О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 06.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4049 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 86611 от 24.06.2016 г., подадена от Е. А. Д. чрез адвокат Н. С. от САК, против въззивно решение № 4428 от 31.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3705/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „г” въззивен състав.
Ответницата по касация М. А. Д. чрез адвокат Ю. С. от САК е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява срещу допускането на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 271-ІІ-79 от 14.10.2015 г. по гр.д.№ 47340/2012 г. по описа на СРС, ІІ г.о., 79 състав, с което по предявен от М. А. Д. срещу Е. А. Д. иск с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН, е била обявена нищожността на саморъчно завещание, съставено от А. П. Д., починал на 24.05.2011 г., вписано в Службата по вписванията при Софийския районен съд с вх. рег. № 37220, том ХІ, № 19.
За да постанови този резултат, въззивният съд (при извършена самостоятелна оценка на събраните доказателства относно релевантните за спора факти и изложени собствени фактически и правни изводи) е приел, че в процесното завещание има посочени две дати (в началото на материализиращия завещанието документ – 16.12.2004 г., а в края на текста, преди подписа – 16.12.2003 г.), а невъзможността да бъде установена датата на съставяне на завещанието е равносилно на липса на дата, което е абсолютно основание за обявяване на завещанието за нищожно.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите :
(1) Вярно ли е, че значението на датата на саморъчното завещание по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗН е задължително, защото само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едно от тях от последващото?
(2) Вярно ли, че завещателната дееспособност се преценяван не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието?
(3) При липса на завещателни разпореждания, предхождащи или последващи процесното саморъчно завещание, посочването на две дати в същото, води ли задължително до пълна нищожност на завещателните разпореждания?
(4) Техническа грешка – поставяне на две различни дати в едно саморъчно завещание, може ли да бъде основание за нищожност при еднаквост на последиците при двете различни дати?
(5) Нищожността не е ли тежка и несправедлива санкция за техническа грешка, която не води до последици различни от желаните от завещателя?
(6) Ако в завещанието има две дати, следва ли да се даде възможност на страната по делото, която се ползва от завещанието, да установи на коя от двете дати е съставено и подписано собственоръчното завещание от завещателя?
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
Както е прието с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В настоящия случай не е налице нито един от релевираните от касатора селективни критерии по отношение на който и да е от поставените в изложението въпрос.
Не е налице противоречие, а пълно съответствие между формираната от въззивния съд правораздавателна воля и относимите към случая Р № 105 от 21.10.1991 г. по гр.д.№ 853/1991 г. на ВС, І г.о. и Р № 1302 от 20.12.1991 г. по гр.д.№ 1102/1991 г. на ВС, І г.о., с които е прието, че саморъчно завещание, в което завещателят е посочил различни дати на съставяне, е нищожно и не произвежда действие. В този смисъл е формирана и задължителна практика (напр. – Р № 398 от 16.01.2013 г. по гр.д.№ 992/2011 г. на ВКС, ІV г.о.), с която се приема, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Завещанието е строго формален акт и датата на съставянето му е един от съществените му задължителни реквизити, тъй като само въз основа на нея може да се извърши преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането, както и за автентичността на документа. Ако в завещанието са посочени две дати, такава преценка е невъзможна, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че първата от тях сочи началото на съставянето му, а другата бележи края на извършването на разпореждането. Подобно значение на датите не може да се предполага, а следва да личи от самия текст на завещанието. В настоящия случая не е възможно първата от датите да е такава, сочеща началото на процеса по съставянето, а другата – края на съставянето на завещанието, защото първата дата (16.12.2004 г.) не предхожда, а следва във времето втората (16.12.2003 г.).
Останалите представени от касатора съдебни актове в подкрепа на искането му за допускане на обжалването не са относими към настоящия случай и не са годни да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Така, с Р № 1276 от 29.10.2004 г. по гр.д.№ 666/2003 г. на ВКС, ІV г.о. е обсъждана действителността на нотариално, а не саморъчно завещание, а изискванията относно формата на двата акта са различни. С Р № 169 от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 5953/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. е разгледан случай, в който доказано саморъчно изписаното завещание съдържа означение за една единствена дата на съставянето му. В случая, разрешен с Р № 28 от 09.02.2009 г. по гр.д.№ 2469/2008 г. на ВКС, І г.о., е ставало дума за доказано неавтентичен документ, материализиращ саморъчно завещание, а случая по Р № 498 от 24.08.2009 г. по гр.д.№ 1331/2008 г. на ВКС, І г.о. – за написано на пишеща машина (и по тази причина нито нотариално, нито саморъчно) завещание, като и по двете дела изобщо не е разискван въпроса за значението на датата на съставяне на „завещанията”. Неотносима съдебна практика е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р № 343 от 01.11.2011 г. по гр.д.№ 1147/2010 г. на ВКС, І г.о., в което е обсъждано значението на обстоятелството дали подписа на завещателя предхожда или следва изписването на датата. В настоящия случай и двете дати предхождат подписа на завещателя, поради което съставляват част от съдържанието му и нито една от тях не може да бъде игнорирана при преценката дали е спазена формата по чл. 25, ал. 1 ЗН. Останалите представени актове са определения по чл. 288 ГПК, които – като актове на специфична правораздавателна дейност, в рамките на която не се разрешават въпроси по съществото на гражданско-правни спорове – не съставляват част от съдебната практика нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените от нея разноски за защита пред ВКС – сумата 500 лева, представляваща договореното и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат за фазата по селектиране на жалбите, видно от ДПЗС № 680963 от 12.09.2016 г., представляващ и разписка за плащането.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4428 от 31.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3705/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „г” въззивен състав.
ОСЪЖДА Е. А. Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Д., сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: