О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр. София, 29.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4542 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 53625 от 27.04.2015 г. на Е. Т. Л. чрез адвокат С. Д. от САК против определение № 6076 от 17.03.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 1612/2015 г. на Софийски градски съд, с което не е прието възражение вх.№ 3123183 от 12.05.2015 г. на Е. Т. Л. против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена на 22.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 2068/2013 г. на Софийски районен съд, 57 състав, както и е оставена без разглеждане частната жалба на Е. Т. Л. против разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.
С частната жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му изцяло.
Ответникът по жалбата К. В. В., чрез адвокат Й. Й. от САК е подал писмен отговор, с който поддържа, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
В частта, с която се обжалва отказът на въззивния съд да приеме възражението по чл. 423 ГПК частната жалба е процесуално недопустима съобразно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В отговор на въпроса „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване” на първо място е уточнено, че в обхвата на питането попадат и определенията, с които въззивният съд се е произнесъл по съществото на депозирано възражение по чл. 423 ГПК (наред с останалите актове, постановени в заповедното производство – тези по : чл. 410 ГПК, чл. 413, ал. 1 ГПК, чл. 415, ал. 2 ГПК, чл. 416 ГПК – вр. чл. 404, т. 1 ГПК, чл. 419 ГПК, чл. 420 ГПК). На така поставения въпрос е отговорено, че заповедното производство е по същество двуинстанционно, поради което и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в неговите рамки определения. Ето защо частната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата й част частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 3 ГПК въззивният съд дължи да се произнесе и по подадените с възражението частни жалби по чл. 419, ал. 1 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение само в случай, че е приел като основателно възражението по чл. 423 ГПК (в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК). В настоящия случай е налице отказ на съда приеме възражението по чл. 423, поради което правилно съдът е оставил без разглеждане частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, тъй като произнасянето по нея се явява безпредметно. Отделно от това, както правилно е констатирал СГС, жалбата по чл. 419, ал. 1 ГПК е подадена извън 2-седмичния преклузивен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6076 от 17.03.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 1612/2015 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставена без разглеждане инкорпорираната във възражение вх. № 3123183 от 12.05.2015 г. частна жалба на Е. Т. Л. против разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена на 22.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 2068/2013 г. на Софийски районен съд, 57 състав.
В тази му част настоящото определение не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖАНЕ частната жалба на Е. Т. Л. с вх. № 53625 от 27.04.2015 г. в частта й, с която е обжалвано определение № 6076 от 17.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 1612/2015 г. на Софийски градски съд в частта му, с която не е прието възражение вх. № 3123183 от 12.05.2015 г. на Е. Т. Л. против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена на 22.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 2068/2013 г. на Софийски районен съд, 57 състав.
В тази му част настоящото определение може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: