О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 12.07.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 623 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 440 от 13.02.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 357/2015 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 9 състав е отменено определение от 15.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 554/2015 г. по описа на СГС, І б.с. и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещи искове.
Въззивното определение е обжалвано с касационни частни жалби, съответно – с вх.№ 6392 от 14.05.2015 г., подадена по пощата на 13.05.2015 г. от З. Г. Д. чрез адвокат С. Б. от САК и с вх.№ 6534 от 18.05.2015 г., подадена по пощата на 14.05.2015 г. от А. М. С., С. П. С. и И. М. В. – Р. чрез адвокат Ц. М. от САК с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено.
Подаден е отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК от [фирма].
Касационните частни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са допустими по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С въззивното определение е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които понастоящем са и предявени в срока по чл. 390, ал. 3 ГПК от [фирма] срещу З. Г. Д., А. М. С., С. П. С., И. М. В. – Р., Й. Г. Й. и Д. Г. Г.. Обезпечението е допуснато срещу З. Г. Д., А. М. С., С. П. С., И. М. В. – Р. и Й. Г. Й. чрез налагане на възбрана върху притежаваните от тези лица общо 31/36 идеални части от недвижим имот – пл.№ 1580, кв. 7 и кв. 15 съгласно ПУП на м. „ж.к. Д. 2 ч.”, [населено място], район „И.”. Обезпечените претенции са за заплащането на 41 415 евро – намаляване на цена на основание чл. 190, ал. 2 ЗЗД по договор за продажба на недвижими имоти от 12.09.2003 г., което е съответно на 5/16 ид.части от продадените имоти, 1 881,52 лева – обезщетение за вреди на основание чл. 190, ал. 2 ЗЗД, представляващи 5/16 части от разноските по сключване на договора и 10 000 лева – част от сумата 226 831,54 лева – обезщетение за вреди на основание чл. 190, ал. 2 ЗЗД, представляващи разликата между стойността на която [фирма] е закупил 5/16 ид.части от недвижими имоти на 12.09.2003 г. и стойността на същите 5/16 ид.части към датата на съдебното отстраняване. Под „съдебно отстраняване” дружеството визира успешно проведеното срещу него и срещу продавачите по договора за продажба от 12.09.2003 г. (понастоящем ответници по исковете по чл. 190 ЗЗД) производство по предявен от Л. В. Н. установителен иск за собствеността върху 5/16 ид.части от продадените недвижими имоти, което е приключило с влязло в сила на 26.07.2010 г. решение.
В приложеното към касационната частна жалба на З. Г. Д. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпроса: „Следва ли въз основа на уважен установителен иск по чл. 97 ГПК (отм.), след като няма съдебно отстраняване на купувача по чл. 108 ЗС, съдът да допуска по реда на чл. 390 ГПК обезпечение на бъдещ иск по чл. 190, ал. 2 ЗЗД”, като произнасянето се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В приложеното към касационната частна жалба на А. М. С., С. П. С. и И. М. В. – Р. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпросите: (1) „Следва ли съдът да допусне обезпечение по чл. 390 ГПК, без молителя да е посочил и обосновал наличие на обезпечителна нужда на бъдещ иск по чл. 190, ал. 2 ЗЗД” , като произнасянето се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод за наличие на противоречие с част от мотивите по т. 5 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и (2) „Налице ли е съдебна евикция при наличие на уважен установителен иск по чл. 97 ГПК (отм.), след като няма съдебно отстраняване на купувача по чл. 108 ЗС ? Следва ли съдът да допусне по реда на чл. 390 ГПК обезпечение на бъдещ иск по чл. 190, ал. 2 ЗЗД при това фактическо положение”, като произнасянето се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с довод за наличие на противоречие с Решение № 354 от 04.07.2014 г. по гр.д.№ 1100/2013 г. на РС – Търговище. Произнасянето се иска и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Допускането на обезпечението се предпоставя от констатациите на съда, че бъдещият, съответно – предявеният, иск е допустим, вероятно основателен, както и е налице обезпечителна нужда. Изводът дали иска е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД (в случая такава е изискана и внесена в размер на 10 000 лева).
Касаторите поддържат, че в разглеждания случай положителен извод за вероятната основателност на претенциите по чл. 190, ал. 2 ЗЗД би могъл да се формира само в случай на уважен иск по чл. 108 ЗС, но не и при наличие на съдебно решение, което само е установило съществуването на права на трето спрямо договора за продажба лице. Това разбиране е неправилно. Както е прието с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 162 от 17.06.2013 г. по гр.д.№ 1317/2012 г. на ВКС, III г.о. отговорността на продавача по чл. 188 ЗЗД (частен случай на която е отговорността по чл. 190, ал. 2 ЗЗД) може да бъде ангажирана, независимо от това дали третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това. Купувачът може да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това, а такава е налице винаги когато трето лице притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по всяко време да поиска вещта си. Наличието на така формираната задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, изключва възможността за допускане на касационното обжалване както в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Предпоставки за последното изобщо не са и налице, доколкото представеното с жалбата на А. М. С., С. П. С. и И. М. В. – Р. Решение № 354 от 04.07.2014 г. по гр.д.№ 1100/2013 г. на РС – Търговище не е придружено с доказателства да е влязло в сила, т.е. не е установено да съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с разясненията по т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Касационното обжалване не може да се допусне и по другия въпрос, поставен с жалбата на А. М. С., С. П. С. и И. М. В. – Р., който няма обуславящо значение за изхода на спора. В случая молителят е обосновал в молбата си наличието на обезпечителна нужда във връзка с бъдещия иск по чл. 190, ал. 2 ЗЗД, като е изложил обстоятелствата, че бъдещите ответници се разпореждат с притежаваните от тях недвижими имоти, намалявайки по този начин общото обезпечение на задълженията си, а същевременно – независимо от изминалите повече от 4 години от влизането в сила на решението, признаващо правата на трето лице върху 5/16 ид.части от продадените имоти, продължават да задържат получените като цена суми. Позовали са се и на съществуването на съдебна практика, съобразно която обезпечителната нужда се предполага. Извод за обратното не може да се направи от направения частичен цитат извън общия контекст на мотивите към т. 5 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, поради което не е налице и основанието по 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 440 от 13.02.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 357/2015 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: