О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София, 15.07.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 311 по описа на Върховния касационен съд за 2019 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 49 от 28.08.2018 год. по в. гр. д. № 177/2018 год. Бургаският апелативен съд като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 41 от 22.02.2018 год., постановено по гр. д. № 34/2017 год. на Ямболския окръжен съд, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 160 от 16.05.2018 год., с което е признато за установено по отношение на община Ямбол, че същата не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 87374.517.10 и поземлен имот с идентификатор № 87374.517.11 по кадастралната карта на гр. Ямбол, одобрена със заповед № I-А-899/20.10.2005 год. на кмета на община Ямбол, както и е осъдена общината да заплати деловодни разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба вх. № 7561 от 04.10.2018 год. в срок от ответника община Ямбол, представлявана от кмета Г. С., чрез гл. юрисконсулт М. К., с искане за неговата отмяна. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон /§ 7 ПЗР на ЗМСМА и § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС/ и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд не е разгледал възражението на касатора, че СД „Микрос компютърс – Аврамов и сие“ не е придобило собствеността върху цялата производствена площадка на „Вакуумна техника“ ЕАД, респ. тя не е преминала върху неговия правоприемник – ищецът „Вакуум Ел Систем“ ЕООД. Спорно се явява придобиването на собствеността с договора за покупко-продажба от 15.12.1998 год. на процесните два имота с идентификатори № 87374.517.10 и № 87374.517.11. Към датата на сключване на договора и последвалата молба от СД „Микрос компютърс – Аврамов и сие“ през 1999 год. до областния управител на гр. Ямбол за деактуване на имотите е била в сила разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 /изм. ДВ, бр. 49/1995 год./ ПЗР на ЗМСМА. На „Вакуумна техника“ ЕАД са предоставени за стопанисване и управление терени и производствени сгради, но не и собствеността върху имоти, които по закон са собственост на държавата и общините, с доводи относно фактическия състав на придобиването по чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено и в противоречие с чл. 77 ЗУТ и чл. 49 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Обособените в рамките на производствената площадка на „Вакуумна техника“ ЕООД зелени площи и улици по закон /чл. 66, ал. 1 ППЗТСУ/ са отредени за обществено ползване и са общинска собственост, арг. от § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за постановяване на въззивното решение в противоречие с посочена практика на ВКС относно предпоставките за приложение на § 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА за придобиване на собственост от общината: решение № 1176/18.12.2008 год. по гр. д. № 3270/2007 год., III г. о., решение № 52/03.11.2011 год. по т. д. № 325/2009 год., II т. о., решение № 96/11.02.2010 год. по гр. д. № 3122/2008 год., III г. о., решение № 197/28.06.2010 год. по гр. д. № 875/2009 год., І г. о., както и относно предпоставките за приложение на § 42 ПЗР на ЗОбС и налице ли са същите за придобиване на собственост от община Ямбол на процесните имоти – решение № 375/05.07.2010 год. по гр. д. № 1480/2009 год., I г. о. и решение № 232/23.11.2012 год. по гр. д. № 154/2012 год., II г. о. Посочва се, че въззивното решение противоречи на т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 год. по тълк. д. № 1/2000 год., ОСГК, ВКС, тъй като не съдържа собствени мотиви по съществото на правния спор. С оглед доказателствата по делото не може да се приеме за доказано, че към датата на влизане в сила на ЗМСМА, процесните имоти са били заведени в баланса или включени в уставния капитал на акционерна фирма с държавно имущество „Вакуумна техника“ ЕАД. Без значение за установяване наличието или липсата на предпоставките по § 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА са обстоятелствата, че към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил във владение на цялата производствена площадка на „Вакуумна техника“ ЕАД, вкл. и на спорните имоти. Алтернативно се посочва, че касаторът е придобил собствеността върху процесните имоти на основание § 42 ПЗР на ЗОбС, тъй като се касае за незастроени имоти и улици, които съгласно предвижданията на ЗРП от 1995 год. са отредени за благоустройствени мероприятия на общината.
Ответникът по касационната жалба – „Вакуум Ел Систем“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, с управител И. Аврамов, чрез пълномощник адв. Р. А., оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. счита жалбата за неоснователна в представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да уважи предявения от „Вакуум Ел Систем“ ООД отрицателен установителен иск, след препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че със заповед № РД-17-48/24.06.1991 год. на министъра на индустрията, търговията и услугите е образувана фирма с държавно имущество „Вакуумна техника“ Ямбол. Фирмата е образувана с имуществото на прекратената фирма „Вакуумни технологии“ Русе, образувана с решение № 50/1989 год. на Министерския съвет като правоприемник на „Технологичен комбинат за вакуумна техника“ Ямбол, който от своя страна е правоприемник на „НПП по вакумна техника“ Ямбол към ДСО „Приборостроене и автоматизация, образувано на основата на „СМОА“ Ямбол и „ПНО“ Ямбол. Със заповед № РД-17-743/05.08.1991 год. на министъра на индустрията, търговията и услугите „Вакумна техника“ Ямбол, е преобразувано във „Вакумна техника“ ЕООД, преобразувано впоследствие във „Вакуумна техника“ ЕАД. С договор от 15.12.1998 год. за покупко-продажба, сключен на осн. чл. 32 ЗППДОбП „Вакуумна техника“ ЕАД /в ликвидация/ е продало на СД „Микрос компютърс – Аврамов и сие“ парцели ХV, ХІV, ХІІІ, ХІІ, ІХ в ПИ № 7857 и парцели І, ІІ, ІІІ, ІV, V, ХVІІ, ХVІІІ в ПИ № 6933, отредени за „Вакуумна техника“ ЕАД по частичното изменение на регулационния план от 1995 год. СД „Микрос компютърс – Аврамов и сие“ е преобразувано във „Вакуум Ел Систем“ ООД, гр. Ямбол, което към момента е във фактическа власт на цялата производствена площадка на „Вакуумна техника“ ЕАД, вкл. на спорните имоти: ПИ с индикатор № 87374.517.10 по КК на гр. Ямбол, в границите на който попадат парцели ХI и ХII в кв. 157а /за озеленяване/ и обслужващи улици, и ПИ с идентификатор № 87374.517.11 по КК на гр. Ямбол, в границите на който попадат парцели II, IV, V, ХVIII и обслужващи улици. Производствената площадка е с непроменени очертания през целия този период, оградена е и се ползва понастоящем от ищцовото дружество в същия вид. С акт за публична общинска собственост № 2029/31.08.2016 год. поземлен имот с идентификатор № 87374.517.10 е актуван като общински на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 2, т.1 ЗОС, § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС.
Съгласно заключението на вещото лице, първият регулационен план на индустриалната зона на гр. Ямбол, където попадат спорните терени е от 1953 год., а следващият, въз основа на който са съставени актовете за държавна собственост, е от 1963 год. През 1990 год. е одобрен нов регулационен план, съгласно който спорните имоти попадат в парцел І в кв. 157. Отреждането по всички изброени регулационни планове е за производствените нужди на праводателите на ищеца. С изменение на ЗРП от 1995 год., кв. 157 по плана на гр. Ямбол е разделен на кв. 157 и кв. 157а, като от парцел І кв. 157, отреден за СМОА /НПП „Вакумна техника“ Ямбол/, се обособяват парцели II, IV, V, XVIII, в кв. 157а, попадащи в имот № 6933 по кадастралния план на града, понастоящем съставляващи имот ПИ с идентификатор № 87374.517.11 по КК на гр. Ямбол от 2005 год., включващ и обслужващите парцелите улици, и парцели ХI и ХII в кв. 157а /за озеленяване/, попадащи в имот № 7857 по кадастралния план на града, понастоящем съставляващи ПИ с индикатор № 87374.517.10 по КК на гр. Ямбол от 2005 год., включващ и обслужващите тези парцели улици.
Преобразуването на държавното предприятие „Вакуумна техника“ Ямбол, във „Вакуумна техника“ ЕООД е извършено със заповед от 05.08.1991 год. на министъра на индустрията търговията и услугите, т. е. преди влизане в сила на ЗМСМА. Ако към момента на влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г., обекти на общинската инфраструктура от местно значение са били заведени в баланса на държавно предприятие, респ. включени в капитала на фирма с държавно имущество, тези обекти не са общинска собственост, а собственост на съответното търговско дружество с държавно участие в капитала. По делото е безспорно, че имотите са записани по баланса на дружеството „Вакуумна техника“ ЕАД към 31.12.1997 год. За времето преди 1990 год. е достатъчно при условията на изключителна държавна собственост да е доказано предоставянето им от държавата, което в случая е установено с представянето на заповедите за преобразуване от 1991 год. и 1995 год. /л. 50-55/. По силата на § 7, ал. 2 ЗМСМА целият имот по регулационния план от 1990 год., който представлява производствената площадка на предприятието – праводател на ищеца, е останал държавна собственост и поради това не е могъл на основание § 7, ал. 1 ЗМСМА да премине в собственост на община Ямбол.
Без значение за правото на собственост на новообразуваните парцели са последващите регулационни промени от 1995 год., предвиждащи прокарване на улици, места за паркиране и озеленяване. За прилагане на тези мероприятия на регулационния план е задължително провеждане на отчуждителната процедура. Неоснователно е позоваването на община Ямбол на действието на чл. 16, ал. 1 и чл. 61, ал. 4 ЗУТ, тъй като то се обосновава с едно невярно твърдение, а именно, че регулационният план от 1990 год. е първи за имотите и след като не е приложен, то с изменението от 1995 год. за пръв път се определят необходимите площи за изграждане на улици и благоустрояване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.
В представеното изложение касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, с обуславящо значение за решаващите изводи на съда и предопределил изхода на спора, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпреки това, от изложените доводи и съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, като релевантен правен въпрос може да се конкретизира и уточни този за приложението на § 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА за придобиване на собствеността от общината върху процесните имоти. Същият не е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС по приложението на разпоредбата, вкл. с посочената от касатора съдебна практика, поради което не обуславя допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение. Съгласно решение № 1176/18.12.2008 год. по гр. д. № 3270/2007 год., III г. о., решение № 52/03.11.2011 год. по т. д. № 325/2009 год., II т. о., решение № 96/11.02.2010 год. по гр. д. № 3122/2008 год., III г. о., решение № 197/28.06.2010 год. по гр. д. № 875/2009 год., І г. о. и др., ако към момента на влизане в сила на ЗМСМА е налице една от алтернативно посочените в § 7, ал. 2 ЗМСМА предпоставки, общината не придобива право на собственост. Конститутивното действие на § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА – придобиване на собствеността от общината по силата на закона – настъпва само при липса на предвидения в хипотезата на ал. 2 юридически факт. В съответствие с тази практика / а и друга – напр. решение № 150 от 7.05.12 год. по гр. д. № 1052/2011 год. ІІ г.о. по горния правен въпрос за приложението на параграф 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА/ и предвид доказателствата по делото, въззивният съд е направил решаващия си извод, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА, спорните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на еднолично търговско дружество с държавно имущество „Вакуумна техника“ ЕООД, впоследствие преобразувано, поради което община Ямбол не е могла да придобие по силата на закона собствеността върху тях по силата на § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА. Предоставеното за стопанисване и управление държавно имущество не може да стане общинска собственост по някой от критериите на § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА /в сила от 17.09.1991 год./ поради забраната, въведена с § 7, ал. 2 на ПЗР на ЗМСМА. Предвид този извод, доводите на касатора, че обособените в рамките на производствената площадка на „Вакуумна техника“ ЕООД зелени площи са отредени за обществено ползване, както и че въззивното решение е постановено в противоречие с чл. 77 ЗУТ и чл. 49 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а имотите са общинска собственост по см. на § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, са ирелевантни за изхода на спора. Посоченото решение № 232/23.11.2012 год. по гр. д. № 154/2012 год., ІІ г. о., което разрешава въпроса за основния разграничителния критерий за преминаването на държавната собственост в общинска по силата на § 7, т. 6 ПЗР ЗМСМА и § 42 ПЗР на ЗОбС, а именно – потребностите, които задоволява съответният имот, е неприложимо за настоящия казус, при установяване на условието по ал. 2 на § 7 ПЗР на ЗМСМА, изключващо възможността за възникване на общинска собственост върху имотите, независимо от наличието на предпоставките по § 7, ал. 1.
По приложението на § 42 ПЗР на ЗОбС за придобиване правото на собственост върху спорните терени от общината въззивният съд не се е произнасял, при липса на наведени във въззивната жалба оплаквания, поради което същите не са предмет и на настоящето производство. Само за допълнение следва да се посочи, че съгласно установената практика на ВКС, недвижим имот, който при влизането в сила на ЗМСМА през 1991 год. се води по баланса на предприятие с държавно имущество, не преминава в собственост на общините и на основание § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС /ДВ, бр. 96/1999 год./, дори актът за преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество да следва влизането в сила на посочената разпоредба /в този смисъл решение № 145/02.12.2015 год. по гр. д. № 2508/2015 год., I г. о./. Включването в капитала на „Вакуумна техника“ ЕООД, респ. на „Вакуумна техника“ ЕАД, отнема възможността имотите да преминат в собственост на общината както на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, така и на основание § 42 от ПЗР на ЗОбС от 1999 год., без оглед на това дали мероприятието, за което са отредени съгласно предвижданията на ЗРП от 1995 год. е с местен обществен или благоустройствен характер. Останалите доводи на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното решение представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не следва да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил всички относими по делото доказателства, изложил е мотиви по установената фактическа обстановка в съответствие с процесуалните си задължения по т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 год. по тълк. д. № 1/2000 год., ОСГК, ВКС, и по доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора към нея предели на въззивното производство.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
С оглед този изход на настоящето производство жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените в него разноски в размер на 3 200 лв., дължими за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображеиня и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49 от 28.08.2018 год. постановено по в. гр. д. № 177/2018 год. по описа на Бургаския апелативен съд по подадената от община Ямбол, представлявана от кмета Г. С., чрез юрк. М. К., касационна жалба срещу него.
ОСЪЖДА община Ямбол да заплати на „Вакуум Ел Систем“ ООД, ЕИК 128059571, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, с управител И. Аврамов, направените в настоящето производство разноски в размер на 3 200 лв. /три хиляди и двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: