решение № 134 от 25.10.94 год. на ПК – [населено място] като имот с площ 4 618 кв. м. в м. „М.”, с № 022139 по картата на землището на [населено място], при посочените граници.
Въззивното решение се обжалва в срок с касационна жалба от Б. М. К., Д. М. Д., Л. М. К., лично и като пълномощник на Р. Т. Б., конституирани като ответници по иска в качеството им на наследници на първоначалните двама ответници – М. Б. К. и Т. Б. К., починали в хода на производството по делото, чрез пълномощника им адв. Ст. Х., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение към жалбата се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се произнасянето на въззивния съд по релевантните за изхода на спора въпроси, свързани с процесуалната допустимост от предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в хипотеза на липса на предпоставки за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ обосновава извод за вероятната недопустимост на решението, при което касационният съд следва и служебно да допусне касационното му обжалване. Поставени са и материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които касаторите поддържат да е налице противоречие с представената съдебна практика, в т. ч. и задължителна.
Ответниците по касационната жалба в писмен отговор, чрез пълномощника им адв. К. Б., поддържат становище за недопустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, респ. липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., какъвто е и настоящият казус. Цената на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – за принадлежността на правото на собственост върху възстановения на ответниците земеделски имот към миналия момент на кооперирането му – се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от данъчната му оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая е представено удостоверение на [община] /№ 09/М.-959 от 27.03.2009 год. за данъчната оценка на спорния земеделски имот в землището на [населено място], възлизаща на сумата от 1 131.20 лв., т. е. под 5 000 лв. Спор по този въпрос не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК.
Размерът на цената на иска под минималния размер за достъп до касационно обжалване обуславя извод за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Поради това подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, без съдът да се произнася по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед този изход в настоящето производство касаторите следва да заплатят на К. И. Р. направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представените списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. М. К., Д. М. Д., Л. М. К., лично и като пълномощник на Р. Т. Б., чрез пълномощника им адв. Ст. Х., против въззивното решение № 532 от 10.11.2014 год. по гр. д. № 537/2014 год. на Пернишкия окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 2324/2015 год. на ВКС, ІІ г. о.
ОСЪЖДА Б. М. К. от [населено място], [улица], Д. М. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 1, ап. 2, Л. М. К. от [населено място], [улица], лично и като пълномощник на Р. Т. Б., със същия адрес, да заплатят общо на К. И. Р. от [населено място],[жк], [улица] разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: