О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр. София, 04.09.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 1740 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 4833 от 12.03.2019 г. на Н. П. Г. чрез особен представител адвокат Н. Г. от САК срещу определение № 2522 от 07.08.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 2102/2018 г. на АС – София. Иска се отмяна на въззивното определение като неправилно.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството (чл. 129, ал. 3 ГПК).
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено определение от 15.01.2018 г. по гр.д. № 11357/2016 г. на СГС, І-4 състав, с което е върната искова молба вх.№ 117131 от 16.09.2016 г. и производството по делото е прекратено. Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на Н. П. Г., А. Т. Я. и Е.-П. Н. Г. срещу Столична община. С разпореждания от различни дати съдът е давал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, продължил е двукратно срока за отстраняване на нередовности и е оставил без уважение поредно искане за продължаване на същия срок. С определение от 15.01.2018 г. съдът е прекратил производството основание чл. 227 ГПК относно А. Я., починала на 17.09.2017 г., като е конституирал Е.-П. Г. като неин законен наследник, както и с друго определение от същата дата е върнал исковата молба и е прекратил производството, констатирайки че не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовности, дадени с разпореждане от 02.11.2016 г.
Въззивният съд е определил като невярно твърдението на Е. Г. и Н. Г., че Е. Г. е била конституирана като страна на 15.01.2018 г., откогато процесуалните срокове следвало да текат за нея, или съответно от датата на съобщението до нея за конституирането й като страна. Е. Г. била посочена като ищца в самата искова молба, а с определение от 15.01.2018 г. е конституирана в допълнително качество – като наследник на починалата в хода на процеса А. Я.. Констатирано е, че в двукратно продължавания от съда срок ищците не са отстранили указаните нередовности на исковата молба (да допълнят изложените обстоятелства по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като отстранят противоречията в тях, както и да уточнят отправеното към съда искане, като в тази връзка да посочат период, в който е упражнявана фактическа власт с намерение за своене на имота, предмет на предявения иск за собственост, при съобразяване на изложените обстоятелства за знание, че имота им е предоставен за възмездно ползване на облигационно основание; да уточнят периода, в който са заплащали наем на ответника за предоставеното им възмездно ползване на имота; да посочат дали понастоящем упражняват фактическа власт върху имота; на какъв етап е административното производствовъв връзка с издадената от ответника заповед за изземване на имота; да изложат твърдения по какъв начин ответникът оспорва правото им на собственост; надлежно да опишат имота съобразно актуалния му регулационен, респ. – кадастрален статут, като при влезли в сила КК и КР да съобразят описанието с тях; да приложат актуална скица; да посочат цена на иска, като се съобразят с данъчната оценка и представят актуално удостоверение за нея; да представят платежен документ за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер на 1% от данъчната оценка, но не по-малко от 50 лв.; да впишат исковата молба в Служба по вписванията), като във връзка с твърдението им в частната жалба, че не са могли да се снабдят с удостоверение за данъчна оценка е отбелязано, че ищците не са отправили искане по чл. 190 ГПК.
В представеното изложение на касационните основания, обективирано в касационната частна жалба, е поставен следният въпрос с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
„Длъжен ли е съдът в хода на производството да указва на заинтересованата страна предвидена възможност за защита?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Поставеният въпрос има принципен характер и не е обусловил правните изводи на въззивния съд по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Той е неотносим към решаващата воля на съда, която касае постановката, че съдът е длъжен да върне исковата молба при неотстраняване в срок (който е бил неколкократно продължаван) на указани нередовности на молбата и да прекрати производството по делото. Доколкото въпросът няма обуславящо значение за изхода на настоящото произнасяне, същият не подлежи на обсъждане в подборната фаза по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Този извод на съда е в съответствие с практиката на ВКС по въпроса (Решение № 98 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2013г., III г. о.), имайки предвид и че дадените указания са били пълни, ясни и придружени с предупреждение, че при неизпълнението им исковата молба ще бъде върната (Решение № 1011 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2008 г., II г. о.). Съдът е продължил срока за отстраняване на нередовности двукратно, но въпреки това указанията му са останали неизпълнени от ищците.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като не се сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, които две предпоставки кумулативно образуват общото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. На следващо място, цитираната по-горе практика на ВКС, чиито разрешения се споделят от настоящия състав, представлява уеднаквена практика по конкретния правен проблем, поставен от касатора, чието наличие изключва допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, имайки предвид и това, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са развити доводи в изисквания съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. смисъл.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2522 от 07.08.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 2102/2018 г. на АС – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: