O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 18.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2336 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3962/ 05.02.2015 год. на С. А. Д. от [населено място] срещу въззивно Решение No 1897 от 11.12.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1716/ 2014 година на ОС – Варна .
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 5951 от 20.12.2013 година по гр.д. Nо 780/2013 година по описа на РС- Варна , с което е отхвърлен иска на С. Д. срещу В. Д. Ц. и Т. И. К. , заявен на основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на ? идеална част от апартамент в [населено място] , придобит в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на участие на бившата му съпругата Ж. Д. в групов строеж , завършен по време на брака.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е прието, че апартаментът не е придобит по време на брака му с Ж. Д. , въз основа на учредено право на строеж, в режим на съпружеска имуществена общност, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК , „предвид твърденията , че апартаментът е съществувал в груб строеж през време на брака „ с оглед на конкретните периоди на двата брака на страните , моментът на изграждане на В и К и ел. инсталациите ,вложените средства в изграждането на жилището от младоженски заем, дарение т родителите му, обстоятелството, че при учредяване правото на строеж бившата му съпруга е била с неговото фамилно име ,строителството е извършено на семейни начала и разпределението на жилищата е било по време на брака“.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.
За да отхвърли иска на С. Д. , решаващият –въззивен съд е приел, че процесния апартамент е изграден въз основа на отстъпено безвъзмездно в полза на Ж. Д. право на строеж по реда на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./, но за да се придобие собствеността в режим на съпружеска имуществена общност , съпруга на страната – суперфицияр следва да установи , че строителството, като годен обект на правото на собственост, е извършено по време на брака с общи на съпрузите средства и само тогава може да се приложи презумпцията на чл. 19 ал.1 СК / 85 г. /отм./ .При липсата на доказателства , че към момента на изграждане на сградата в груб стоеж ищецът С. Д. е бил в брак със лицето, в полза на което е учередена суперфицията , искът не може да бъде уважен.
След преценка на основанията за допускане на касационното обжалване , изложените доводи и ангажираната съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в приложното поле на по чл. 280 ал.1 т.1,2 и т.3 ГПК.
Релевираните с изложението на касатора доводи не могат да бъдат възприети като „ въпроси“ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и съответно да бъдат база за преценка наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Твърдението за наличие на установени правно-релевантни факти, които не са отчетени при преценка основателността на заявения иск , съставляват доводи за неправилност на атакуваното въззивно решение, но не са обуславящите правни проблеми, третирани като въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Така изведените „правни“ въпроси са по естеството си доводи , съдържащи искане до съда за пререшаване на спора , което правомощия ВКС може да упражни само и доколкото е допуснал касационното обжалване. Наведените доводи в случая предполагат предварително произнасяне по съществото на спора за наличето и надлежното установяване на изброените факти, което не предполага да е основание за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Както многократно ВКС е изтъквал в определенията си по чл. 288 ГПК в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК следва да се формулира онзи правен въпрос, предопределил изхода на спора като правен проблем ,който не е съобразен със задължителна или незадължителна съдебна практика или чието тълкуване и указания по приложението му от гл.т. на материалния или процесуален закон биха били относими към еднаквото и точно прилагане на закона и развитието на правото. Произнасянето по доводите на касатора с искане за ново решаване на делото под формата на въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК изключва възможността за упражняване на правомощията по чл. 291 ГПК при допуснато касационно обжалване. Липсата на изведен конкретен , свързан с предмета на спора изключва възможността за допускане на касационното обжалване, тъй като няма обективна база за преценка в контекста на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационна жалба вх. Nо 3962/ 05.02.2015 год. на С. А. Д. от [населено място] , заявена чрез адв. П. П.- АК В. срещу въззивно Решение No 1897 от 11.12.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1716/ 2014 година на ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: