О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 10.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3919 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. С., З. Х. С. (лично и със съгласието на майка й Н. П. С.), М. Х. С. и В. М. С., чрез адвокат А. М. от САК, срещу въззивно решение № 3332 от 09.05.2019 г. по в.гр.д.№ 15067/2018 г. на СГС, ІV-б въззивен състав, с което (посредством потвърждаването на първоинстанционното решение № 469323 от 13.08.2018 г. по гр.д.№ 71018/2015 г. на СРС, 63 състав) е отхвърлено искането, заявено пред първоинстанционния съд от настоящите касатори с молба вх.№ 5084595 от 21.05.2018 г., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 308237 от 08.01.2018 г. по гр.д.№ 71018/2015 г. на СРС, 63 състав.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е заявено искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в подкрепа на което са изложени разсъждения относно видовете актове, представляващи „задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд“ и „практика на Върховния касационен съд“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но без да са формулирани въпроси и без позоваване на конкретни актове, в чийто контекст да се обсъжда дали въззивното решение е в противоречие с практиката. Поддържа се заявения с касационната жалба довод за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, както и становище относно естеството на грешките, отстраними по реда на чл. 247 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Б. Г. Т. и В. Г. Т. са депозирали писмен отговор чрез адвокат И. Г. от САК, като възразяват, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, съобрази следното:
Настоящите касатори са наследници на един от първоначалните ответници (Х. М. С.) по предявения от Б. Г. Т. и В. Г. Т. иск за делба на следните имоти: (1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, [населено място], Ст. о. и (2) Поземлен имот с идентификатор ***, [населено място], Ст. о., с площ от 986 кв.м.
С решение № 13872 от 31.08.2016 г. на СРС, 63 състав е допуснато извършването на делба между страните по делото на посочените в исковата молба два имота, както следва: (1) Дворно място, представляващо УПИ ** в кв. 23 на [населено място], с идентификатор *** – при квоти по 1/8 ид.ч. за всяка от ищците и по 2/8 ид.ч. за В. М. С., Х. М. С. и Х. М. С. (наследодател на Н. П. С., З. Х. С. и М. Х. С.), както и (2) Първи жилищен етаж в [населено място] – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** – при квоти по 3/12 ид.ч. за всяка от ищците и по 2/12 ид.ч. за В. М. С., Х. М. С. и Х. М. С.. Това решение не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила на 28.09.2016 г.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата, в проведеното производство по извършване на делбата участие са взели и настоящите касатори, конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК в качеството им на наследници по закон (съпруга и две деца) на съделителя Х. М. С.. С решение № 308237 от 08.01.2018 г. СРС е постановил изнасянето на публична продан на двата процесни имота – цялото дворно място и първия етаж от жилищна сграда. Указано е как да се разпредели между съделителите сумата, получена при публичната продан на дворното място – съобразно делбените им квоти, произтичащи от решението по допускане на делбата и настъпилото в хода на процеса правоприемство за наследниците на Х. М. С., а именно: по 1/8 ид.ч за всяка от ищците, по 2/8 ид.ч. за В. М. С. и Х. М. С., както и по 2/24 ид.ч. за всеки от наследниците на Х. М. С.). Постановено е как да се разпредели между същите лица и сумата, получена при публичната продан на първия жилищен етаж. Решението, с което са изнесени на публична продан двата процесни имота не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на 31.01.2018 г.
След влизане в сила на решението за извършване на делбата, с молба с вх.№ 5084595 от 21.05.2018 г., подадена от името на В. М. С., Х. М. С., Н. П. С., З. Х. С. и М. Х. С., е заявено искане за поправка на допусната в него очевидна фактическа грешка, която според молителите се състои в това, че на публична продан са изнесени цялото спорно дворно място и целия първи жилищен етаж, като следвало да бъдат изнесени само 1/4 ид.части от дворното място и 1/2 ид.ч от първия етаж. Ищците оспорили искането за поправка на очевидна фактическа грешка. С решение № 469323 от 13.08.2018 г. по гр.д.№ 71018/2015 г. СРС, 63 състав е оставил без уважение искането за поправка на допусната според молителите очевидна фактическа грешка по съображения, че е налице пълно съвпадение между имотите, описани в решението на съда от 31.08.2016 г. за допускане на делба и решението от 08.01.2018 г., с което процесните имоти са изнесени на публична продан.
Като е споделил констатациите и изводите на първоинстанционния съд, с обжалваното решение СГС, ІV-б г.о. е потвърдил решение № 469323 от 13.08.2018 г. по гр.д.№ 71018/2015 г. СРС, 63 състав. Въззивният съд е приел, че за да е налице основание за поправка на явна фактическа грешка е необходимо да се установи несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и когато съдът е пропуснал да изрази в решението част от иначе напълно формираната своя воля. В разглеждания случай в молбата за поправка на очевидна фактическа грешка не се съдържат твърдения, че съществува несъответствие между формираната от първоинстанционния съд воля и тази, изразена в диспозитива на решението, чиято поправка се иска. Не се твърди и да е налице пропуск при обективиране в диспозитива на решението на формираната в мотивите на решението си воля. Посочено е, че след влизане в сила на решението за допускане на делба, въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки от съделителите не могат да бъдат пререшавани. По тази причина, при постановяване на решението по извършване на делба, съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата по отношение на обектите на делбата и тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение. В рамките на обособените от решението по допускане на делба обекти и с оглед обективните предели на силата на пресъдено нещо, съдът е длъжен да извърши делбата, като при подялбата, независимо от способа (т.е. включително и при изнасяне на публична продан, какъвто е настоящият случай) следва да бъдат включени всички обекти, допуснати до делба с решението по чл. 344 ГПК. Цитирана е формирана практика на ВКС в този смисъл: решение № 377 от 19.10.2010 г. по гр.д.№ 742/2010 г. на ВКС, ІІ г.о, решение № 60 от 05.07.2016 г. по гр.д.№ 5519/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. Прието е, че СРС е съобразил влязлото в сила решение за допускане на делбата, с което до делба е допуснато именно цялото дворно място; съобразени са и лицата и квотите им. Молбата по чл. 247 ГПК всъщност обективира недоволството на молителите от постановеното решение по допускане на делбата, но пропускът им да го обжалват не може да бъде преодолян по реда на чл. 247 ГПК. Молителите се домогват да постигнат пререшаване на въпроса относно това кои имоти се допускат до делба, който е решен със сила на присъдено нещо, а по реда на чл. 247 ГПК съдът не може да измени или отмени собственото си решение. Ето защо в производството по чл. 247 ГПК не следва да бъдат разглеждани и аргументите им досежно притежавания от тях самостоятелен обект в построената в процесното УПИ сграда (втори жилищен етаж), упражняването на правото на собственост върху който са поддържали, че ще бъде ограничено с изнасянето на публична продан на цялото дворно място.
По искането за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност, като ВКС следи и служебно за съществуването на тези основания. В случая не съществува съмнение относно валидността и допустимостта на атакувания акт, а доводите на касаторите срещу неговата неправилност не попадат в приложното поле на третата хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК. Като касационно основание очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна“ се характеризира степента на проявление – квалифициран, особено тежък порок. Терминът обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от касационния съд, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Атакуваното решение не е „очевидно неправилно”, тъй като не страда от пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Отсъства основание за допускане на обжалването и в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото касаторите не са поставили въпроси, по отношение на които да се преценява дали представляват общо основание за допускане на обжалването.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3332 от 09.05.2019 г. по в.гр.д.№ 15067/2018 г. на СГС, ІV-б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: