О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София, 09.05.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3983 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 11.07.2017 год. по гр. д. № 1225/2017 год. Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 27.03.2017 год. по гр. д. № 2499/2016 год. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. А. от гр. Ст. З. иск за признаване за установено по отношение на А. С. Т. и М. З. Т. от същия град, че същият е собственик по наследство от С. И. Т., починал на 1.04.1986 год. на 1/20 ид. ч. от сграда с идентификатор 68850.512.305.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68850.512.305, със застроена площ 115 кв. м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и за отмяна на констативния нотариален акт за собственост на този имот № 91/2013 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от Д. С. А., чрез пълномощника му адв. К. А., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и с искане за неговата отмяна.
В приложеното изложение касаторът обосновава искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с доводи за значението на решението на настоящата инстанция по спора за точното прилагане на закона, както и за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, цитирайки и прилагайки ТР № 11/2012 год. ОСГК. Това дава основание да се приеме, че са релевирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /редакцията преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./. Изложени са съображения относно характера на нотариалното производство и оспорването на издадения в него нотариален акт, чиято отмяна се иска, без обаче да е формулиран конкретен правен въпрос.
Ответниците по иска и по касационната жалба А. С. Т. и М. З. Т., чрез адв. Д. М., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, евентуално оспорват жалбата като неоснователна, по изложените в представения писмен отговор съображения.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Въззивният съд приел, че макар и ответниците като наследници на общия на страните наследодател да не са придобили по давност идеалните части на останалите наследници, в т. ч. притежаваните от ищеца, от наследствената паянтова жилищна сграда, предявеният от последния иск за собствеността до размер на неговата наследствена част е неоснователен поради установения от събраните по делото доказателства факт на погиване на тази сграда през 2013 год. Съдът се е позовал на задължителна съдебна практика – решение № 245 по гр. д. № 3263/2015 год. І г. о. на ВКС, в което е прието, че с погиването на вещта правото на собственост върху нея се прекратява, независимо от причините за това. По делото е установено и липсата на идентичност между наследствената жилищна сграда, несъществуваща към настоящия момент, и процесната такава, заснета в кадастралната карта с идентификатор, построена от ответниците без строителни книжа, с различни площ, етажност, конструкция и местонахождение. Обстоятелството, че в кадастралната карта като част от построената от ответниците масивна сграда е заснета и несъществуващата вече наследствена паянтова жилищна сграда с площ 49 кв. м., не обосновава различен извод, с оглед приетото в т. 4 на ТР № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС относно декларативното действие на кадастралната карта, т. е. неправилното заснемане в нея не поражда, нито изменя или погасява вещни права. С оглед на тези съображения за липса на обект на претендираното право на собственост е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за собственост и като последица от това и искането за отмяна на констативния нотариален акт на ответниците.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като не разполага с правомощие да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата или изложението, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че доводите в представеното от касатора изложение не представляват по същността си поставени правни въпроси, произнасянето по които да противоречи на сочената практика на ВКС, обективирана в представеното ТР № 11/2012 год. на ОСГК, нито да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /с оглед поддържаните основания/, а доводи за неправилност на решението поради непроизнасянето на съда по искането за отмяна на нотариалния акт на ответниците на основание оборването му, съгласно твърденията, т. е. поддържа се наличие на процесуални нарушения от съда при обсъждане на доказателствата по делото. Разглеждането им предполага наличие на основание за допускане на касационното обжалване, каквото не е налице поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е обусловил решаващия извод на съда, а такъв не може да бъде и изведен чрез упражняване правомощието на настоящата инстанция да уточни и конкретизира правния въпрос въз основа на изложените в жалбата и изложението на касатора съображения. При отсъствие на такъв правен въпрос като общо основание не може да се прецени наличието и на специфичните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. При това положение и при позоваване във въззивното решение на задължителна съдебна практика по въпроса за прекратяване на правото на собственост при погиване на вещта, който е обусловил извода за неоснователност на иска за собственост, а оттук и неоснователност на искането за отмяна на нотариалния акт, касационно обжалване на същото не може да се допусне.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 238 от 11.07.2017 год. по гр. д. № 1225/2017 год. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от Д. С. А., чрез пълномощника му адв. К. А., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: