Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
София, 23.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Т. ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2299/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 290-293 ГПК.
Г. Г. Щ. от [населено място], [община] обжалва и иска отмяна на въззивно Решение Nо 19 от 05.02.2018 год., по в.гр.д. Nо 485/2017 година на ОС- Добрич, постановено в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр. с § 35 на ЗИДЗКИР – ДВ. бр.57/2016 год.
С касационната жалба на Г. Щ. се подържа, че обжалваното въззивно решение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 280 т.1, т.2 и т. 3 ГПК.
С втора- самостоятелна касационна жалба Л. К. И. и Н. Л. И., и двамата от [населено място] обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 19 от 05.02.2018 год., по в.гр.д. Nо 485/2017 година на ОС- Добрич, постановено в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, във вр. с § 35 на ЗИДЗКИР – ДВ. бр.57/2016 год.
Касационната жалба на Л. и Н. И. е насочена срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция по отношение нанасянето като самостоятелна кадастрална единица на собствения им имот – парцел *, имот пл. No * в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 година и производството е прекратено, като се поддържат доводи за нищожност, недопустимост респ. неправилност, поради допуснати нарушения по приложението на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане и игнориране на доказателствата по делото, необоснованост от гл.т. на изводите на втората инстанция, че първоинстанционният съд не е съобразил решението си с предмета на спора.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Е. К. Г., Д. П. С.-И., К. П. Д. и П. Ж. С. чрез процесуалния им представител – адв.И. Ж. – АД Д., с който се поддържа, че по поставените въпроси от касаторите няма отговор от страна на съда с постановеното съдебно решение, поради което няма основания за допускане на касационното обжалване. По съществото на касационната жалба се поддържа, че оплакванията за неправилност са неоснователни. Претендират се разноски за производството.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна на обжалваното въззивно решение и закона, намира :
Касационното обжалване е допуснато на основание очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, т.е. на основание чл. 280, ал.2 предл. 3-то ГПК.
Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване, по начина на уредбата в закона, предполага служебно произнасяне независимо от искането на касатора да се допусне касационното обжалване в приложното поле на някое от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Констатацията на касационния съд в етапа на селекция е резултат на преценката за очевидно съществуващи пороци на обжалваното въззивно решение при формираме и обективиране волята на съдебния състав в диспозитива на съдебния акт и пълното несъответствие с постановения от районния съд диспозитив по исковете на Г. Г. Щ., в контекста на задължителните разяснения на ТР 8/2014 год. на ОСГК на ВКС касаещо приложението на чл. 54, ал.2 ЗКИР.
По основателността на касационната жалба.
С решението на първоинстанционния съд е налице произнасяне по исканията на ищеца Г. Г. Щ., квалифицирани от съда и без противопоставяне от страна на страните, като исково производство по чл. 54, ал.2 ЗКИР във вр. с § 35 на ЗИДЗКИР – ДВ. бр.57 / 2016 год. заявено срещу две групи ответници- Л. К. И. и Н. Л. И., както и срещу Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И..
Районният съд е приел по иска с правно основание чл. 54 , ал.2 ЗКИР за установено по отношение на всички посочени ответници, че Г. Г. Щ. с собственик на недвижим имот, представляващ част от ПИ с идентификатор ***, включващ парцел * с площ от 860 кв.м.; парцел * с площ от 815 кв.м., парцел * с площ от 820 кв.м. от които собствени са 470 кв.м., всичките с пл. No * в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 година, който недвижим имот към 2006 година неправилно е заснет като част от имота на ответниците Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И. ПИ с идентификатор *** пл. No * в кв. 21 по РП на [населено място] като е налице непълнота в КК относно парцел * пл. No * в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 г., с площ от 830 кв.м., който е собственост на Л. И. и Н. И. заснет като част от ПИ с идентификатор *** и следва да бъде заснет самостоятелно.
Въззивното производство е образувано по жалба на (ответниците) Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И..
Доводите за незаконосъобразност на решението на районния съд на въззивниците са насочени към спорния въпрос за границите между парцели * (тяхна собственост), парцел * разпореден от Г. Щ. в полза на ответниците Л. И. и Е. И., поч. и заместена в производството от дъщеря си Н. И., по НА № 98/96 г. и парцел * (обединен) и лисата на нанасяне на парцел * в РП от 2006 година .
С решението си, въззивният съд е отменил решението на първата инстанция, в частта, с което по отношение на ответниците Л. И. и Н. И. е прието за установено, че Г. Г. Щ. с собственик на недвижим имот, представляващ част от ПИ с идентификатор ***, включващ парцел * с площ от 860 кв.м.; парцел * с площ от 815 кв.м., парцел * с площ от 820 кв.м. от които собствени са 470 кв.м., всичките с пл. No * в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 година и вместо него е постановил ново решение, с което е приел за установено по отношение на Л. И. и Н. И., че към момента на одобряване на КК на [населено място] към 2006 година, Г. Г. Щ. е собственик на частта от ПИ с идентификатор *** заключена между южната кадастрална граница на същия и регулационната линия между парцели * и парцел * по действащия ПУП-РП от 1990 година на [населено място], нанесена в син цвят по скицата – прил. No 5 на вещото лице (л.173), приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.
В тази част решението на въззивния съд е постановено при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила – чл. 269 изр. последно ГПК, тъй като с него съдът не е дал защитата, търсена с въззивната жалба от страна на жалбоподателите Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И., а без наличие на въззивна респ. насрещна въззивна жалба се произнася извън предмета на обжалване по отношение на лица и техните права.
Дори да се приеме, че като въззивна инстанция окръжният съд е бил длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото и да разреши отново спора като инстанция по същество, то характерът на производството като въззив не позволява решаващият съд да не съобрази за обхвата на въззивно обжалване от гл.т. правния интерес на обжалващите лица и целта на самото обжалване.
В изложените мотиви на стр.4, последен абзац се сочи, че „ исковата молба и последващите уточнения очертават спор за собственост“. Доколкото още с отговора на исковата молба, като ответници Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И. са противопоставили собствени права по отношение правото на собственост респ. на точното териториално заснемане обема на собствеността на спорящите по делото страни по действащия ПУП, а именно в спорния парцел *, предвид на приведени регулационни мероприятия в миналото, то техният интерес от обжалване на решението на първата инстанция, с което спорът за собственост е разрешен в полза на Г. Щ., е изцяло насочено към този спор за собственост и индиректно по отношение на разпореденото с НА № 98/96 год. право на собственост от общия, притежаван от Г. Щ. недвижим имот към 1996 година. Спортът за наличие на непълнота касае именно лисата на нанесен парцел * като самостоятелна кадастрална единица и грешката в заснемането в КК касае на неправилното заснемане на имотната граница между недвижимите имоти, собственост на Г. Щ. и ответници Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И. като последица от разрешаване на спора за собственост между тях .
В тази насока на разсъждения следва, че окръжният съд дори не е съобразил решението си със задължителните разяснения по приложение на чл. 53, ал.2 ЗКИР (стара редакция), нова чл. 54, ал.2 ЗКИР по ТР № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС, прието на 23.02.2016 година.
Напълно нелогично и необосновано, с оглед на пространно изложените мотиви към съдебния акт относно фактите, но без тяхното правилно интерпретиране от гл.т. на причините да се стигне до обективното съединяване на искове и предмета на спора по всеки един от тях, е и постановения диспозитив за обезсилване на решението на първата инстанция „в останалата част“, а именно относно уважения установителен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР срещу Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И. за установяване правата на Г. Г. Щ. върху парцел *; нанасяне като самостоятелна кадастрална единица на собствения на ответниците Л. К. И. и Н. Л. И. парцел *, пл. No * в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 г. и е прекратил производството в тази част.
Спорът за собствеността на парцел * и на парцел *, без значение дали правата са оспорени за всеки един от тези парцели, е част от предмета на спора за собственост по иска на Г. Щ., базиращ се на придобитите права по НА № 67/1991 година. Без отговора дали тези права на собственост са придобити от ищеца в този начален момент не би могло да се проследи, при промяна на всяка една от последващите регулационни промени, дали има точно отразяване в последния действащ РП респ; дали може да се поддържа обосновано тезата за непълнота и грешка в КК, в рамките за заявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР.
Очевиден в настоящия случай е изводът, че с произнесеното въззивно решение, въззивният съд е нарушил основни принципи на гражданския процес и е постановил съдебен акт, който не дава отговор на релевираните с въззивната жалба нарушения на закона от първоинстанционния съд, нито е съобразен с исканията на въззивника. При произнасянето си съдът не е съобразил съдебния акт предмета на спора по всеки от заявените и съединени искове, не е съобразил решението си с позицията на всяка от страните (ответник не може да обжалва в частта, с която е произнесено по иска на ищеца срещу друг необжалвал решението на първата инстанция ответник, и който не се е присъединил като въззивник във второинстанционното производство). Касае се до грубо нарушение основния принцип, установен в чл. 6, ал.2 ГПК на диспозитивното начало в процеса, което изисква от съда да даде защита в рамките на правото, по отношение на което се търси и в обема на търсената защита.
Изложените съображения налагат извода за очевидната неправилност в насока на грубо нарушени съдопроизводствени правила – чл.259 и сл. ГПК, чл. 269 изр. последно ГПК, несъобразяване с дадените с ТР на ОСГК на ВКС разяснения по приложение на материалния закон, както и от необходимостта делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази рамката на въззивното обжалване, конкретно въведените оплаквания за незаконосъобразност, като съобрази точното приложение на материалния закон с оглед на дадените разяснения с ТР № 8/2014 година на ОСГК на ВКС. При това ново разглеждане на спора от въззивната инстанция следва да бъдат ограничени точно спорните правоотношения между ищеца и всяка от двете групи ответници, да бъде съобразен начина на обособяване на спорния парцел IV като самостоятелна регулационна или кадастрална единица, с оглед на правилни и обосновани изводи относно спора за собственост.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение Nо 19 от 05.02.2018 год., по в. гр. д. Nо 485/2017година на ОС- Добрич, постановено в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд, друг състав от етапа на съдебните прения.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :