О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
Гр. София, 12.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 1843 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІV от ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с вх.№ 3764 от 15.04.2019 г., подадена от Д. И. Н. чрез адвокат М. Ч. от АК – К. срещу протоколно определение № 99 от 13.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 1337/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
С атакуваният акт е постановено да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН отказ на Д. И. Н. от наследството на майка му Д. С. Н., починала на 16.01.2017 г.
Не е постъпил отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК от ответника по молбата „БАНКА ДСК” ЕАД.
На основание чл. 307, ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по допустимостта на молбата в закрито заседание, в която връзка ВКС намира следното:
Отмяната по чл. 303 ГПК е средство за извънинстанционен контрол само на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита. Тоест, предмет на отмяна могат да бъдат само онези съдебни актове, постановени в състезателно исково производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните. Поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. Това следва както от естеството на института на отмяната на влезли в сила съдебни решения (както е наименована и глава ХХІV от ГПК) , така и от задължителната съдебна практика по този въпрос – т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д.№ 1 от 1977 г. Последното, макар и прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., е запазило значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правната уредба на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Това ясно личи и от постановките по т.т. 3 и 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които отмяната по глава ХХІV ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор.
В настоящия случай се иска отмяна на определение, което е постановено в производство по чл. 51 ЗН, образувано по молба на „БАНКА ДСК” ЕАД за определяне на срок, в който наследник да заяви приема ли наследството или се отказва от него. По своето естество това производството е охранително, а не исково (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3092/2015г., I г.о., както и останалата цитирана от самия молител практика на ВКС). Този съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Наред с това следва да се има предвид, че молителят разполага с исковия ред за защита на правата, придобити по силата на наследственото правоприемство при довод за недействителност на вписания отказ от наследство, което обстоятелство също изключва допустимостта да се проведе производство за отмяна по отношение на обсъждания охранителен акт.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна с вх.№ 3764 от 15.04.2019 г., подадена от Д. И. Н. чрез адвокат М. Ч. от АК – К. срещу протоколно определение № 99 от 13.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 1337/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1843/2019 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: