О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София, 07.06.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 1524 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 1378 от 25.02.2016 г. на Р. Г. Н. чрез адвокат Е. П. от САК срещу въззивно решение № 9 от 04.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 647/2015 г. по описа на Софийския окръжен съд, ГО, І-ви въззивен състав.
Ответницата по касация В. С. А. е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като оспорва да са налице основания за допускане на касационното обжалване, оспорва основателността на касационната жалба и претендира разноски.
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е отменил решение № 37 от 04.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 95/2014 г. на Районен съд – Своге в частта, с която Р. Г. Н. е осъден да заплати на В. С. А. сумата 2 056,66 лв. (разлика над дължимата сума от 4 020,34 лв. до присъдената от РС сума от 6 077 лв.) като обезщетение за пропуснати ползи, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за периода от 20.12.2011 г. до 31.07.2014 г. за разликата над сумата 4 020,34 лв. до сумата 6 077 лв. Решението на РС е потвърдено в частта, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договора за издръжка и гледане, сключен между В. С. А. и Р. Г. Н. с нотариален акт № 39, т.2, н.д.№ 22/2011 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху следния недвижим имот: ? ид. части от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 58 кв. м., заедно с ? ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ III-220 в кв.6 по плана на с. г. Л., с площ 802 кв.м., срещу поетото от ответника задължение да гледа и издържа ищцата до края на живота й. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която на основание чл. 108 ЗС ответникът е осъден да предаде на ищцата владението върху описания имот, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 4 020,34 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които я е лишил в периода 20.12.2011 г. – 31.07.2014 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
След изрично дадени указания при администриране на касационната жалба е представено изложение на основания за допускане на касационното обжалване, като последното се иска в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че „съдът се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС”, обективирана в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Въпрос не е формулиран. Изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК преповтаря съдържанието на касационната жалба, като касаторът е развил своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля и разбирането си, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително е процедирано в отклонение от разясненията по т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Както е прието с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването.
Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе правен въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Изложеното мотивира ВКС да приеме, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По-нататък в изложението се поддържа, че е налице основанието за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място е поставен въпроса Ако лицето, което следва да се гледа и издържа, не е доволно от изпълнението на задължението на приобретателя по договор за издръжка и гледане по гледането и издръжката, трябва ли да констатира нуждата от трансформация на задължението, изпълнявано спрямо него в парична престация като поиска от приобретателя заплащане на сума пари за издръжката вместо престацията в натура ? По отношение на така поставения въпрос не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Наличието на уеднаквена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая такава съществува, а именно – цитираните от въззивния съд решения на ВКС : решение № 439 от 22.12.2011 г. по гр.д.№ 90/2011 г., ІІI г.о., решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 756/2009 г., ІІI г.о., решение № 494 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 642/2011 г., ІV г.о., решение № 243 от 17.07.2015 г. по гр.д.№ 6828/2015 г., ІV г.о. С тях е разяснено, че в хипотези, когато кредиторът по договор за издръжка и гледане не дава съдействието, необходимо за изпълнението на задължение на приобретателя в натура, длъжникът не се освобождава от задължението за издръжка, тъй като то може да се престира освен в натура също и в пари. При отказ на кредитора да приема натуралната издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да е необходимо решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Това тълкуване се споделя от настоящия състав на съда, то е възприето и от въззивния съд, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по посочения въпрос при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, този въпрос няма и обуславящо значение за изхода на спора, тъй като основаните на цитираната практика съображения са развити във въззивното решение само за пълнота на изложението. Окръжният съд е приел, че в случая пречките за изпълнение на задължението не са създадени от В. С. А., съответно – тя не е изпадала в състояние на забава на кредитора, а развалянето е обусловено от пълната липса на надлежно изпълнение от м. март 2012 г. насетне.
На следващо място основанието за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа и по въпроса Следва ли да се осъди приобретателят по договор за издръжка и гледане да заплаща на прехвърлителя на имота, спрямо когото се изпълнява задължението за издръжка и гледане, обезщетение за неползване от него на имота при положение, че никой не е спирал прехвърлителя да ползва имота и самият той по собствена воля е решил да не ползва имота, като дори с преместването си от имота е създал трудности на приобретателя във връзка с изпълнението от него на договора за издръжка и гледане ? Въпросът няма обуславящо значение за изхода на спора, тъй като не е бил поставен на вниманието на въззивния съд, поради което и не е обсъждан в атакуваното решение. Доколкото не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, този въпрос не е годен да обуслови допускане на касационното обжалване.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на В. С. А. разноските за защитата й в производството по чл. 288 ГПК, които възлизат на сумата 900 лева – адвокатско възнаграждение, договорено с ДПЗС № 0557826 и заплатено в брой.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 1378 от 25.02.2016 г. на Р. Г. Н. чрез адвокат Е. П. от САК срещу въззивно решение № 9 от 04.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 647/2015 г. по описа на Софийския окръжен съд, ГО, І-ви въззивен състав.
ОСЪЖДА Р. Г. Н., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на В. С. А., ЕГН [ЕГН] сумата 900 (деветстотин) лева – разноските за защитата й в производството по чл. 288 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: