О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 07.07.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 1540 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна частна жалба с вх.№ 1630 от 09.02.2015 г. подадена от Г. Д. Г. чрез адвокат Я. М. от САК, срещу определение № 155 от 28.01.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1066/2015 г. по описа на ОС – Стара Загора.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че с обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 5795 от 13.12.2014 г. по гр.д.№ 2034/2014 г. на РС – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата на Г. Д. Г. (ищец по делото) за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Въззивният съд е изложил мотиви, че Г. има месечен доход от 656,37 лв., притежава лек автомобил „Трабант” и процесния недвижим имот в [населено място]; има две деца – на 14 и на 9 години, като едното е със заболяване астма с преобладаващ алергичен компонент. Приел е за недоказано твърдението, че самата Г. ежедневно приема лекарства за установено заболяване, нито че заболяването на детето А. Б. е хронично и на каква стойност е евентуалното му лечение. Приел е за установено, че Г. е едноличен собственик на две търговски дружества, от които е реализирала доходи през 2014 г. При тези факти е формиран извод, че тя разполага с достатъчно средства, позволяващи й да заплати еднократна държавна такса в размер на 470 лв., което изключва приложението на чл.83, ал.2 ГПК.
В изложението към частната жалба касаторката се позовава на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите относно предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на заявителя, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, му позволява нейното заплащане. Настоящият състав на касационния съд констатира, че по така поставените въпроси е формирана задължителна съдебна практика – Определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д.№ 564/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и че обжалваното определение е постановено в противоречие със същата, което обосновава допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По съществото на заявените от касаторката оплаквания съдът намира следното:
На първо място – както първоинстанционният, така и въззивният съд, в нарушение на процесуалния закон (чл.69, ал.1, т.2 ГПК), при налична данъчна оценка на ЦЕЛИЯ спорен имот в размер на 17 516,50 лв., необосновано са приели, че цената на иска възлиза на 47 000 лв. и съответно – дължимата държавна такса е 470 лв. Този извод е неправилен и има за последица неправилност на обжалваното определение в тази му част, доколкото цената на иска е в размер на 17 516,50 лв. и съответно действително дължимата в случая държавна такса възлиза на 175,16 лв.
По отношение на релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса.
В случая съдът е обсъдил представените доказателства, но е формирал несъответни на същите изводи относно фактите, релевантни за приложението на чл.83, ал.2 ГПК. Касаторката има месечен доход единствено от заплата в размер на 656,37 лв., който е източник на издръжката както за нея, така и за двете й деца, т.е. средната сума от 218,79 лв. за всеки един от тримата членове на семейството й. По делото е установено (чрез амбулаторен лист № 8569 от 10.12.2014 г.) здравословното състояние на детето А. Б. (астма с преобладаващ алергичен компонент), налагащо редовен прием на назначени лекарства (Ф. спр., Н. спр., Е. т., Е. т.), както и липсата на реализиран от касаторката доход от дейността на [фирма] и Д.” Е. след м.октомври 2014 г. или друг доход (от наеми, хонорари, от свободна професия). Семейното и материално положение и имотното състояние на касаторката, съпоставени с пълния размер на държавната такса 175,17 лв., обосновават извод, че тя не разполага с достатъчно средства да я заплати.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по отношение на касаторката са налице основанията за освобождаването й от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Следователно определението на окръжния съд и разпореждането на районния съд следва да бъдат отменени и молбата по чл.83, ал.2 ГПК да бъде уважена.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 155 от 28.01.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1066/2015 г. по описа на ОС – Стара Загора и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпореждане № 5795 от 13.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 2034/2014 г. по описа на РС – Казанлък.
ОСВОБОЖДАВА Г. Д. Г. от [населено място] от внасяне на държавна такса по предявения установителен иск за собственост, по който е образувано гр.д.№ 2034/2014 г. на Районен съд – Казанлък, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: