О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София, 01.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 389/2018 г. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. А., [населено място] , [община], представлявана от адвокат Н. М., против определение № 164 от 26.09.2017 г. по гр. д. № 3508/2017 г. на ВКС, IІ г.о, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 135 от 13.04.2016 г. по в. гр.д. № 146/2016 г. на Хасковския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 и чл. 304 ГПК и е прекратено производството по нея.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна. Твърди, че е наследник на имотите, за които се води делото и представеното с молбата за отмяна удостоверение за наследници я определя като заинтересована страна, която има правен интерес да инициира извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила решения.
Ответниците по частната жалба К. К. Р. и Р. Р. Р. не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
В обжалваното определение предходният състав на ВКС, ІІ г.о., е приел, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Хасковския окръжен съд е подадена от процесуално нелегитимирано да иска отмяна лице. В конкретния случай молителката не е сред лицата, посочени в чл. 303 и чл. 304 ГПК, имащи право да инициират производство по отмяна на влезли в сила решения, а именно – заинтересована страна или лице, спрямо което решението има сила. Същата не е била страна в производството по предявения иск за собственост по чл. 108 ЗС, не е имала качеството на необходим другар на страната на ищеца или на ответника, не е била участник в спорното правоотношение по делото и влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо спрямо нея, нито уврежда правата й. С оглед на това молбата за отмяна е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г.о. поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Производството за отмяна представлява извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна: „ заинтересована страна“ – т. е. лице, което е участвало като страна по делото, по което е постановено неблагоприятното за него решение /в случаите по чл. 303 ГПК/, както и трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна в производството, с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т.е. в хипотезата на необходимо другарство, при която хипотеза всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което е единно и неделимо /в този смисъл т. 10, ТР № 7/ 31. 07. 2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай молителката не е процесуално легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение по ревандикационния иск, тъй като не е била конституирана и не е участвала като страна в производството и спорното правоотношение, предмет на делото, не е от такова естество, че да обосновава процесуалната й легитимация в процеса като необходим другар. Молителката не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението и то не засяга твърдените от нея права върху процесния недвижим имот. Молбата за отмяна е недопустима и поради това,че молителката разполага с друго средство, за да защити правата си. Ако твърди, че притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, тя може да го защити срещу всяко трето лице, което го смущава или заплашва, като установи със сила на пресъдено нещо притежаването на твърдяното право – с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Законодателят е предвидил още и правни средства за защита на нарушено владение – владелчески искове по чл. 75, 76 ЗС, както и иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик – ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Молителката не е участвала като страна в приключилото дело, няма качеството на необходим другар и решението не разпростира действието си спрямо нея, поради което и правилно предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената молба като процесуално недопустима.
По тези съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 164 от 26.09.2017 г. по гр. д. № 3508/2017 г. на ВКС, IІ г.о, с което е оставена без разглеждане молбата на С. Р. А., [населено място], [община], за отмяна на влязло в сила решение № 135 от 13.04.2016 г. по в. гр.д. № 146/2016 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 34 от 14.01.2016 г. по гр. д. № 1940/2015 г. на Хасковския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: