О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 29.12.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4529 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Б. С. Т., чрез пълномощника й адв. А. Ц. от САК, обжалва в срок въззивното решение от 19.02.2015 год. по гр. д. № 903/2012 год. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 17.05.2012 год. по гр. д. № 23/1995 год. на Радомирския районен съд, с което касаторката и конституираните в производството като наследници на починалия в хода му ответник Т. Т. – А. Т. Ч. и И. Т. Т. са осъдени да предадат на ищците владението върху части от имоти № № 004126 и 004127 в м. „Г.”, землище на [населено място] д., с площи съответно 435 кв. м. от първия /получена като от площта на имота 533 кв. м. се извадят 98 кв. м., за колкото искът е отхвърлен от въззивния съд/ и 76 кв. м. от втория /от претендираните 77 кв. м. за 1 кв. м. е отхвърлен предявения иск/.
Касаторката поддържа оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост въз основа на изложените съображения. Иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото, респ. отмяната му и вместо това исковете бъдат отхвърлени, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението към касационната жалба касаторката релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – определение № 108 от 9.03.2009 год. по ч. гр. д. № 71/ 2009 год. на І г. о. /неприложено/ по въпроса: Приключила ли е административната процедура по възстановяване собствеността върху земеделски имоти с влизане в сила на решение на ОбСЗ, когато същото не е издадено на основание чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ във връзка с влязло в сила съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Формулирани са и процесуалноправни въпроси, произнасянето по които според касаторката е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като по тях не е формирана съдебна практика, както следва:
Съществено нарушение на процесуалните правила ли е обстоятелството, когато съдът посочи, че ищец е починал в хода на производството, а не е спрял същото и не е конституирал неговите наследници, както и когато не е посочил с кой документ се установява това обстоятелство ?
Съществено нарушение на процесуалните правила ли е обстоятелството, когато съдът посочи, че ответник е страна по дело и спрямо същият решението се простира със сила на пресъдено нещо, когато от делото е видно, че той не е участвал в него и не е наследник ?
Дали решение, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и заповед на кмета по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ се приравнява на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, когато има данни, че е воден иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ?
От кога влиза в сила решение и влязло ли е в сила решение на ОбСЗ, издадено въз основа на заповед по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ, когато същата е изменена с влязла в сила заповед на кмета, потвърдена с влязло в сила съдебно решение и следва ли след изменението да се издаде ново решение на ОбСЗ?
Следва ли по реда на косвения съдебен контрол съдът, пред който е представено решение по земеделската реституция и оспорено от другата страна, да изследва въпроса относно броя на състава на комисията и състав от двама: началник и член могат ли да съставят кворум и да постановят валидно решение ?
Може ли мълчаливо да бъде отменено решение на ПК, влязло в законна сила и придружено със скица, на основание постановено решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ и доказани реални граници ?
Нищожно ли е решение на ПК, ако местността, посочена в него, е различна от местността, в която имотът попада ?
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявения срещу касаторката иск за ревандикация на част от спорните земеделски имоти, въззивният съд приел, че ищците по делото, като наследници на Н. С., се легитимират за собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ с решение № РГ 33 от 10.08.2011 год. на ОбСЗ, което е валидно. Противопоставените от ответниците права върху имотите въз основа на издадено в тяхна полза решение № 10Г от 7.04.99 год. е неоснователно, с оглед установеното от приетите заключения на техническите експертизи частично застъпване във възстановените на двете страни земеделски имоти и разрешения във връзка с това спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с влязлото в сила решение № 181 от 16.07.2008 год. по гр. д. № 506/2007 год. на Пернишкия окръжен съд в полза на ищците. Последното обуславя недопустимост за осъществяване на проверка относно материалната законосъобразност на решението в полза на ищците. По отношение на решението, издадено в полза на ответниците /от 7.04.99 год./ въззивният съд приел същото за нищожно, с оглед възстановяването на имот в м. „Ш.”, който не е заявен за възстановяване, поради което и това решение не ги легитимира като собственици на имот № 004118 по картата на землището на [населено място] д.. За неоснователен е приет и доводът им за придобиване на собствеността върху спорните имоти на основание придобивна давност с оглед изключването на този придобивен способ съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ до 22.11.97 год., а след това поради незавършена процедура по възстановяване на собствеността. С оглед безспорния по делото факт на владение върху части от имотите от страна на ответниците, установен и от приетите във въззивното производство заключения на техническите експертизи за местоположението на поставените огради, съдът е уважил ревандикационния иск за тези части, попадащи в оградения от ответниците терен, приемайки, че същите са в тях без основание – издаденото впоследствие решение № 4136 от 19.09.2011 год. не е придружено със скица, за да се приеме за завършена процедурата по възстановяването на имотите, описани като ливади от 0.580 дка и 0.120 дка.
По спорния въпрос по делото в чие лице е възстановена собствеността върху имота, владян от касаторката при наличието на конкуренция между издадените в полза на двете страни решения на ОбСЗ, въззивният съд зачел конститутивния ефект на решението № РГ33 от 10.08.2011 год. в полза на ищците по делото, с оглед постановяването му след разрешаване на спора за материално право с влязлото в сила решение по гр. д. № 506/2007 год. на Пернишкия окръжен съд. Това решение разрешава със сила на присъдено нещо заявеното от двете страни по делото право на собственост върху имота към миналия момент на образуване на ТКЗС, съответно предопределя легитимацията им към настоящия момент. Затова и поставеният от касаторката въпрос за обуславяне приключването на административната процедура по възстановяване на собствеността от постановяване на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ не е обуславящ изводите на въззивния съд, тъй като произнасяне по него не е налице. При разрешения спор между страните на кого следва да се възстанови собствеността върху спорните земеделски имоти, заявени и от двете страни с претенции, че са били собственост на всеки от наследодателите им, като собственици към настоящия момент се легитимира страната, успешно провела иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и въз основа на издаденото в нейна полза решение. Поради това и издаденото преди това решение в полза на касаторката не може да я легитимира като собственик и този извод на въззивния съд не е обусловен от поставения в изложението въпрос за приложение на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, нито от останалите въпроси във връзка с неговата валидност. Идентичността на спорните имоти с възстановените такива е установена от множеството заключения на техническите експертизи, владението им от страна на касаторката не е било спорно, а е установено и от събраните на мястото на огледа свидетелски показания, поради което и изводът за основателност на предявения ревандикационен иск за части от възстановените на ищците земеделски имоти е обусловен от наличието на предпоставките на чл. 108 ЗС – ищците по делото се легитимират като собственици с постановеното в тяхна полза след решаване на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ решение на ОбСЗ № РГ 33 от 10.08.2011 год. на имотите с № № 004126 и 004127, части от тях /установени от заключенията на техническите експертиза/ се владеят от касаторката без основание, тъй като решението в нейна полза № 10РГ от 7.04.1999 год. не може да я легитимира като собственик – възстановеният с него имот попада във възстановените по-горе имоти, картата на възстановената собственост поради това е променена. Същата не може да се легитимира и с постановеното решение № 4136 от 19.09.2011 год., с което е възстановен имот в същата местност, различен от спорните такива, а именно находящ се в строителните граници и процедурата по възстановяването на който не е приключила с оглед индивидуализацията му.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поставените правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да са относими към предмета на делото и по тях въззивният съд да се е произнесъл, както и произнасянето да е обусловило правните му изводи в решението. Формулираните от касаторката в изложението й нямат тази характеристика, поради което и не могат да обосноват наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Вярно е, че въззивният съд в обжалваното решение е допуснал неточност относно двама от ищците /производството по отношение предявения от В. С. Т. и Б. Н. С. иск е прекратено/, но това не е обусловило извода за частичната основателност на предявения от останалите ищци ревандикационен иск. Затова и този въпрос, както и останалите такива – за страните по приключилото производство по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, в което е участвала касаторката, и за издаваните заповеди на кмета, не са относими към изхода на делото, а по въпросите относно валидността на решенията на ОбСЗ и косвения съдебен контрол е налице съдебна практика, с която не се констатира противоречие, доколкото е налице произнасяне, а такова не се и твърди от касаторката /поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поради липса на съдебна практика/.
В обобщение следва извода за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 51 от 19.02.2015 год. по гр. д. № 903/2012 год. на Пернишкия окръжен съд в обжалваната му от Б. С. Т., чрез адв. А. Ц., потвърдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: