О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
гр. София, 21.10.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2175 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 26.10.2015 год. по гр. д. № 539/2015 год. Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 8.04.2015 год. по гр. д. № 370/2014 год. на Павликенския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от С. З. Н. от [населено място], [община] против И. Д. Н. от същото село, искове по чл. 109 ЗС за премахване от последния на незаконно изградени две септични /помийни/ ями, водооточни тръби и отвори в каменната ограда.
Ищецът С. З. Н. обжалва въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това исковете бъдат уважени, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поставени са процесуалноправни въпроси, свързани с изготвяне на доклада от първоинстанционния съд при допуснати нарушения на чл. 146, ал. 2 и чл. 145 ГПК, неотстранени от въззивния съд, което е в противоречие с т. 2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. В нарушение на процесуалните правила и в противоречие на същото тълкувателно решение въззивният съд не е назначил експертиза по делото за установяването на правно значим факт, в който смисъл е налице оплакване от страна на жалбоподателя пред въззивния съд. Касаторът се позовава и на решения на ВКС по горните процесуалноправни въпроси, с които произнасянето на въззивния съд е в противоречие.
В писмения отговор на конституираните с разпореждането на въззивния съд от 12.07.2016 год. наследници на починалия на 12.04.2016 год. ответник И. Д. Н. – Б. Й. Н. от [населено място] и Й. И. Н. от гр. В. Т., чрез адв. Хр. Д., се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по изложените съображения. Претендират присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск по чл. 109 ЗС, предявен от настоящия касатор против ответника И. Н., починал в хода на производството и заместен от законните му наследници, като не е спорно, че страните са собственици на съседни имоти. Ищецът е претендирал премахване от ответника на незаконно построени от него в собствения на ищеца имот две септични ями, водооточни тръби и отвори в съществуващия зид между имотите, тъй като с изливането на отпадни води му се пречи да упражнява своето право на собственост върху собствения му имот.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, препращайки към изложените от него мотиви, съгласно чл. 272 ГПК, приел, че не е установено по делото наличието на септичните ями в имота на ищеца, както и тръби, преминаващи през каменната ограда между двата имота, нито изливане на отпадни води в тях, довели до разрушаване на тази ограда. Доказателствената тежест за установяване на твърдените действия на ответника, с които да пречи на ищеца да упражнява спокойно своето право на собственост е на последния, а от събраните доказателства същите не се установяват. Напротив, от писмените и гласни доказателства се установява наличието на една неизползваема към настоящия момент септична яма в имота на ищеца, което не подкрепя твърденията му за неоснователни действия от страна на ответника.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед поддържаните основания за допускане на касационното обжалване – противоречие със сочената задължителна съдебна практика. Както е прието в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, следва да е включен в предмета на спора, да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно, касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, тъй като същите са относими към правилността на постановеното решение и подлежат на обсъждане при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторът е формулирал процесуалноправни въпроси, свързани с доклада на първоинстанционния съд и дадените указания на страните с доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, които не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е произнасял по тези въпроси, нито те са обосновали правните му изводи въз основа на възприетата фактическа обстановка. Последната е установена от събраните по делото доказателства, като ищецът, сега касатор, не е искал допускане на експертиза с поставени конкретни задачи с оглед установяване на твърдян от него релевантен факт, нито в първоинстанционното производство, нито е поддържал такива оплаквания във въззивната си жалба, за да се обсъждат правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото. Такъв е направен още с определението от 13.02.2015 год. от първоинстанционния съд, със съответните указания към ищеца за доказване на твърдените въздействия, за които му е указано, че не сочи доказателства, такива не е посочил и в съдебното заседание на 11.03.2015 год., в което е обявен окончателния доклад по чл. 146 ГПК. Поради това и поддържаните в изложението доводи не могат да обосноват наличието на процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, за да се обсъжда наличието на допълнителните такива по т. 1 и т. 2. Поради това цитираната съдебна практика е неотносима в настоящия случай.
Развитите от касатора доводи против възприетите от съда факти представляват по своята същност оплаквания за неправилност на обжалваното решение, но не могат да обосноват наличие на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, поради което и то не се допуска. С оглед на този изход касаторът следва да понесе направените от ответниците в настоящето производство разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 534 от 26.10.2015 год. по гр. д. № 539/2015 год. на Великотърновския окръжен съд по подадената от С. З. Н. от [населено място], [община] касационна жалба против него.
Осъжда С. З. Н. от [населено място], [община], ЕГН [ЕГН] да заплати на Б. Й. Н. от същото село и на Й. И. Н. от гр. В. Т., [улица], № 16, вх. „А”, ет. 5, ап. 15 направените разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: