O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 28.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4484 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 20552/29.06.201 година на С. В. А. от [населено място], чрез адв.Л.Ш.- АК В. срещу въззивно Решение No 1011 от 22.05.2015 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2523/ 2014 година на ОС – Варна.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон , касаещ съдържанието на поканата да се заплаща наемна цена за ползването на имота, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че произнасянето на ВКС ще бъде от съществено значение за еднаквото прилагане на закона по въпроса за съдържанието на поканата за плащане на обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС и за дължимостта на обезщетението над претендирания от неползващия собственик размер , посочен в писмената покана .
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил частично Решение No 4061 /без дата/ по гр.д. Nо 15347/2012 година на РС- Варна- X.-то състав , в частта , с което е уважен иска на В. Д. В. срещу С. В. А. за разликата над сумата 3 971.44 лв. до предявения размер от 5 343.26 лв. , заявен на основание чл. 31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на съсобствен недвижим имот от ответника за времето 24.03.2010 година до 11.10.2012 година и е постановил ново, с което искът в тази част е отхвърлен като погасен чрез прихващане , като в останалата част решението на първата инстанция е потвърдено.
За да уважи иска , решаващият съд е приел , че нотариалната покана до ответника е валидно писмено поискване по см. на закона макар и без точно посочена сума за плащане , след като съдържа изрично изявление , че не е допускан до имота, не са му предоставени ключове и се препятства достъпа му до апартамента.
След преценка на основанията за допускане на касационното обжалване , изложените доводи и ангажираната съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в приложното поле на по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
Съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да бъде допуснато в приожното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК само в хипотезите когато по приложението на конкретна норма липсва съдебна практика, или същата е спорадична и това налага обобщаване и произнасяне с цел еднаквото и точно прилагане.
В настоящият случай не може да се направи подобен извод , тъй като в мотивите на обжалвания съдебен акт , решаващият съд се е позовал на задължителна съдебна практика – решение , постановено от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, с което по аналогичен въпрос – а именно може ли е да се уважи иск по чл. 31 ал.2 ЗС и се присъди исканото обезщетение в хипотеза, когато съсобствениците живеят на друго населено място и въпреки изпратената нотариална покана , не е установено , че реално е поискано ползването на имота, съобразно правата в съсобствеността , решаващият съд е приел , че в хипотезите , когато общата вещ се ползва от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици ,за ползата от която са лишени, от деня на писмено поискване. За да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, пречи на другите съсобственици и ги лишава от възможността да ползват общата вещ, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. За дължимостта на обезщетението по чл. 31 ал.2 ЗС законодателят е посочил като условие писмено поискване от страна на неползващия вещта съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава и от този момент той дължи заплащането на обезщетение. Нотариалната покана, съдържаща изявлението на съсобственик, че не е допускан да ползва общия имот , не са му предоставени ключове и е препятстван достъпа му до обекта , съставлява надлежно отправено „писмено поискване „по см. на закона. След като с решение по чл. 290 ГПК , ВКС е дал едно общо виждане относно съдържанието на писменото поискване, без в самия закон да има изисквания относно съдържанието, то следва , че във всеки конкретен случай дали наличната писмен покана може да се счита като такава по чл. 31 ал.2 ЗС е въпроса не на тълкуване на закона , а на анализ на факти.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационна жалба вх. вх. Nо 20552/29.06.201 година на С. В. А. от [населено място], чрез адв.Л.Ш.- АК В. срещу въззивно Решение No 1011 от 22.05.2015 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2523/ 2014 година на ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: