Определение №495 от 23.12.2016 по гр. дело №3554/3554 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 495

гр. София, 23.12.2016 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3554 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Столична община, район „Възраждане”, чрез ст. юрисконсулт М. К., против въззивното решение № 3448 от 27.04.2016 год. по гр. д. № 14166/2015 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 13.07.2015 год. по гр. д. № 42879/2013 год. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че Е. Д. К., Г. Т. Б., К. Ц. Ц., Л. Б. В., С. Т. М., Г. В. Б., Л. П. И., Н. К. Б., В. И. К., В. П. Г., А. И. С. и С. Б. М., лично и като управител и представляващ етажната собственост /ЕС/ на [улица], [населено място] са собственици на портиерско помещение, представляващо апартамент № 1, на първи етаж в жилищната сграда, находяща се на [улица] [населено място], подробно описан, с площ 43.20 кв. м., на основание чл. 38 ЗС.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответната страна – УС на ЕС, представляван от председателя С. М., чрез адвокат Я. В., поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване по съображенията в представения писмен отговор, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се и направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., въз основа данните по делото намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, с оглед съдържащото се в нея изложение на основания за допускане на касационно обжалване. По релевираните такива, съдът намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е признато за установено между страните, че ЕС е собственик на спорния имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, построена през 1956 год. въззивният съд приел, че описаният в акта за общинска собственост № 395 от 28.04.99 год. апартамент 1 на първия етаж е идентичен с портиерското жилище на партерния етаж на сградата, съгласно одобрения архитектурен проект от 1954 год., съгласно който е построена сградата. За да приеме, че същият представлява обща част по предназначение в сградата в режим на етажна собственост, съдът се е позовал на трайната съдебна практика, обобщена в решение № 40 от 25.03.2016 год. по гр. д. № 4994/2015 год. на ІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е посочено, че разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, във втората й част, дава общата дефиниция, от която следва да се изхожда при преценка коя вещ има характеристика на обща част на сградата и това е предназначението й да служи за общо ползване към определен момент – възникването на етажната собственост, а ценообразуването на отделните обекти може да има косвено значение по отношение релевантния факт. Обстоятелството дали елемент от сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет като такъв също е без правно значение при преценка статута му на обща част, какъвто е и случаят с портиерското жилище в сградата. Въз основа на тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че държавата, като едноличен собственик на построената през 1956 год. сграда, е придала на спорния имот характер на портиерско жилище още с архитектурния проект от 1954 год. и същото е ползвано като такова и след продажбата на индивидуалните обекти, до 1992 год., съгласно свидетелските показания, като липсват доказателства предназначението му да е променено по общо съгласие на етажните собственици, каквото не представлява отдаването му под наем от етажната собственост. Затова и общината не е имала правно основание едностранно, без съгласието на етажните собственици, да променя предназначението на имота, чрез актуването му през 1999 год. като частна общинска собственост. Неотносимо към спора е представеното съдебно решение между общината и трети лица, тъй като етажната собственост не е била страна по него.
Касаторът релевира основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: дали портиерското жилище представлява обща част по предназначение, когато същото не е включено в ценообразуването на отделните апартаменти, като обща част и е актувано като държавна собственост преди ищците да се снабдят с актове за собственост, като се позовава на решение № 259 от 1.04.10 год. по гр. д. № 773/2009 год. І г. о. на ВКС и решение от 4.07.2006 год. по гр. д. № 745/2005 год. на ІVб г. о. на ВКС. Така поставен въпросът предпоставя по делото да е установено ценообразуването на отделните обекти в сградата, етажна собственост, и липсата на включване в цената им стойността на спорния имот. Такава констатация не е налице, нито е обсъждан този въпрос от въззивния съд, за да се приеме, че е обуславящ изводите му. Относно актуването на имота като частна общинска собственост съдът приел, че същото е след възникване на етажната собственост с продажбата на отделни обекти в сградата, към който момент предназначението на спорния имот като обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС не е било променено. Този извод е обоснован с представените по делото актове № 2075/56 год. и 395/99 год. Поради тези съображения поставеният от касатора въпрос не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно указанията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и не може да обоснове поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като и цитираната в жалбата съдебна практика се явява неотносима с оглед произнасяне по неотносими към настоящия казус въпроси, при различие в установените факти.
Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, а съображенията на касатора представляват по своята същност основания за неправилност, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от посочените от него факти и обстоятелства в жалбата /ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС/, поради което и не може да се допусне касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбата.
С оглед този изход на настоящето производство касаторът следва да понесе направените от ответната страна разноски в размер на 500 лв.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3448 от 27.04.2016 год. по гр. д. № 14166/2015 год. на Софийски градски съд по подадената от Столична община, район „Възраждане”, чрез ст. юрисконсулт М. К., касационна жалба против него.
Осъжда Столична община, район „Възраждане” да заплати на Етажната собственост в жилищна сграда на [улица], [населено място], представлявана от управителя й С. Б. М., разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top