O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 17.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми февруари хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 404 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 83872/29.06.2015 год. на Управителния съвет на ЕС [населено място][жк]бл. 502 вх.Д и собствениците, притежаващи обекти в ЕС , чрез адв. А.М.- САК срещу Решение Nо 3457 от 21.05.2015 година по гр. възз.д.Nо 2255/2015 година на Софийския градски съд- II г възз.с. , с което е отменено Решение от 18.03.2013 година по гр.д. Nо 28490/2011 година на Софийския РС по отхвърления установителен иск за собственост , на основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 524 ГПК за признаване правото на собственост на процесното помещение от 27.68 кв.м. и е постановено ново решение по отношение на собствениците в ЕС , с което е прието за установено че [фирма] С. е собственик на спорния недвижим имот, като част от магазин , включен в капитала на търговското дружество праводател –държавна фирма „Р.“ респ. на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и по конкретно относно възможността обща част , принадлежаща на собствениците в ЕС да се придобие по давност, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК с довод , че въпроса за възможността да се придобие по давност обща част / идеална част / от общи части на сградата, принадлежащи на собствениците на ЕС е произнесен неправилно, без конкретно да се сочи задължителна или незадължителна съдебна практика или се обосновава теза , че по поставения въпрос липсва такава и това налага произнасянето от ВКС.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа и по въпроса дали е налице материалното право на собственост на ищците.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – [фирма] чрез адв. Г.- САК , с довод , че не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК поради липсата на конкретно формулиран правен въпрос, липсва формулирано твърдение за наличие на някое от хипотезите на т.1-3 на чл. 280 ал.1 ГПК .Изложени са обстойни мотиви и относно неоснователността на доводите за незаконосъобразност на въззивното решение .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима , подадена в срок и при правилата , установени с чл. 280 ал.2 ГПК /преди изм. с ДВ. бр.50/2015 година / и данни за данъчната оценка на спорния недвижим имот от 31 663.80лв.
За да отмени решението на първата инстанция за отхвърляне иска за собственост, въззивният съд е приел, че въззивникът- ищец търговско дружество [фирма] е придобил собствеността по силата на правоприемство от преобразувана държавна фирма , по чиито баланс е заприходен магазин от 103.38 кв..м. и съответни идеални части от общите части на сградата и давност., позовавайки се на събраните писмени доказателства и изслушаната експертиза , дала заключение , че макар и обособени като самостоятелни помещение, спорните 27.68 кв.м. са, съгласно одобрен арх.проект, част от магазина.
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения:
И. правен въпрос за възможността да се придобие по давност обща част / идеална част / от общи части на сградата, принадлежащи на собствениците на ЕС, не може да бъде дефиниран като правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като същият предполага от фактическа страна по делото да няма спор , че спорните 27.68 кв.м. са със статут на обща част на сградата. Твърденията на касаторите – собственици в ЕС , ответници по иска за собственост , че те са титуляри на правото на собственост е изключено по силата на доказаните от ищците конкуриращи права на собственост, а именно , че тази „обособена част“ е част от магазин, включен като дълготраен актив в капитала на преобразуваната в търговско дружество бивша държавна фирма „Р.“.На база само на изведен/ в случая и неотносим/ правен въпрос , касационният съд не би могъл да извърши селекцията за допускане доколкото няма посочена релевантна хипотеза по см. на основанията в т.1,2 и/или 3 на чл. 280 ал.1 ГПК .В случая са представени някакви решения на съдилищата , без доводи каква теза и ли какво основание подкрепят.
Поставеният въпрос дали е налице материалното право на собственост на ищците покрива изцяло спорния по делото предмет и отговорът може да бъде даден само с решение по същество, но не може да бъде база за предварителна преценка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 83872/29.06.2015 год. на Управителния съвет на ЕС [населено място][жк]бл. 502 вх.Д и собствениците, притежаващи обекти в ЕС , чрез адв. А.М.- САК срещу Решение Nо 3457 от 21.05.2015 година по гр. възз.д.Nо 2255/2015 година на Софийския градски съд- II г възз.с. , с което е отменено Решение от 18.03.2013 година по гр.д. Nо 28490/2011 година на Софийския РС по отхвърления установителен иск за собственост , на основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 524 ГПК за признаване правото на собственост на процесното помещение от 27.68 кв.м. и е постановено ново решение по отношение на собствениците в ЕС , с което искът е уважен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :