Определение №440 от 8.12.2014 по гр. дело №6582/6582 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 440
София, 08.12.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6582 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. Nо 94211/04.08.2014 год. на М. Л. Ж. чрез процесуалния представител адв. В. Г.- САК срещу въззивно Решение Nо 2843 от 25. 04. 2014 година по гр. възз.д.Nо 7083/2013 на Софийския градски съд-IV-Д в.с..
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението No I-36-197 на първата инстанция от 30.11.2012 година постановено по гр.д. Nо 28270/ 2008 год. на Софийския РС по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на [фирма] София срещу М. Л. Ж. и М. П. Ж., с което е прието за установено , че търговското дружество е собственик на реална част от УПИ- 1 – за обществено строителство, в кв. 58 по плана на [населено място] местността “О.“ целият с площ от 4 056 кв.м., която реална част от 515 кв.м е заключена между букви А-Б-В-Г-Д-А по приподписна скица на в.л. и за която част Ж. и съпругът и са осъдени да предаде владението. Решението е постановено при участие на трето-лице помагач на ответната страна- [фирма] [населено място].
За да постанови решението си , решаващият съд е приел за доказано твърдението на ищцовото търговско дружество, че е собственик на процесния терен в резултат на трансформирано право на стопанисване и оперативно управление на държавна собственост в процеса на преобразуване на СО“С.“ в държавна/ общинска/ фирма , а в последствие в търговско дружество на основание действащите правни норми, както и не е приел за доказано провоизклюващото възражения на ответника , че е собственик на процесния терен на основание изтекла кратка придобивна давност по см. на чл. 79 ал.2 ЗС , с мотив , че е присъединено владение на недобросъвестен собственик.
С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение както поради допуснати нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила, свързани с приемането на решаващи мотиви, различни от тези на първата инстанция касаещи материално-правната легитимация на собственост на търговското дружество –ищец, незачитане доказателствената стойност на експертните заключения и при грубо нарушение на правилата за редовно призоваване по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допускане касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е поради противоречие на постановеното от въззивния съд решение с разясненията по т.19 от ТР 1/2000 год. от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС относно характера на съдебния акт на въззивната инстанция.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса : следва ли съдът да приеме, че се дава ход на делото при констатация за оттеглено пълномощно на стар процесуален представител, без лично призоваване на страната, с призоваване на „новия процесуален представител“ , който не е представил пълномощно по делото, констатирано от съда, и редовна ли е процедурата по призоваването на страната , без да се сочи противоречие със задължителна съдебна парвтика.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа и по въпроса за материалната доказателствена сила на констатациите на съдебно-техническата експертиза с довод , че произнесеното от въззивния съд е в противоречие с Определение No 1202 от 26.08.2009 год. по гр.д. Nо 811/2009 год. на ВКС- 4 г.о – по аргумент на противното.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа и по въпроса за възможността съдът да прилага нормативен акт , който не е бил действащ към момента на разглежданите събития.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от адв. Р. В.- САК като процесуален представител на [фирма] С. , с който се възразява относно наличие на основания за допускане на касационно обжалване , липсват ясно и точно формулирани въпроси , обусловили изхода на спора , въпросите са зададени при смесване на основание по чл. 281 т.3 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, оспорват се –като неоснователни релевираните основания за отмяна на въззивното решение Претендират се разноски от 2000 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за характера на заявения иск- вещен иск за собственост на недвижим имот с данни за данъчна оценка от 13 745 лв. , следва че същата е процесуално допустима.
След преценка на изведените правни въпроси и посочената съдебна практика , настоящият съд приема, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.1/2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за успешна селекция и допускане на касационната жалба до разглеждане в открито съдебно заседание , законодателят е поставил няколко изисквания: 1./ конкретно и точно формулиран правен материално-правен или процесуално – правен въпрос / чл. 280 ал.1 ГПК/, разрешен по делото, част от предмета на спора и обусловил крайния правен извод на съда и посочване дали именно този въпрос е 2./ разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика/ т.1./ , или се разрешава противоречиво от съдилищата/ т.2./, установено с прилагане на влезли в сила решения на съдилищата дали различно разрешение на един и същ правен проблем или се касае до приложена правна норма / т.3./ , за приложението на която няма съдебна практика , или има такава , която следва да бъде преодоляна предвид на променени условия с което произнасяне на ВКС би се внесла яснота за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на конкретния правния институт, респ. правна норма.
И. правен въпрос за характера на постановения съдебен акт на въззивния съд поради противоречие с разясненията по т.19 от ТР 1/2000 год. от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС , не може бъде критерий за селекция и допускане на касационното обжалване.На първо място с изложението не е формулиран конкретен въпрос, а са релевирани основания по см. на чл. 281 т.3 ГПК , т.е. такива, свързани с евентуална незаконосъобразност на решението поради несъблюдаване на процесуалните правила по преценка на доказателствата. На второ място , цитираното ТР на ОСГК в частта за преценка на доказателствата следва винаги да се прилага корективно с оглед на заложените нови принципи в ГПК от 2008 г. на събиране на доказателствата- арг . чл. 131-133 ГПК, чл. 266 ГПК, характеризиращи въззивното обжалване като ограничен въззив, като в тази насока следва да се имат предвид разясненията на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът на касатора М. Ж. и процесуалната и защита следва ли съдът да приеме, че се дава ход на делото при констатация за оттеглено пълномощно на стар процесуален представител, без лично призоваване на страната, с призоваване на „новия процесуален представител“ , който не е представил пълномощно по делото, констатирано от съда, и редовна ли е процедурата по призоваването на страната също не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване , не само поради непосочване в рамките на коя хипотеза се иска да бъде допуснато обжалването, но и поради некоректното формулиране на самия въпрос. Ако се приеме , че правният въпрос касае принципното виждане за възможността въззивния съд , при констатирано нарушение на процедурата по призоваване на страна , да разгледа делото в нейно отсъствие , при данни за оттеглено пълномощно ,която обстоятелство е известено на съда в рамките на висящия процес, следва да се посочи , че по делото няма такава хипотеза. С писменото изявлението на М. Ж. до съда , в процесуалното качество на страна –въззивник за „оттегляне на пълномощно“ от адв. А. И. , изготвила въззивната жалба , е посочен съдебен адресат за всички книжа и документи. Връчването на този нов съдебен адрес на съдебните книжа- призовка за откритото съдебно заседание, изключва тезата за нередовно призоваване т.е. за посочената хипотеза , залегнала в поставения процесуално-правен въпрос.Некоректно- от гл.т. на факти по делото правен проблем не дава възможност на касационния съд да извърши надлежна слекция и преценка за наличие на противоречия със задължителна или незадължителна съдебна практика, като основание за допускане на касационното обжалване, доколкото страната касатор се позовава на така и я представя с изложението към жалбата.
Въпросът за зачитане или незачитане на материалната доказателствена сила на констатациите на съдебно-техническата експертиза не може да се квалифицира като правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. По естеството това е довод , касаещ правилната преценка на доказателствата по делото при постановяване на съдебния акт по същество. Соченото в изложението на касатора Определение No 1202 от 26.08.2009 год. по гр.д. Nо 811/2009 год. на ВКС- 4 г.о,непредставено от страната , не е от категорията на съдебните актове въз основа на които касационния съд следва да извърши слекция при преценката за допускане на касационното обжалване.
Не може да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като по естеството си въпросът за възможността съдът да прилага нормативен акт , който не е бил действащ към момента на разглежданите събития , касае довод за материална незаконосъобразност.

По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация: Искането е основателно, направено е своевременно-с писмената защита по делото, и следва да се уважи. С оглед изхода на касационното производство и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и представения Договор за правна помощ и съдействие Nо 26/ 436683 от 30.10.2014 година на л. 61 от делото , в полза на ответника по касация- [фирма] С. следва да се присъди сумата 2000 лв. / две хиляди лева/ , разноски за защита пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 94211/04.08.2014 год., заявена от М. Л. Ж. чрез процесуалния представител адв. В. Г.- САК срещу въззивно Решение Nо 2843 от 25. 04. 2014 година по гр. възз.д.Nо 7083/2013 на Софийския градски съд-IV-Д в.с..
ОСЪЖДА М. Л. Ж. от [населено място], [улица]No 1Б вх.“Г“, ет.1 ап. 53 с ЕГ No [ЕГН] да заплати на [фирма] С. [улица] ЕИК[ЕИК] сумата 2000 лв. / две хиляди лева/ , разноски за защита в касационното производство на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top