О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 21.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 3539 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.3 т. 1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. Nо 7742/ 08.06.2015 год. А. Б. М. от г.С. чрез адв.И. И.- САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1430 от 28.05.2015 година по ч.гр..д. Nо 2105/2015 година на АС- София , с което е потвърдено Определение от 17. 04. 2015 год. за по гр.д. Nо 7634/ 2014 година на Софийския градски съд по чл. 83 т. 2 ГПК досежно дължимостта на разноските по делото.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно поради неправилно приложение на закона и несъобразяване с доказателствата по делото касаещи материалното положение на молителя, покриващи критериите за освобождаване от заплащане на ДТ.
С изложение към частната касационна жалба , искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК с тезата , че е налице противоречиво разрешаване на въпросите: 1./ „допустимо ли е разделително да се разглежда чл. 83 т.2 ГПК от районният съд , който се произнася единствено по искането за освобождаване от заплащане на ДТ и пропуска да се произнесе по искане за освобождаване от разноски, въпреки направено нарочно искане за това от Молителя ? 2./ допустимо ли е да се тълкува наличието на доходи от собственост върху възбранен имот , които освен това е на етап груб строеж и какъв точно е критерият и средствата за установяването и преодоляването на подобен процесуален абсурд?
Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с довод , че обжалваното определение е произнесено в нарушение на ТР 6/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС относно компетентността на съда, който следва да се произнесе по искането за освобождаване от ДТ и разноски, както и по въпроса :“длъжен ли е съдът да съпостави цената на иска , общото материално състояние и останалите относими обстоятелства, при преценка на социалния статус на молителя“.
По делото няма писмено становище на насрещната страна.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, попадащ в категорията „други производства“ по см. на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК и е процесуално допустима .
Съдебното исково производство е образувано по иска на А. Б. М. от [населено място] срещу Ц. С. Н. от С. за сумата 510 114 л3., обезщетение за вреди и пропуснати от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предвид на водени от ответника срещу нея граждански и изпълнителни дела на основание неистински документи.
С допълнителна молба А. Б. М. е поискала да бъде освободена от заплащане на ДТ и разноски по предявения иск с оглед на значителния му размер, пълната и неплатежоспособност по обективни и субективни причини, като е представила и съответно Декларация за материално и гражданско състояние, служебно бележки от Агенцията по заетостта, Решение за прекратяване на граждански брак, медицинска документация,постановление ЧСИ за налагане на възбрана на недвижим имот.
С определение от 25.06.2014 година, състав на Софийския градски съд е оставил отхвърлил искането за освобождаване от ДТ, приемайки , че притежаването макар и в съсобственост на три недвижими имота е имущество над средното, притежавано от гражданите в страната и не може да се приеме , че молителката отговаря на условията на закона.с определение от 06.08.2014 год. състав на АС-София е потвърдил отказа за освобождаване от ДТ, като наред с доводите на първата инстанция е констатирал , че молителката притежава и гараж , който не е декларирала, както и при справка в търговския регистър е констатирано , че А. Б. М. е едноличен собственик на капитала на търговско дружество [фирма].С Определение на ВКС не е допуснато до обжалване подадената касационна жалба срещу така постановените определения на съдилищата.
С нова Молба вх.Nо 154050/ 22.012.2014 година А. Б. М. отново е поискала от състав на софийския градски съд освобождаване от такси и разноски по чл. 83 т.2 ГПК, позовавайки се на чл. 253 ГПК и „нови обстоятелства“- а именно , че вече притежава само 1 бр.недвижимо имущество- апартамент и гараж, които са възбранени , излага доводи , че посочената фирма [фирма] е регистрирана по инициатива на бюрото по труда с цел включването и в конкурс по ОП на МСП и агенцията по заетостта за безвъзмездна помощ за започване на бизнес и няма , че няма реализирана търговска дейност , както и е налице влошено здравословно състояние , което изисква средства за медикаментозно лечение.
С Определение от 10.02.2015 година , състав на софийския градски съд е отхвърлил искането на А. М. за освобождаване от ДТ, а с Определение от 17.04.2015 година е отхвърлено и искането и за освобождаване от заплащане на разноски по делото.
С Определение No 774/18.03.2015 година по ч.гр.д. 960/2015 год. , състав на АС-София е отменено определението на СГС от 10.02.2015 година , като е постановено, че молителката А. Б. М. се освобождава от внасянето на ДТ по гр.д. No 7634/2014 год. на СГС.
С Определение Nо 1430/ 28.05.2015 година постановено по ч.гр.д. No 2105/2015 год. състав на АС-София е потвърдил определението от 17.04.2015 година , постановено по гр.д. No 7634/2014 год. на СГС, с което е отказано освобождаването на А. М. от заплащане на разноски по делото.
След преценката на така изложените данни и като прецени доводите на частната жалбоподателка и защитата и в контекста на разясненията по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките и условията за допускане на касационно обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване по частната касационна жалба на А. Б. М. не може да бъде допуснато .
На първо място поставените въпроси: за „допустимостта разделително да се разглежда чл. 83 т.2 ГПК от районният съд , който се произнася единствено по искането за освобождаване от заплащане на ДТ и пропуска да се произнесе по искане за освобождаване от разноски, въпреки направено нарочно искане за това от Молителя е неотносим към предмета на спора по настоящото дело, тъй като обжалването по делото касае само и единствено отказът на съдилищата А. М. да бъде освободена от заплащане на разноски по делото.Дали е следвало или не искането по чл. 83 т.2 ГПК да бъде произнесено с единен съдебен акт, не е предмет на настоящото дело.ето защо този въпрос не отговаря на критериите по цитираната задължителна съдебна практика за правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
За да бъде конкретно изведен правен въпрос база за селекция за допускане на касационното обжалване , въпросите следва да не съдържат фактическа или правна предпоставка , която не е въведена като относима към обжалваното решение / в смисъла на родово понятие за произнесен съдебен акт/ на съда. Въпросът за допустимостта решаващия съд да тълкува наличието на доходи от собственост върху възбранен имот , които освен това е на етап груб строеж и какъв точно е критерият и средствата за установяването и преодоляването на подобен процесуален абсурд е не само именно от тази категория, касаещо фактическото състояние на недвижимия имот и без отношение към мотивите на съда , засягащи материалното състояние на молителя , като основен елемент за преценка. А точно какъв следва е критерият и дали има „процесуален абсурд“ е въпрос по същество , на който касационният съд не може да отговори в етапа на селекция.
Не може да обуслови извод за допускане до касационно обжалване довода по изложението към частната касационна жалба ,а именно , че обжалваното определение е произнесено в нарушение на ТР 6/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС относно компетентността на съда, който следва да се произнесе по искането за освобождаване от ДТ и разноски,тъй като няма данни произнасянето да е станало от друга , а не от сезираната инстанция.
Въпросът “длъжен ли е съдът да съпостави цената на иска , общото материално състояние и останалите относими обстоятелства, при преценка на социалния статус на молителя“, също не е от категорията на правните въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , т.е. да е пряко свързан с предмета на делото – онези обстоятелства , за които съдебните инстанциите по същество са формирана воля. Не отговаря на законовото понятие правен въпрос , тъй като изисква отговор относно критерия „социален статус“ , какъвто законодателят не визира и който критерий евентуално би създал противоречие с европейските принципи за равно третиране на страните и справедлив процес.
Ето защо и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 278 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 7742/ 08.06.2015 год. А. Б. М. от г.С. чрез адв. И. И.- САК срещу Определение Nо 1430 от 28.05.2015 година по ч.гр..д. Nо 2105/2015 година на АС- София , с което е потвърдено Определение от 17. 04. 2015 год. за по гр.д. Nо 7634/ 2014 година на Софийския градски съд по чл. 83 т. 2 ГПК досежно дължимостта на разноските по делото.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :