О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 26.11.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1653 по описа на Върховния касационен съд за 2019 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Столична община, чрез пълномощника й адв. Д. П., срещу въззивното решение № 352 от 12.02.2019 год. по гр. д. № 1833/2017 год. на Софийския апелативен съд. С него в производството по чл. 258 и сл. ГПК въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 257 от 16.01.2017 год. по гр. д. № 16854/2014 год. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете на Столична община срещу Младежка кооперация „Ялта” по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на претендираната пред въззивния съд сума, представляваща част от получените в периода 1.01.2010 год. – 22.10.2014 год. от ответната кооперация наеми, в съответствие с претендираната от общината съсобственост в размер на 275.71/1675.71 ид. ч. от описаните в решението недвижими имоти с идентификатори № № 68134.106.133.1.13 и 68134.106.133.1.104, идентични с посочените такива с променени идентификатори, всички находящи се в южната част на „Подлез Ректората” в гр. София, построени въз основа на учредено от общината в полза на КООП-СУ /с правоприемник МК „Ялта”/ право на строеж с договор от 16.04.1997 год.
Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила относно правната квалификация на претенцията за заплащане на претендираната парична сума и нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, обусловили нарушение и на материалния закон. Поддържа становище за наличие на основание за плащане на обезщетение от ответника при установеното по делото застрояване на по-голяма площ от уговорената по договора за учредяване правота на строеж, при невъзможност същата да се обособи в самостоятелен обект. Иска отмяна на обжалваното решение и вместо това му се присъди обезщетение въз основа на приетата по делото счетоводна експертиза. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи като основания за допускане на касационно обжалване тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Обвързан ли е съдът с дадената от ищеца правна квалификация, когато фактите по делото сочат на друго правно основание на възникналото правоотношение? 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими към спора доводи и защитни тези на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, като наличието на първото от основанията за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението за противоречие с цитираните и представени решения на ВКС – № 226 от 8.12.2016 год. по гр. д. № 1349/2016 год. ІІІ г. о., № 388 от 2.12.2013 год. по гр. д. № 1030/2012 год. ІV г. о., № 139 от 24.04.2013 год. по гр. д. № 926/2012 год. ІV г. о. и № 331 от 19.05.2010 год. по гр. д. № 257/2009 год. ІV г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със значението на въпроса: ”Когато приемателят на право на строеж върху чужд имот е застроил по-голяма площ от уговорената и тази площ не може да се обособи като самостоятелен имот, дължи ли обезщетение на собственика на имота за това, че го лишава от правото да ползва съответната част от своя имот, която е застроена в повече, в нарушение на договора за суперфиция?” за постигането на „някаква справедливост”, както и поради липса на съдебна практика в тази насока. Непроизнасянето на въззивния съд по този въпрос, според касатора не би следвало да е пречка да се допусне касационното обжалване с оглед позоваване на правната и житейска логика.
Ответникът по жалбата и по предявените искове – Младежка кооперация „Ялта”, чрез пълномощника й адв. М. Р., в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението поради неотносимост на поставените в изложението правни въпроси, респ. оспорва жалбата по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че уважаването на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС предпоставя установяване на право на съсобственост на ищеца върху изградените въз основа на отстъпеното право на строеж обекти. С влязло в сила решение от 3.11.2016 год. по гр. д. № 44017/2014 год. на Софийския районен съд спорът между страните относно наличието на право на собственост на Столична община върху изградените от ответната кооперация обекти е разрешен, като е отречено поддържаното от общината придобивно основание – приращение относно построената площ в повече от предоставеното право на строеж и предявеният по това дело иск за делба на съсобствените имоти е отхвърлен. Спорът относно възможността собственикът на земята да придобие в съсобственост права върху построеното извън обема на учреденото право на строеж е разрешен в съответствие със съдебната практика, изключваща такава възможност при липса на обособен самостоятелен обект на право на собственост, и с оглед предпоставките на чл. 97 ЗС. Наличието на съсобственост между страните в изградените от ответната кооперация на основание договора за учредяване на право на строеж от 1997 год. е отречена, поради което и не е осъществено основанието на предявената от общината претенция.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване намира, че касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне на поддържаните от касатора основания поради следните съображения:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 год., се предвиди в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси за обвързаността на съда от сочената от ищеца правна квалификация и за задължението му при решаващата си функция да обсъди всички относими доводи и защитни тези на страните /както и събраните доказателства/ не може да се приеме, че са произнесени в противоречие с представената съдебна практика. В съответствие със задължителната съдебна практика /т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 год. по тълк. д. № 1/2000 год., ОСГК и ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС – т. т. 1 и 2/ мотивите на въззивния съд отразяват решаващата дейност на съда, с оглед направените фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. В съответствие с тези указания, съдът е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, т. е. да се произнесе по спорния предмет, след извършване на самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждане на релевираните в преклузивните срокове доводи и възражения на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Поставените от касатора въпроси всъщност представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, относими към обосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата. Те са израз на релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да се обсъждат в настоящето производство по селектиране на касационните жалби, а при разглеждането на делото по същество.
Съгласно установената съдебна практика, включително приложената от касатора, произнасянето на съда е в рамките на очертания предмет по делото – претендираната част от събраните в исковия период наеми от ответната кооперация за процесните обекти, които касаторът е претендирал да са съсобствени между страните в посоченото съотношение с оглед твърдението, че е застроено в повече от учреденото право на строеж. При съобразяване влязлото в сила между страните решение, че не е налице твърдяната съсобственост в построените обекти, съдът в обжалваното решение е отхвърлил иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, предпоставка за уважаване на който е наличието на съсобственост върху имотите. Доводите на касатора за предявен друг иск не могат да бъдат обсъждани, нито могат да обосноват наличието на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Иск за обезщетение за ползването на имота от ответника не е предявен, за да се претендира произнасянето на съда, съгласно поставения в изложението въпрос. Последният не може да покрие изискванията за наличие на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи в обжалваното решение, което е достатъчно основание да не се обсъжда допълнителната предпоставка за значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед на тези съображения не са налице релевираните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, нито тези по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното решени не може да се допусне.
С оглед този изход на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответната страна направените разноски в размер на сумата 5 000 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно и съобразно заявеното искане, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 352 от 12.02.2019 год. по гр. д. № 1833/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд по подадената от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез процесуалния й представител адв. Д. П., касационна жалба срещу него.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на Младежка кооперация „Ялта”, гр. София направените в настоящето производство разноски в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: