О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 23.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 5380 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7453/24.11.2016 г. на С. П., А. П., К. Б., Н. Б., Д. М., И. Ч., А. Н., И. Р., А. Ч.-К., О. Д., В. Д., К. М., А. П., Л. П., С. Г., И. Г., С. П., М. Д. и Е. А., всички те легитимирайки се като етажни собственици в жилищна сграда с адрес: [населено място],[жк], [улица], представлявани от адвокат К. С., против разпореждане № 1771 от 10.11.2016 г. по ч. гр. д. № 205/2016 г. на Апелативен съд – Варна.
Жалбоподателите считат, че обжалваният съден акт е недопустим, неправилен и необоснован и искат неговата отмяна.
Ответните страни – [фирма], ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица] Е. Ч. Я. от [населено място], представлявани от общия им процесуален представител адвокат А. Г., възразяват в представения отговор с доводи за недопустимост, респ. неоснователност на частната жалба. Поддържат становище, че подадената от С. П., М. Д., Е. А. и И. Г. жалба е процесуално недопустима, тъй като те не са конституирани като страни по делото. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция, съгласно представен списък.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Възраженията на ответната страна за недопустимост на подадената частна жалба са неоснователни. Настоящият състав констатира, че лицата за които се твърди, че не са страни по делото, са ищци. Имената им фигурират като такива и в постановеното определение № 7639 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 210/2014 г.на РС-Варна, с което производството по субективно съединените искове е разделено.
С обжалваното разпореждане състав на Апелативен съд – Варна, упражнявайки правомощията си по чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е върнал подадената частна жалба вх. № 6555 от 18.10.2016 г. поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване нередовностите в нея, дадени с разпореждане от 20.10.2016 г., а именно: да се уточни обжалвания съдебен акт, лицето, от чието име е подадена частната жалба, представяне на преписи и да се внесе дължимата държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази наведените с частната жалба оплаквания намира обжалваното разпореждане за процесуално допустимо, а по същество – правилно и законосъобразно, поради следните съображения:
От данните по делото се установява, че в условията на субективно активно и пасивно съединяване са предявени искове от етажните собственици в жилищна сграда с адрес: [населено място],[жк], [улица], против дружеството [фирма] и Е. Ч. Я.. С исковата молба са изложени твърдения, че между ответниците е сключена разпоредителна сделка с недвижим имот, представляващ помещение за охрана на жилищната сграда (т. нар. „жилище на портиера“). От съда е поискано да се прогласи нищожността на сключената между ответниците сделка, поради противоречие със закона и да се приеме за установено, че същите не са собственици на процесния имот, с довод, че последният представлява обща част и няма самостоятелен статут. Производството по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК е разделено с определение № 7639 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 210/2014 г.на РС-Варна, с оглед предмета на предявените искови претенции. Със същото е прекратено производството по исковете на В. С. Д. поради липсата на правен интерес у ищцата, която се легитимира като живущ в жилищната сграда. Подадената от ищците частна жалба против определение № 7639 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 210/2014 г. на РС-Варна частично е оставена без разглеждане с определение № 3418 от 30.09.2015 г. по в.ч.гр.д. № 2742/2015 г. на ОС-Варна. Обжалваният съдебен акт в частта му, с която производството е разделено, не прегражда развитието на делото и не подлежи на обжалване. В останалата част, тази, с която е прекратено производството по исковете на В. С. Д., обжалваното определение е потвърдено. С оглед измененията на чл. 274, ал. 2 ГПК ( ДВ, бр. 50 от 2015 г.) състав на ВКС е изпратил по компетентност на Апелативен съд – Варна, подадената от етажните собственици частна жалба против определението на Окръжен съд – Варна в прекратителната му част, а в потвърдителната такава същото не е допуснато до касация /определение № 161 от 4.04.2016 год. по ч. гр. д. № 1132/2016 год. ІV г.о./. С определение № 265 от 18.04.2016 г. по ч.гр.д. № 205/2016 г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено определение № 3418 от 30.09.2015 г. по в. ч. гр. д. № 2742/2015 г. на Окръжен съд – Варна в прекратителната му част, в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК. С оглед на горното, последното е влязло в сила – в частта за прекратяване на производство по исковете на В. С. Д. с определението на ВКС за недопускане на касационното му обжалване, в останалата му част – с определението на апелативния съд, който в противоречие с изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК ( ДВ, бр. 50 от 2015 г.) е отбелязал, че постановеният от него съдебен акт подлежи на обжалване пред ВКС.
Процесуалният представител на ищците е подал многобройни молби и жалби, всички те върнати като нередовни, вследствие на неизпълнени указания. Подадената жалба вх. № 6555 от 18.10.2016 г. е една от многото такива. С нея са изложени обстоятелства за смъртта на първоначалния ищец Й. Г. и е посочено, че се обжалва постановеното по ч. гр. д. № 205/2016 г. разпореждане. Съдът е дал указания да се посочи обжалваният съдебен акт, да се уточни жалбоподателят, с оглед различното правно положение на етажните собственици и лицето по отношение, на което производството е прекратено, както и да се внесе дължимата държавна такса и се представят преписи за страните.
Настоящият състав намира, че индивидуализацията на жалбоподателя и на обжалвания съдебен акт е от съществено значение за редовното сезиране на съда, поради което и неизпълнението на указанията на съда в този смисъл обосноват връщане на жалбата като нередовна, както правилно е прието в обжалваното разпореждане. Доводите, изложени в частната жалба, че след смъртта на един от ищците по делото всички, постановени от съда актове са незаконосъобразни, не могат да бъдат споделени. Етажните собственици са необходими другари, поради което извършените от един от другарите процесуални действия обвързват останалите. Конституиране на наследниците на починала страна следва да се извърши от първоинстанционният съд, тъй като делото е висящо пред тази съдебна инстанция, а предметът на настоящото производство е ограничен до законосъобразността на обжалвания съдебен акт, с който е върната подадена частна жалба поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовностите в нея с оглед постановеното от апелативния съд относно обжалваемостта на определението му. Отделно от това е съображението за недопустимостта на подадената частна жалба срещу определение, неподлежащо на обжалване с частна жалба, поради изчерпване на инстанционния контрол в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК на въззивното определение в прекратителната му част, след изменението на закона с ДВ бр. 50/2015 год.
С оглед изхода на настоящето производство на ответницата в него Е. Я. следва да се присъдят направените разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 200 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1771 от 10.11.2016 год. по ч. гр. д. № 205/2016 г. на Апелативен съд – Варна, с което е върната частна жалба вх. № 6555 от 18.10.2016 год.
Осъжда С. П., А. П., К. В. Б., Н. В. Б., Д. Г. М., И. И. Ч., А. С. Н., И. Р., А. С. Ч.-К., О. И. Д., В. Ф. Д., К. В. М., А. П., Л. П., С. К. Г., И. Д. Г., С. А. П., М. М. Д. и Е. П. А., всички в качеството им на етажни собственици в жилищна сграда с адрес: [населено място],[жк], [улица], да заплатят общо на Е. Ч. Я. от [населено място] разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: