О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 25.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 1567 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 13131 от 16.12.2014 г. на В. С. П. чрез адвокат А. А. от АК – П. против решение № 481 от 20.10.2014 г. по в.гр.д.№ 647/2014 г. на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът по касация С. В. И. не е подал писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 – чл.273 ГПК, окръжният съд е потвърдил решението на Левченски районен съд № 44 от 14.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 618/2013 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявени от В. С. П. против С. В. И. искове : с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността – като сключени в противоречие със закона (чл.28, ал.1 и чл.29, ал.3 ЗН) – на договорите за дарение на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 93 и № 96 от 2008 г. на нотариус Х. К. (peг.№ 021 на НК и район на действие PC Л.) в частите, с които С. П. А. (б.ж. на [населено място]) се е разпоредил с всичките си недвижими имоти до размера на полагаемата се на П. запазена част от наследството и с правно основание чл.30 ЗН – за възстановяване на накърнената с даренията запазена част на В. С. П. от наследството на неговия баща С. П. А. (б.ж. на [населено място]).
За да постанови този резултат, на първо място въззивният съд е приел, че с оглед направеното от ищеца уточнение на исковата молба, предмет на разглеждане е единствено иск по чл.30, ал.1 ЗН, тъй като не е предявен иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на двата договора за дарение. Произнасяйки се по предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, от фактическа страна окръжният съд е установил, че дарителят и наследодател на касатора е оставил като наследници по закон своите две деца (В. С. П. и Л. С. П.), в кръга на които не попада надарения С. В. И., като не се спори, че В. С. П. не е приел по опис наследството, оставено от баща му С. П. А.. Съдът е съобразил задължителната съдебна практика, формирана с TP № 1 от 04.02.2005 г. пo гр.д.№ 1/2005 г. на ВКС, ОСГК и с TP № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК (т.4), предвид които и на основание чл.30, ал.2 ЗН е приел, че отсъства материална предпоставка за успешното реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо С. В. И. – надарен, който не е призован към наследяване. С цитираното TP № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК подробно е разяснено, че когато призовано към наследяване дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, посредством заявлението за приемане на наследството по опис (което, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН) се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица и това е което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част. Изискването за приемане на наследство по опис не е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само в случаите на универсално завещателно разпореждане или завещание, което не е било известно и е открито едва след приемането на наследството по смисъла на чл.55 ЗН. В случая не е налице нито едно от тези две изключения от правилото на чл.30, ал.2 ЗН, приложното поле и съдържанието на което са изяснени с TP № 1 от 04.02.2005 г. пo гр.д.№ 1/2005 г. на ВКС, ОСГК и с т.4 от TP № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, в съответствие с които е постановено обжалваното решение.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е поставил конкретни въпроси, които според него са обусловили така формираната правораздавателна воля, а е преповторил своите оплаквания срещу правилността на решението с довод за допуснати нарушения на процесуалните правила.
За да бъде разгледана по същество касационната жалба, освен да е процесуално допустима от гледна точка спазване на срок, легитимация на страните и съответствие с изискванията на чл.280, ал.2 ГПК, следва да са удовлетворени и изискванията на закона, регламентирани в чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В случая касаторът не е формулирал правни въпроси с посочената характеристика. Касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. Предвид това, в случая не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване. Оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила не могат да послужат като основание за селектиране на касационната жалба, доколкото обсъждането им е допустимо в производство по чл.293 ГПК, но не и в рамките на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 481 от 20.10.2014 г. по в.гр.д.№ 647/2014 г. на Окръжен съд – Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: